Блясъкът на „Ролан Гарос"

"Ролан Гарос“ е много повече от тенис турнир. А в деня на финала няма как да не му обърнем по-специално внимание. Когато 14 840 души дишат като един при пълна тишина онова, което се случва между тях, по-скоро прилича на тайнство. Историята започва преди цели 126 години, когато във Франция се създават първите турнири на червен (клей) корт. Състезанията са били запазени единствено за играчи, които са членове на френски клубове. А истинската звезда по това време е Макс Декугис, който се окичва с титла цели осем пъти и в годините между 1903-та и 1914-та.

Ако има място в спортния свят, на което концентрацията на красота, вкус, аристократичен дух и стил да са толкова високи, то това е "Ролан Гарос“ . Много от тенисистите споделят, че усещането е сякаш публиката е точно "над главата ти". Това, разбира се, може да е и причина за куриозни случки. Ако много силно искаш да пожелаеш успех на любимеца си, но вместо наум го кажеш на глас... То тогава останалите 14 839 човека ще ти "прошепнат" най-звучното "шшш" на света.

Първата голяма промяна "Ролан Гарос“ претърпява през 1925 г., когато позволение за участие получават и играчи от чужбина. Именно тогава се ражда "French Open". Французите продължават да са кралете на корта и победите не спират: Сюзън Ланглан печели цели шест титли за шест години и се превръща в първата истинска звезда. Единият от кортовете носи нейното име, а в живота всички започват да я наричат Божествената. Тя е и първата, която дръзва да промени тенис облеклото за жени. Скъсява роклята си до коляното, въпреки че по онова време е било немислимо да се вижда каквато и да е част от женското тяло! Заменя досадните шапки с цветна лента и вкарва в играта си елементи, които са по-присъщи за мъжкия тенис: мощен начален удар и липса на всякакви проблеми с волетата.

При мъжете също не липсват звезди. Анри Коше, Рене Лакост, Жак Брюньон, Жан Боротра са четиримата мускетари на френския тенис.

 

Ключов момент в кариерата им е победата на състезанието за Купа Дейвис, което довежда и до строежа на арена "Ролан Гарос“. А предполагал ли е някога самият Гарос, че името му ще бъде свързвано с най-бляскавото тенис събитие? Ролан Гарос е бил пионер в авиацията и първият, който прекосява Средиземноморието... По въздух. Известен с интелекта си, страстта си към новото, неуморимия си дух и желанието за вечни пътешествия. 

Но да се върнем на корта. Безспорно играта на клей прилича на истинска гладиаторска битка. Играчите сякаш потъват в ръждивия прах. А най-добрите рисуват по него. Защото понякога в тениса печелят артистите. Онези, които успяват да променят концепцията си за играта в движение. И да творят чудеса.

Няма как да не споменем и изключителните кампании, които съпътстват турнира от години. "Ролан Гарос“  е едно от най-големите вдъхновения и на любимия ми режисьор, фотограф и арт директор Бруно Авейлан, който преди година публикува фотографска книга, превърнала се в истинско събитие: "Roland Garros par Bruno Aveillan". Може би именно онова незаменимо френско чувство за стил и изтънченост придават ореола, който блести над "Ролан Гарос“ и успява дори да изтърка онези шест години в историята, които никой не иска да си спомня. Между септември 1939 и юни 1940 г. стадионът в Париж е превърнат в политически интернат. Правителството на Франция изпраща там две категории "морално подозрителни“ хора - граждани на вражески страни и поддръжници на комунизма. Първоначално са прибирани за "проверка“ само мъже на възраст между 17 и 50 г., но после горната граница е вдигната до 65 г.

"Ролан Гарос“ помни много, публиката му също. А днес, след 3 часа и половина игра, титлата заслужено отиде при Надал. За 11-ти път! Името му отново ще бъде записано някъде в невидимия червен слой на клея…

тенис реакция новини