Среща с кураторката Вера Млечевска

Осмото участие на България в едно от най-големите събития в световния артистичен живот – 58-то издание на Биенале на изкуството във Венеция, което се открива на 11-май и продължава до 24-и ноември, провокира много емоции и страсти. Въпреки че на местна почва събитието преминава почти незабелязано, което е странно и незаслужено, на 8 май артистите Рада Букова и Лазар Лютаков, както и кураторът Вера Млечевска, ще представят официално проекта “Как живеем” в рамките на Българския павилион във Венеция. За локация на Българския павилион е избран етаж от сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през 17-и век. 

“Как живеем” е визуален диалог от две произведения - на Лазар Лютаков и на Рада Букова, който съпоставя представата за вековните традиции на занаятите и масовата индустриална продукция на еднотипни и достъпни изделия, които обсебват съвременната жизнена среда.

Българският павилион ще бъде официално открит от авторите и куратора на изложбата на 8 май и ще бъде отворен за широката публика от 11 май до 24 ноември.

Вечното китайска проклятие "И да живееш в интересни времена“ е тема на тазгодишното издание на Биеналето във Венеция. Директорът на биеналето – Паоло Бaратa коментира, че освен китайско проклятие, това е и една възможност да се погледне на важните, значими и определящи хората явления по един нестандартен начин – отвъд страховете и предразсъдъците. Тема, която е особено актуална във времената, в които живеем. Кураторът на българското участие – Вяра Млечевска събра артистите Рада Букова и Лазар Лютаков в проекта "Как живеем“. Как живеем всъщност? И докъде изкуството дава смисъл на този отговор?

Вера Млечевска, куратор: Живеем в ситуация, в която постоянно ни се предлага да потребяваме различни продукти, за да бъдем в крак с времето и с модата. Тези предмети са все по-нови, все по-иновативни и все по-бързо биват заместени от други такива. Понякога привлекателността на едно решение, на един продукт или предмет съществува само във фикцията на рекламния образ. 

Разделни времена характеризират нашето време. Преди няколко дни в онлайн пространството се появи едно интересно видео – презентация на водещ британски журналист Carole Cadwalladr, в рамките на платформата TED, в която става ясно как социалната мрежа буквално манипулира свободната воля на избирателите и влияе по отношение на Брекзит в международната политика на Острова. Техническата революция ли се оказа кутията на Пандора в наши дни и като артисти къде виждате изход от тази ситуация?

Мисля, че в днешно време интернет дава една маса от информация, от която всеки може да състави много убедителна картина за някаква абсурдна теза, почти както с 3D принтер можеш да материализираш от пластмаса, какъвто си искаш предмет – сувенирче или чашка за кафе. Такъв е нашият материален и информационен свят – твърде пластичен. 

Столетия след Чарлз Дарвин и неговата еволюция на видовете пак се връщаме в началото – наистина ли ние сме венецът на природата и като такива като че ли не оправдахме доверието и надеждата? Какво е вашето мнение в тази посока като артисти и като хора?

Ние сме самозванци, които сме се посочили като венец на природата. Това високомерно отношение е пагубно за цялата планета, както и за самите хора, но дори и сега разрушението на природния ресурс се капитализира от едни или други глобални амбиции. 

Българското участие на Биеналето тази година провокира сериозна полемика, която е отражение и на разделението в българското общество по презумция. Доказано е, че колкото силно любим, толкова силно и мразим. Изненада ли ви тази реакция и за какво е показател тя според вас?

Във социалните мрежи и медииите нещата се преекспонират. Например, някакви потенциални скандали се подемат с по-голям интерес от медиите и от публиката, макар и те да се някаква димка, която няма нищо общо с реалността. От друга страна, когато има конкурс за нещо, винаги има един победител и дори другите  предложения да не са били непременно лоши, те са губещи. Това е реалността. Някои хора просто не могат да го приемат. 

Съвсем скоро хората, които дойдат във Венеция, ще разберат, че Биеналето е една сцена, където изкуството има потенциала да постигне много повече в интерес на държавата, отколкото един махленски скандал. 

Излезе ли изкуството от рамките на елитарността, която сякаш дразни много от хората, които не се припознават в тази му характеристика?

Изкуството е толкова разнообразно, колкото са самите хора, социалните и културните реалности по света. Исторически изкуството отдавна е излязло от елитарността, докато в същото време е имало такова и продължава да има такова, което я обслужва и то съвсем раболепно. 

Съществуват всякакви нива на настройка на елитарност; интелектуална елитарност, но пък бедност на материала или пък впечатляваща виртуозност и майсторство, която е почти самодостатъчна и безкритична. Има изкуство за всеки. 

Има ли сфери на влияние в изкуството и кой определя значимостта, тежестта и смисъла на даден артист и в този ред на мисли до колко субективен е статусът на даден артист? Имаше фаворити, например, на две от водещите фамилии – колекционери в областта на изкуството – Пино и Арно. Деймиън Хърст и Марина Абрамович, например, се оказаха звездите от А-отбора, както на финансовите конгломерати, така и на модните корифеи. До каква степен артистите трябва да бъдат звезди?

Разбира се, че има. Галериите, панаирите, институциите за изкуство, кураторите и културните мениджъри имат дейно участие в приноса към една артистична кариера. Има художници, които се превръщат в бранд и за тях се говори и пише навсякъде. Но не това е, което прави изкуството важно. 

Много са. Постоянно има някоя интересна работа, която ме изненадва и влияе на възгледите ми относно изкуството и живота. Много се радвам на колегите, които правят нещата ‘на мускули” и поддържат жива нашата малка артистична среда. Хубаво е да се концентрираме и в нашата малка сцена, така че и да се развива. 

Лазар Лютаков

Рада Букова