Списание "Дъга" си спомня големия режисьор и аниматор Румен Петков

Сбогом на бащата на Джони Браво, Декстър, Чоко и Боко...

Румен Петков е бащата на толкова много любими герои от детството. Без тях дните щяха да са по-сиви, по-скучни и анимацията щеше да остане без една голяма българска следа. АртАкция потърси колегите му от култовото списание "Дъга", които ни припомнят ключови моменти от живота и творчествтото му. Поклон!

 

Румен Петков е роден на 26 януари 1948 г. в София. През 1967 г. завършва художествена гимназия, след това кандидатства в Художествената академия, но не го приемат. Завършил е Софийски университет, специалност българска филология. В България има създадени над 50 анимациони филма. Най-популярна е поредицата "Чоко и Боко", която се излъчваше по националната телевизия и дълги години излизаше като комикс в списание "Дъга".

Неговият филм "Островът на съкровищата" е първият български пълнометражен анимационен филм. Най-голям успех му донася филмът "Женитба". С него, заедно с колегата си Слав Бакалов, печелят "Златна палма" в Кан.

Има награди в Тампа, "Гран При” на Международния фестивал за анимация в Отава, Финландия, Солун и няколко във Варна. Филмите, с които печели награди, не са известни у нас, но са го направили известен и са му спечелили признание в цял свят. Името му е сред най-добрите световни майстори на анимацията. Филмът "Маймуни" е в класацията на Япония за 10-те най-добри рисувани филми в света. В България работи 22 години, преди да отиде в САЩ. През1990 г. държавата спря субсидиите за киното, той остана без работа и замина за Америка.

"Изведнъж осъзнах, че няма какво да правя тук, защото мога да се занимавам единствено с анимация".

Започва работа като режисьор в малко студио в Лос Анджелис, След това се прехвърля в "Юнивърсъл", където прави "Джони Браво", "Лабораторията на Декстър", "Кау енд Чикън", "Уди Кълвача" и "Том и Джери". Той съжаляваше, че у нас децата и младите го познават единствено с филмите, които е правил за Cartoon Network. Не смятaше да се връща в България. "

"Няма какво да правя тук. Вече съм на години. За бизнесмен не ставам. Аз мога да правя филми, а това, че не се прави анимация в България, никой не го интересува. Но аз си обичам родината и приятелите си".

През последните години имаше мастър класове в НАТФИЗ. Той преподавше режисура и класическата анимация в университета за изкуства "Калaртс" Калифорния. Почина на 70 години.

От колегите и приятелите му от списание "Дъга"

 

филип рот милош форман

бюлетин

още реакция