Художникът Николай Панайотов и новите светове

Фурор за Софийската опера и Николай Панайотов в „Болшой театър".

Когато "Болшой театър" аплодира Софийската опера, АртАкция няма как да не се гордее. А когато българин прави истински фурор със сценографията и костюмите на "Пръстенът на нибелунга” на Вагнер, гордостта е двойна. Бъгарският гастрол е оставил немалка следа, за която, мислим си, би следвало да се говори повече, а художникът Николай Панайотов създава истинска сюрреалистична наслада, която не остава незабелязана. Вагнеровата тетралогията е трудно за поставяне произведение поради редица причини: сложността, цената на продукцията и фактът, че музикалните фенове често предпочитат други, по-полуярни произведения.

Но да се върнем към визуалната част, от която не можем да откъснем очи. Николай Панайотов създава свят от фантазия, оставящ обаче достатъчно голяма роля на въображението. Метафорите са използвани точно на място, свелината рисува още един, допълнителен и много вълнуващ слой, а фокусът пада към запазената марка на Панайотов — конусът. Във всички сцени присъства именно той, в компанията на пръстен. Конете, драконът, Валкириите, ракетите — те са конуси с различна големина и размери. Пръстенът-диск пък непрестанно приема най-различни форми и служи за основа, по която се движат артистите. Няма как да не отбележим модерния привкус при костюмите, които пленяват с екстравагантни и различни линии, носещи индивидуалния символизъм на героя и променящи се в процеса на действието. Въображението все повече се изкушава от това истинско пътешествие на сетивата, на което ни кани Николай Панайотов. Минимализъм, футуризъм, Манга, дизайн от 80-те — всички течения си партнират повече от успешно на сцената, потапяйки ни в нещо ново, непознато и различно, което може би не е за всеки вкус. И по-добре. 

На сцената на „Болшой театър" с Милена Гюрова.

На сцената на „Болшой театър" с Гергана Русекова.

За Николай Панайотов можем да разказваме много. Когато изкуството му е толкова добро и те кара да мълчиш, думите стават излишни. Николай е роден в София, завършва Художествената академия, а по-късно става и преподавател. Вместо с живопис, кандидатства стенопис. През 80-те създава и редица мащабни проекти: мозайки, фрески, стенописи. В началото на 90-те намира французин меценат, който прави откупки и първа изложба в Париж. Стилът му няма как да бъде сбъркан. Фантастични елементи и поп сюрреализъм си партнират по най-добрия възможен начин, а таланта на Николай Панайотов непрекъснато приема нови форми и предизвикателства.

Освен че дели времето си между София и Париж, Николай Панайотов успява да създаде и място с изключителна атмосфера. “Място за изкуство” е създадено от фондацията му “Бяло училище” в село Стоките. То е нужното пространство, място за арт и изкуство във всички посоки и да, чисто бяло е… Сграда от 50-те години, с архитектура в сталински стил, варосана изцяло. Николай Панайотов твърди, че белият цвят е началото, от което се тръгва в изкуството. В “Бялото училище”  не се организират типичните пленери, а по-скоро е място за убеждище на импровизацията и безспирните игри на въображението. Дюшемето е съхранено, катедрите са пълни с рисувателни материали, намерените вещи са главни герои в инсталации…

Бялото училище.

Бялото училище.

Николай Панайотов обича промените и това си личи и по работата му. Има ателие в Париж, редица колекционери, пътува непрекъснато. Той е от онези примери на хора, които скъсяват пространството и премахват разделението между “тук” и “там”. Художникът твърди, че:

Няма значение колко далеч си и къде си, всеки носи у себе си мястото, от което е тръгнал и което го определя. 

Тези думи, казани от артист, който сякаш успявя да улови невидимото и да го нарисува, действат повече от успокояващо. Имаме нужда да знаем, че някой, някъде ни чака. А картините на Николай Панайотов носят именно усещането за пътуване. В бъдещето, миналото, навсякъде, където се чувстваме добре. 

  

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт