Анес Варда: „Все още се боря за истинско и живо кино. А не просто за поредния филм“

Помните ли документалния филм "Лица, места“ (2018), с който голямата  мъничка Анес Варда и върлинестият фотограф и визуален артист Жан Рене,  иначе казано JR, бяха номинирани за "Оскар” за чуждоезичен филм? Вярна  до последно на младежкия си дух, Анес изпрати своя картонена заместничка  на традиционния обяд преди раздаването на наградите…

А днес тя се присъедини към ангелската компания на Бруно Ганц, Бертолучи  и още куп любими артисти… Във филма 90-годишната режисьорка, "бабата” на  френската Нова вълна, казваше, че не се бои от смъртта. Забавляваше се с 
даровете на старостта, най-вече с отслабващото си зрение. Тежеше й  отсъствието на обичния й съпруг, режисьора Жак Деми.

Двамата с JR бяха необичаен, прелестен творчески тандем! Обикаляха  невидими провинциални кътчета във Франция и им даваха лице,  преобразяваха ги в места с дух и сърце. От екрана струеше споделената им  страст към образите и най-вече към техните човешки прототипи. Именно  тази неутолима страст е перпетуум мобиле за радикални артисти като 
Варда. А "Лица, места” се оказа скъпоценно преживяване… И, да, никога  няма да забравим онази сцена пред дома на Годар, където тя го нарича  "мръсен плъх”. (От нейните уста това звучи като комплимент, повярвайте.)

Анес Варда е родена в Белгия в семейството на французойка и грък. Мести  се във Франция, за да учи в Сорбоната. Интересът й към фотографията  обяснява продължителното и така плодотворно люшкане между игралното и 
документално кино. Преди две години Американската филмова академия  удостои Анес с "Оскар“ за цялостно творчество. Носителка е и на  френската кинонаграда "Сезар“, както и на почетна "Златна палма" от 
фестивала в Кан. От "Клео от 5 до 7“ (1962) през "Щастие” (1965) до "Без  покрив и закон” (1985), нейните филми са лирични и дълбоко рефлективни  по неизбежност. Поезия за сетивата и прослава на живота, с всичките му 
бездни и неравнини…

Припомняме си някои от най-запомнящите се мисли в годините й. Затваряме очи и си я представяме седнала на някой бял, безкраен, тих плаж...

Ако разтворите хората, ще откриете пейзажи. Ако разтворите мен, ще откриете плажове.

Това е всичко, от което се нуждаете в живота: компютър, камера и котка.

Хуморът е толкова силно оръжие. Жените трябва да се шегуват със себе си. Нямат нищо за губене!

Аз живея в киното. Мисля, че е мястото, на което винаги съм живяла. Моят дом.

Винаги се опитвам да уловя нещо по-чупливо от обикновената история. Обичам всичко онова, което хората ми носят и разказват.

Спомените са като пясък в ръката ми.

Щастието е красив плод, който ухае на жестокост.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция