С дъх на френски парфюм

- Моля някой да ми каже как точно се произнася името на този парфюм, че съм скарана с френския.
- Герльан, но ти го произнасяй "Герлен“, за да не вдигат вежди продавачките.

Из разговор в BG-Mamma

И така, "Guerlain“ е френска марка парфюми, една от най-старите. Парфюмите се отличават с уханието на ванилия и амбра. От 1828 г. до 1994 г. предприятието е собственост на семейство със същото име. Четири поколения парфюмери разработват над 300 успешни продукти, предлагани почти из целия свят. След което марката е продадена на "LVMH Moët Hennessy – Louis Vuitton SE“. Последният парфюмер Жан-Пол Герлен освен всичко друго е и страстен колекционер на творби на импресионистите. По негово време това е модерното течение сред почитателите на изкуството. Макар че децата му не проявяват кой знае какъв интерес към колекцията на баща си, внукът му Даниел твърди, че е израсъл сред картините на дядо си. Затова когато се оказва в ръце с парите от продажбата на фирмата, първата му мисъл е, че трябва да ги вложи в изкуство.

През 1996 г. ландшафтният дизайнер Даниел Герлен заедно със съпругата си Флоранс основават Фонд за съвременно изкуство, чието седалище се намира близо до Париж.

"В началото не бяхме колекционери, а просто любители на изкуството – обяснява в интервю Даниел Герлен. – Което означава, че просто купувахме картини. Всеки колекционер тръгва оттам. Консултирахме се с музейни експерти и все повече навлизахме в света на изобразителното изкуство. Не ние се назовахме колекционери, а хората, чиито съвети търсехме. Защото сбирката от творби се превръща в колекция, когато излезе извън рамките на индивидуалния интерес и започне да задоволява по-широки нужди, тези на обществото. След което колекцията повежда колекционера в желаната от нея посока – когато той прибавя нещо ново, винаги се съобразява с вече наличното.“

Колекцията на Даниел и Флоранс Герлен има една особеност, а именно, че не е разположена в специални помещения, а в техния апартамент.

"Американските колекционери правят стерилни музеи, докато при нас картините висят там, където ние се храним, четем, слушаме музика или спим. При нас няма разделение между живот и изкуство“ – допълва Флоранс Герлен.

В първите години семейството събира всичко – фотография, скулптура, живопис, графика. Постепенно интересът им се ограничава до рисунката. "Тъй като съм ландшафтен дизайнер, рисунката е неотменна част от работата ми – казва Даниел Герлен. – Скалните рисунки са най-старият начин за комуникация, появили се далеч преди писмеността. Рисунката е основа на почти всяко изкуство: архитектура, дизайн, живопис, мода… Тя дава безкрайни възможности за самоизразяване чрез прилагането на безброй техники. Затова е рай за колекционера.“

Тъй като домът на семейство Герлен е на 40 км от френската столица, през 2012 г. двамата решават да предадат част от колекцията си на Център "Помпиду“ в Париж, където тя ще е много по-достъпна за любители и туристи. Експертите от центъра избират почти 90% от събраното, което прави повече от 1200 рисунки. Според френските закони по този начин тези творби не могат вече да бъдат продавани. Освен това фондация "Герлен“ дава годишни награди за художници, като основното отличие е придружено с 15 000 евро, а двете съпътстващи с по 5 000.

Като собственост на Център "Помпиду“ колекцията на Флоранс и Даниел Герлен под заглавие "Страстта към рисунката“ обикаля изложбените зали на Европа. Вече е гостувала в Швеция и Дания, в момента е в музея "Албертина“ във Виена, следващата година ще бъде показана в Москва. Ценното в нея е, че посетителите могат да се запознаят с имената и творчеството на съвременните рисувачи – тези, които историята тепърва ще оценява.

Особено място в прессъобщението за изложбата в "Албертина“ е отделено на Недко Солаков, което означава, че и колекционерите ценят неговите работи: "Специално за изложбата в "Албертина“ Недко Солоков направи своите стенни рисунки или "албертински драсканици“. При тях той излиза от плоскостта на хартията и превръща реалното пространство в родина на образите си. Нарисувани с черен маркер и разположени по стените и ъглите на залите, когато бъдат открити от посетителите, тези образи дават неочакван и ироничен коментар към пространството и ситуациите.“  

Понятието "рисунка“ отдавна не означава рисуване само върху хартия, подчертават организаторите на изложбата. Всички представени художници предлагат най-различни техники от мастило до восък. Формално всичко е позволено и възможно – от абстрактните геометрични форми до изображение, наподобяващо с точността си фотографията. Рисунката може да бъде както архитектурен план, така и комикс или детска картинка. Тя може да предава моментно настроение, може и да разказва дълга история – толкова дълга като тази на внука на стария парфюмер, който започнал да колекционира изкуство. А посетителите могат да повдигат вежди само от възхищение.

Недко Солаков