Милош Форман, In Memoriam

Когато гледам старокаменните пещерни рисунки от Ласко, няма как дори да си представя ръцете, които са ги нарисували. Когато гледам Амадеус, съм наясно кой е Милош Форман. И в двата случая обаче творбата побеждава - тя остава за вечността, тя озарява пътя, в нея са вградени както духът на създателя й, така и собствените ни отражения. Милош Форман ни напусна на 13-и април, но филмите му са част от живота ни. 

Американският кинорежисьор от чешки произход е роден през 1932 г. в Чеслав. Родителите му са убити в концлагер по време на Втората световна война… Кариерата на Форман започва през 1955 година, първите му постижения са в документалното кино. В Чехословакия снима игралните филми Черен Петър, Любовта на русокосата и Балът на пожарникарите. 

Преди да поемем към Холивуд, не можем да не споменем Ладислав Яким в Черен Петър (1964) -  според мен това е най-добрата му роля. Въпросното реалити мууви се явява дебют за Форман в пълнометражното игрално кино и пресъздава няколко дни от живота на чехословашки тийнейджър. Ако сте гледали "Строго охранявани влакове” на Иржи Менцел, вече знаете какво да очаквате.

 Любовта на русокосата  е номиниран за "Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, но на мен най-любим ми е Балът на пожарникарите (1967) - гугъл транслейт превежда оригиналното чешко заглавие като Гори, кукло моя!. Смешен, трогателен, славянски, соцреалистичен, този филм е особено тъжно-близък до българската чувствителност и колизията й с комунизма. Отявлена сатира на тогавашната бюрокрация, това е последната творба на Форман, създадена преди заминаването му за Америка. Показван само три седмици по времето на Дубчек, след Пражката пролет филмът е забранен от цензурата на Комунистическата партия. Всички следващи ленти на Форман са за свободата и нейния конфликт с различните форми на власт.

Форман започва работа отвъд океана през 1971 г. и още с първия си филм печели Голямата награда на журито в Кан. Става дума за "Излитане”, в чийто екип от сценаристи участва Жан-Клод Кариер. Една незаслужено подценена от публиката лента, навярно най-забавният и духовит филм на режисьора.

Ужасът от погледа на сестра Рачед (Луиз Флетчър) и разплакването от финалния жест на Главатаря (родео звездата Уил Сампсон) - това са първосигналните ми спомени от Полет над кукувиче гнездо (1975). Останало ми е и отчетливото впечатление от симпатията на Форман към лудостта като вид свобода, като съпротива срещу контрола и репресията, като игра, която обезсмисля дисциплината на злото. Джак Никълсън е в апогея си, филмът печели «Оскар» за най-добър филм и предизвиква фурор в цял свят.

Няма друга лента за хипитата, или поне не такава, която показва с толкова романтика и нежност карнавалната им култура и тоталната племенна освободеност от норми и правила. Коса (1979) е филм за утопията «мир и любов», вдъхновен от култов бродуейски мюзикъл от 60-те. Утопия, която се удря в зловещото лице на Виетнамската война и дава своята жертва. Лентата е номинирана за «Сезар» и «Златен глобус» за най-добър филм, а режисьорът й се превръща в певец на бунтарите.

 

Ако сте почитатели на Е. Л. Доктороу, сигурно знаете, че екранизацията на историческата фикция Рагтайм е заслуга на Милош Форман. Историята за младия тъмнокож пианист, въвлечен в живота на бяло семейство от средната класа, се развива на фона на расово напрежение, предателства, насилие и други събития в Ню Йорк, белязали началото на миналия век. Филмът е с 8 номинации за «Оскар», в т.ч. за най-добра кинематография.

Слушали ли сте Кончерто за флейта, обой и оркестър от 1774 на Антонио Салиери? Това музикално произведение е образец за епохата на Виенската класическа школа - прецизно, овладяно, сериозно. Но и някак хладно, леко механично и дори клиширано в педантичността си. Чудя се дали днес можем да слушаме Салиери, без да сме повлияни от смайващото превъплъщение на Ф. Мъри Ейбрахам като злодея в Амадеус (1984). Отново филм за свободата, непокорството и екстравагантността - този път на Моцарт. Завистта на Салиери и наивната суета на Императора на Свещената Римска империя Йозеф II са врагът насреща; макар и способни да оценят гениалността му, човешките им несъвършенства и греховете им го унищожават. Винаги ще се възхищавам от смелостта на Милош Форман и на Питър Шафър (по чиято пиеса е създаден сценарият) да очовечат Моцарт, да изобразят странностите и пороците му отвъд свещената му музика и свръхчовешки талант. Филмът отнася 8 награди "Оскар“ и 4 "Златни глобуса“.

Истинският американец - този, който се дефинира чрез свободата си, това е Лари Флинт, една от последните музи на Милош Форман. Издател на порнографското списание Hustler, Флинт е почти митична фигура, чийто живот е част от битката за принципите на Първата поправка,  гарантираща свободата на словото и печата. Народът срещу Лари Флинт (1996) е един от последните влюбени жестове на Милош Форман – поклон пред жаждата на човека да победи системата.

Биографичната драма Човек на Луната с неистовия Джим Кери е филм за живота и кариерата на Анди Кауфман. Покойният комик е признат като един от най-ексцентричните и мистериозни шоумени на своето време. През 2006 г. излиза един от последните филми на Форман - Призраците на Гоя с Хавиер Бардем и Натали Портман, по сценарий на Жан-Клод Кариер. Франсиско Гоя е проницателният наблюдател на тази вълнуваща история за религиозни страсти, любов, предателства, заблуди и илюзии. В хармония с текста филмът пресъздава един отрязък от живота на великия испански художник, в който неговата муза Инес е обвинена в ерес от Лоренсо Касамарес, един от най-влиятелните монаси в Светата служба…

Милош Форман ни напусна на 13-и април, но филмите му са част от живота ни. 

Дали ще предпочетем Ласко или Амадеус, всеки от нас търси нещо, оглежда се в тях, за да намери части от себе си, и черпи кураж да се изразява без цензура.  

 

кино филми Милош Форман