Моментът на JR

Момчето, което гледа живота изпод черните си очила, пътува с Аниес Варда и казва всичко важно на езика, който владее най-добре – фотографията.

"Моментът - механика на доказателството“ е първата голяма изложба на френския фотограф и визуален артист Жан Рене, който от 2004-а насам се представя само с творческия псевдоним JR. Експозицията, която показва най-доброто от артистичните му проекти през годините, ознаменува отварянето на прочутата Maison Européenne de la Photographie (за кратко MEP) в Париж след двегодишна пауза за обновяване и освежаване на пространството.

Изборът на артист не е случаен, коментират от екипа на MEP – JR е гласът, съвестта и сърцето не само на Париж, но и на световната арт сцена, особено след като през септември 2018-а черно-бяла фотография на едногодишно мексиканско дете се появи върху стената, издигната между САЩ и Мексико по заповед на американския президент Доналд Тръмп.

Този модел на общуване, на изказване на мнение, на вземане и заявяване на открита позиция по наболели локални или световни проблеми е запазен знак за 35-годишният парижанин, който нарича свой дом целия свят.

"Роден съм в Париж, живея между Бразилия, Франция и САЩ. Пътувам много и живея свободно!“, това е визитката, с която Джей Ар обяснява накратко какво се случва в артистичния му живот пред журналист на вестник "Телеграф“.

Роден на 22-и февруари 1983-а в Париж, Жан Рене открива своето най-мощно оръжие в комуникацията и изразяването на идеи, позиции и послания, в парижкото метро. През 2001година случайно намерен фотоапарат го провокира да заснема грифити артисти, да ксерокопира портретите им и да ги залепва по сгради, паркинги и дори покриви във френската столица. Нарича това "масово изкуство“ и много скоро открива силата и въздействието му, въпреки локалните му размери в началото.

Големият бум идва няколко години по-късно, когато по време на Парижките бунтове от 2005-а, Джей Ар залепя на стената на една от жилищните сгради в Клиши гигантска фотография на приятел – филмов режисьор, който държи камерата си така, както се държи оръжие. След този момент вече е открил "механиката на доказателството“ и силата на артистичното послание. Така две години по-късно създава нелегална изложба върху стената, която разделя Израел от Палестина като представя чрез фотографии лицата на обикновените хора от двете страни на конфликта – работници, бръснари, религиозни водачи. Човешките лица са платното, което визуалният артист JR представя на целия свят и много скоро локалните му проекти придобиват световен мащаб.

"С времето открих, че архитектурата е пряко свързана с работата ми и се променя покрай нея. Когато фотографиите ми "превземат“ някоя сграда, тя изведнъж се загубва и става малка, сравнена с героите в проектите ми“.

Преди да се появи документалният филм "Лица, места“, с който Джей Ар и френската режисьорка Аниес Варда  бяха номинирани за "Оскар“ за чуждоезичен филм през 2018-а, голяма част от хората дори и не подозираха как изглежда визуалният артист, който бърка директно в раните на обществото.

"Искам да съм анонимен и бях на път да успея да остана такъв!“, коментира с ирония в интервю за вестник "Ню Йорк Таймс“ любимият артист на актрисата Дженифър Лоурънс.

Пак там разкрива, че е дете родено в семейство на родители от Тунис и Източна Европа. Живее в едно от парижките предградия и като дете е част от местни училищни банди, които много често са изразявали себе си с надписи по стените на административни сгради. По това време често пътува до Париж с приятелите си с единствената задача – да провокират някоя друга училищна банда, с която да разменят юмруци. Спомня си, че майка му била привиквана в полицейските участъци, за да го прибере, а от един момент нататък дори отказала да прави това.

"Обаждаха ѝ се от полицията и ѝ казваха: "Хванахме синът ви да пише по сградите, елата да си го приберете!“. Отговорът ѝ беше: "Чудесно, задръжте си го!“

Скоро онова, което в детството си наричал гаменска постъпка, се оформило като артистична посока и най-важното – като единствена възможност да изрази правото си на глас и мнение по важни въпроси. Не винаги името и посланията му са добре разбрани. Пази горчиви спомени от изгонването си от Израел и Северна Корея.

"Обикновено си плюя на петите и бягам. Но не бих направил това в Бразилия, защото ако бягаш, там направо те застрелват!“

Чувства се гражданин на света и като такъв взема активно участие във важни въпроси, свързани с правото на глас, изразяването на мнение и търсеното на истината с главно И. Представя своята артистична концепция в рамките на конференцията TED и печели голяма награда през 2011-а, в размер на 100 хиляди долара. Използва ги, за да финансира следващия си проект Inside Out, в който окуражава стотици хиляди хора по целия свят да му заснемат портретите си и да ги използват като "визуален глас“, с който да изкрещят посланието си.

"Интересувам се от хората, от техния живот, съдба, мечти. Срещам се с изключителни хора на различна възраст, които ви дават кураж и сила да продължавам, въпреки че понякога всичко изглежда тъпо и тъмно. Такава е и Аниес Варда.“

Запознават се в дома на дъщеря ѝ, на чаша чай. Джей Ар заснема нейн портрет с телефона си и я кани в парижкото си студио. Тя отговаря на поканата още на следващия ден, обядват заедно и им хрумва идеята да заснемат филм.

"Не се познавахме добре. Тя нямаше никаква идея що да човек съм, можеше да се окаже, че съм голям ръб, но тя рискува. Харесахме се на пръв поглед, но работата не беше лесна. В началото мислехме да направим късометражен филм. После 20-те минути станаха половин час... и заговорихме за истински филм. И магията се случи – животът влезе в кадър и изигра главната роля!“

Изложбата Моментът – механиката на доказателството е в Maison Européenne de la Photographie, Париж, до 10 февруари 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция