Кирил Кадийски „налива ново вино във вехти мехове“

На 2 ноември от 19:00 ч. в литературното пространство на издателство „Колибри“ - Casa Libri (ул. „Цар Асен“ 64 в столицата), ще се състои премиерата на книгата „Сонети“ на Кирил Кадийски. 

След преводите си на „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ от Петрарка, „Поезия“ на Ронсар и „Сонети“ на Шекспир, един от най-добрите преводачи у нас - Кирил Кадийски, е съставил сборник от своите авторски сонети, сътворени през последните четиридесет години. Първите му авторски сонети са още от времето на втората му стихосбирка „Ездач на мраморни коне“ (1983), има ги и сред стиховете в следващите му книги с поезия: „Пясъчно време“ (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „Петте годишни времена“ (1998), „Смъртта на бялата лястовица“ (1991), „Нови сонети“ (2003). Впоследствие се раждат стихосбирки, съставени само от сонети: „Alter ego“ (2008), „Битие и изход“ (2014), „Selva oscura“ (2014), „Стрелецът на Бурдел“ (2017), „Под Божия сандал (2017), „В покрайнините на света“ (2019), „Взривени сънища“ (2020) и „Под синьото небе над жълтите жита“ (2022).

Кирил Кадийски издава и две книги със заглавие „Сонети“ (1999, 2012), а през 2022 г. събира сонетното си творчество в трето, пълно издание. 

 „Много поетически форми, дори емблематични за своята епоха, са си отивали със самото време. Изчезвали са както и много професии, без които са били немислими огромни периоди от човешкото развитие. Сонетът – този образец на европейското поетическо писане, остава.“  

 „Нещо повече - всяко време открива в него неподозирани възможности и не само не му позволява да остарее, но го прави и постоянно модерен. От Данте и Петрарка до Пабло Неруда и Ален Боске сонетът претърпява десетки метаморфози, за да остане... непроменен. Променя се и по хоризонтала (дължина на стиха, редуване на къси и дълги стихове), и по вертикала - от 14 през 15 до 18 стиха. Отказва се от царските си одежди (своеобразната римна схема) през най-обикновено римуване, до пълен отказ от римата. В същото време не му пречи всичко, което идва като ново в поетическата прозодия, а и като мислене, да бъде взето веднага на въоръжение и да бъде използвано до краен предел. Най-важното, което прави сонета безсмъртен, това е невъзможността да словоблудстваш и да издевателстваш над поезията, толкова унизена вече и докарана до предел, зад който вече царства безсмислието на постмодернизма. А може би това е единственото спасение за можещите сред владенията на неможещата, но постоянно натрапваща се посредственост, която, (само)овластила се веднъж, не спира да копира, да повтаря, да възпроизвежда модела на държавата и на деградиралото вече общество: корупция (да, да - корупция в изконния смисъл на думата), саморазправа, унизяване дори не на противника (реален или въображаем), но и на всичко, което не е съгласно да се впише в зададената схема. И се съпротивлява... Повече от спасение - единствен начин на съществуване днес е да твориш кодирано изкуство (и мнозина вече го правят!). Да, това стеснява периметъра на читателската, зрителската публика, в очите на масовия потребител ти си вече аут, странник и чудак. Но пък и кога нещата не са стояли така с големите, с неподражаемите?! Да, все по-малко са и ще са тия, с които можеш да говориш професионално, но за сметка на това пък разговорите ви, споровете ви са вече на висота, до която повдигащата се на пръсти некадърност няма достъп и си остава с единствената утеха да отсече: „Няма такова животно!“ И да се върне при своето хайку, за което се питаш: това сакато четирикрако създание ли е, или двукрако с тояга в ръка, без която ще се сгромоляса всеки момент...“

Изданието ще бъде представено от проф. Валери Стефанов, а поетът Георги Борисов ще произнесе слово, което е озаглавил „Алхимия или чисто злато“. Избрани сонетни тристишия на Кадийски ще прозвучат в изпълнение на актьора Иван Бърнев, издателката Жаклин Вагенщайн и на самия автор, чието кредо е стихът на Верлен „Във всичко музика най-вече”.