What's going on? Антъни Бурдейн и неговата музика...
Отиде си една нежна машина. Ще ни липсва...
Явно някой горе обича да прибира хората, без които никак не искаме да си представяме живота. Отиде си Антъни Бурдейн. Един от онези мъже, благодарение на които светът е по-цветен, по-готин, по-вкусен. Един от истинските пичове, които се намират все по-рядко. Които могат да те накарат да се влюбиш в храната, в безкрайните истории и в онзи специфичен ореол, който само бунтарите притежават. Имиджът му на лошо момче и маската, която е носил всеки ден през тези 61 златни години се пропукаха и никой не разбра защо... Антъни Бурдейн беше открит мъртъв в хотелската си стая преди часове. Сам... самотен. И навярно безнадеждно тъжен. Истинска машина отвън и крехка, чуплива душа отвътре. В едно от интервютата си Антъни споделя, че е бил сърдито, недоволно дете. А по-късно – щастлив мияч на чинии. Кога научава най-важните уроци в живота? Именно тогава.
Ако можех, щях да измия последните чинии от вечерята му, да му сипя питие и да го слушам. Да гледам как плаче, как се бори с демоните си, с чувството на вина, с ада, с целия катран, който понякога може да те залее. В най-обикновен слънчев ден. Слънчевите дни, празниците, онези неприятни моменти, в които се предполага и се очаква, че трябва да си щастлив, са най-опасните за тъжните хора. И в един такъв миг, разминаващ очакването с реалността, преди дни си замина и дизайнерката Кейт Спейд, която накара жените по света да се усмихват повече. И да вървят по-уверено. Дори когато им се плаче.
Единственото, което остава, е да се надявам, че всички стоят на една дълга маса. И ядат най-вкусната храна на света. Пее Марвин Гей. Жените носят красиви чанти и обувки от Кейт. Че предстои просто един прекрасен ден в Рая. За тях, за нас... за всички. С плейлиста на Антъни.
филип рот милош форман