Кирил Кадийски със Специална награда за изключително високи постижения в областта на превода

Катя Диманова беше удостоена с Награда за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика за превода от испански език на автобиографичния сборник с есета „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса.

„Зовът на племето“ е своеобразна интелектуална автобиография на Марио Варгас Льоса. С блестящо перобележитият Нобелов лауреат ни въвежда в трудовете на едни от най-ярките либерални мислители – от Адам Смит през Хосе Ортега и Гасет до Карл Попър, помогнали му да развие нови идеи и да преодолее голямата идеологическа травма както от разочарованието след Кубинската революция, така и от раздялата с възгледите на Жан-Пол Сартр, повлиял му най-силно през младежките години. „При всичките си несъвършенства демокрацията поне замества произвола със законност и дава възможност за свободни избори и независими от властта партии и синдикати“, заключава писателят.

След една донякъде смущаваща, но справедлива и в крайна сметка плодотворна дискусия, съпроводена с гласуване, Съюзът на преводачите в България взе решение почти единодушно, че новото издание на „Ад“ в превод на Кирил Кадийски е „значимо поетическо постижение, явление в нашия културен живот, което вероятно тепърва ще се анализира и обговаря“, и като такова заслужава да му бъде присъдена Специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература (поезия).

По думите на Владимир Атанасов преводът на Кадийски на първата част от епическата поема „Божествена комедия“ е истински подвиг:

Превод, конгениален с преводите на Шекспир от Валери Петров.

Доц. Младен Влашки определя подхода на Кадийски към текста като „стремеж да предаде неуловимото, тайнственото, поетическото естество на Дантевата поезия, без да затваря прочита само за подготвени читатели, а да го отвори към вълненията и преживяванията на съвременните българи. Не само защото има значим опит в този подход, а защото неговият опит винаги е следвал, осъзнато или не, Гьотевата формула: основно заблуждение на превеждащия е да се придържа към случайното състояние на собствения език, вместо чрез чуждия език мощно да го раздвижи.“

За онагледяване на съдържанието в новото издание на прочутата кантика съвсем съзнателно са избрани илюстрациите на Сандро Ботичели. Те се схващат като първия и навярно най-красноречив „превод“ и коментар към величествената творба на Данте на езика на художественото изображение.