Изложбата на сезона

„Не може да се избяга от изкуството“ на Ян Фабър пристига с София.

 

"Онова, което има голямо значение в процеса на придобиване на знания, не е само да учиш, но и да оставиш знанието да те събуди. Умът е активност, а не склад!“ 

Думите на френския натуралист и ентомолог Жан-Анри Фабър (1823-1915) определят най-точно механизма, по който функционира надареният с многобройни и разностранни таланти мозък на ексцентричния белгийски артист Ян Фабър, чиято изложба "Не може да се избяга от изкуството“ се открива на 22 март в столичния "Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“.

По покана на директора на музея Надежда Джакова от Белгия пристига топ кураторът Йонна де Вос, която работи в партньорство с Фабър по няколко много успешни изложби в Италия, Франция и Белгия. Специалистите определят Ян Фабър като "един от най-значимите визуални артисти“ и припомнят, че той е първият художник, поканен през 2008 да реализира голяма самостоятелна изложба в музея Лувър приживе. И тогава склонният към провокации и игра с публиката артист не изневерява на стила си и организира истински лабиринт, в който посетителите се ориентират, благодарение на интуицията и способността си да следват вътрешния си глас. 

Изложбата "Не може да се избяга от изкуството“ в "Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“ е комбинация от разностранните таланти на прочутия белгиец, който използва различни артистични посредници - пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури. Запазеният му знак – провокативни въпроси, свързани с идентичността на артиста и смисъла на изкуството се прокрадва във всяка една от творбите му.  Автобиографичното и "изчезването чрез множество появявания“ са в основата на изложбата, в която за първи път са включени и творби, загатващи за мащабната изложба и пърформанс в парижкия Лувър. 

Движещ се винаги по ръба на острието на бръснача, Ян Фабър често припомня, че ако не е бил артист е щял да стане престъпник и изкуството съвсем буквално го спасява от тази злощастна съдба. Именно затова пърформансът "Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Жак Месрин)“ е представен като автопортрет, но не на Фабър като индивид, а на Фабър-художника в неговото желание да избяга от една единствена идентичност.

"Ян Фабър е творец и човек с хиляди лица, който съчетава противоположностите. Пърформансът-филм се базира на улични акции, изпълнени от автора в началото на 1980-те в почит на Жак Месрин - френски гангстер, издирван дълго време  като “обществен враг номер едно” във Франция“, коментира кураторът на проекта Йоанна де Вос. Тя припомня, че по време на изложбата "Ангелът на метаморфозата“ в Лувър-а Ян Фабър създава последващ пърформанс, който се движи в рамките на продължила четири часа гонитба, в стил котка и мишка, с пресата и посетителите в т. нар. "най -голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция: Лувър.“ Не е изненада, че в пърформанса-филм, който ще се покаже в София,  забавните и игрови аспекти са свързани с известни куратори и критици, към които художникът подхожда иронично. 

"В живота ми винаги съм имал два избора: да стана добър художник или да стана добър гангстер“.

Многобройните лица на Фабър и метаморфозата са съществени теми в цялата експозиция. Фабър ще продължава да сменя маските, появявайки се и изчезвайки до изтощение. Той побягва към смъртта в краката на Нике от Самотраки, продупчен от същия брой куршуми както Жак Месрин близо до Порт дьо Клинанкур в Париж. Изтощен и изпотен, Фабър си проправя път през любопитната публика и мраморните статуи – тихите хранители на Лувър. 

Мисълта за бягство винаги е била важна за Ян Фабър. Той винаги се чувства като беглец и заявява: “Невъзможно е да ме "заключите“ в рамка, да ме поставяте в една категория - като театрален художник, или визуален артист, или литератор. Аз съм един човек-движение.“ 

Поредицата рисунки "Бягството на художника“ е шаблонна карта за идентичности, предложения за изчезване. На всеки автопортрет Ян Фабър носи отличително колие, най-често включващо религиозен символ. Средствата, които избира, за да изрази себе си, са просто кожи,  носители на невъзможни за разбиране идеи и намерения.   

Две скулптури на бог Янус, представляващи автопортрети на Фабър, са озаглавени "Почит към Жак Месрин“. Янус –римският бог на промените, на тези които влизат и тези които се връщат – играе важна роля в творчеството на Ян Фабър. Тези две творби, изпълнени във восък, показват острата захапка на артиста - етическа и естетическа в историята на изкуството. 

Снимка: © Карлота Манайго

С вече 40-годишна кариера, Ян Фабър (роден през 1958 в Антверпен) е считан за една от най-иновативните фигури на международната артистична сцена. Като визуален художник и автор той създава наситена личностна атмосфера, следвайки свои собствени правила, закони, образи, символи и мотиви. Метаморфозата и постоянното взаимодействие животно-човек, човек-животно са ключови концепции във визуалния канон на Фабър.

Той изследва начините за включване на човешкото тяло в това проучване. Неговите пърформанси и акции от 1976 до днес са определящи за творческия му път. Визуалният език на Ян Фабър съществува в един идиосинкретичен свят, населен от тела, които определят естественото съществуване чрез постоянно балансиране по тънката линия, разделяща живота от смъртта. Повлиян е от изследванията на ентимолога Жан-Анри Фабър (1823-1915) и т. нар. "баща на социобиологията“ Е.О.Уилсън (р. 1929).  

Неговата духовна и физическа вселена  разгръща в литературните му текстове неговите ноктюрни записки или т. нар. "Нощни дневници“. 

Фабър е първият жив творец с огромна изложба в Лувър - "Ангелът на метаморфозата“ (2008). 

Ключови самостоятелни изложби: "Хомо Фабер“  (Кралски музей за изящни изкуства (KMSKA), 2006), "Hortus/Corpus“ (Музей Крьолер-Мюлер, Отерло, 2011); "Действия и изпълнения (1976-2013)“ в MAXXI, Рим, 2013; Музея на съвременното изкуство (MHKA), Антверпен, 2015; Музея за съвременно изкуство (MAC), Лион, 2016; Музея Леополд, Виена, 2017; Андалуския център за съвременно изкуство, Севиля, 2018.  

С ансамбъла "Режимно време“ (1977-1992) пътува до Музея на история на изкуството във Виена (Kunsthistorisches Museum) (2011), Музея на съвременното изкуство (Musée d’Art Moderne) в Сент Етиен  (2012), Музея на изкуството в Бусан (2013) и още много други. 

В Ермитажа в Санкт Петербург представя проекта "Ян Фабър. Рицарят на отчаянието/Войн на красотата“ (2016-2017). През 2016 е поканен да представи "Духовни пазители“  на три исторически места във Флоренция: Белведере, Палацо Векио и Пиаца делла Синьора. Най-скорошната му самостоятелна изложба в Италия, "Скулптури от стъкло и кости, 1977-2017’,  е паралелно събитие в програмата на 57-то издание на Венецианското биенале (2017). 

Ян Фабър ще бъде представен на 58-то Венецианското биенале с нов специален проект, който ще бъде открит на 6 май 2019.

 

Снимка: © Стефан Ванфлетерен 

Йоанна де Вос е историк и куратор. Тя изучава "История на изкуството“ в университета в Гент и пише дисертация върху голотата във фотографиите на мъже, заснети от жени. Вос издава няколко публикация за изкуството и е уредник на няколко изложби, сред които:  "Изправени пред времето. Ропс/Фабр“ в град Намюр и "Художникът/Рицар“ в замъка Гаасбек. 

Представя изложбите на Ян Фабър  "Духовни пазители“ на няколко места в Сицилия (2015) и "Салът. Изкуството (не) е самотно“ в Остенд (2017-2018). 

През 2018 реализира най-скорошния си проект по покана на музея Ван Гог: "Усещане за море. В памет на Бас Ян Адер“. Изложбата на иновативно съвременно изкуство представя диалог с творбите от XIX век на колекцията на Месдаг.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция