Холивуд на Тарантино

“Don’t cry in front of the Mexicans.”

Излишно е да казвам, че Куентин Тарантино е майстор във всяко едно отношение на правенето на филми. Излишно е да казвам, че поколения киномани сме израснали и точили лиги по неговите филми. Но пък с изключително удоволствие споделям, че и последният му филм е шедьовър във всяко едно отношение. Доста различен е от другите и в същото време носи безкомпромисния почерк на режисьора.  

Снимки: Alexandra Films

“Имало едно време в...Холивуд” не е типичният филм на Тарантино, в който всеки от героите му има цел и всички зрелищно се избиват по пътя до постигането й. Това е история за Холивуд и филмовата индустрия, история създадена от Тарантино с една идея по-романтичен привкус, един полъх на носталгия и зрялост, тъй като самият режисьор наскоро се ожени и явно е достигнал различен период в живота си. 

Снимки: Alexandra Films

Хуморът е изключително силен и буквално от началото до края има сцени, реплики, мимики, на които можеш да се смееш с глас. Едно от най-свежите неща е, че е пълно с политически некоректни моменти, тъй като в последните години все повече хора забравят да се смеят на по-солени шеги. А тук е пълно с такива, свързани с мексиканците, италианците, азиатците и кой ли още не. Филмът съдържа много истински персонажи от края на 60-те години - Шарън Тейт и Роман Полански, Брус Лий и Стив Маккуин, Чарлз Менсън и групата му последователи. Актьорският състав също е брилянтен като освен Леонардо Ди Каприо, Брад Пит и Марго Роби, виждаме Ал Пачино, Тимоти Олифант, Емил Хърш, Деймиън Люис, Дакота Фанинг, покойният вече Люк Пери, малката Джулия Бътърс и, разбира се, любимите на Тарантино Брус Дърн, Кърт Ръсел, Зоуи Бел и Майкъл Медсън. 

Снимки: Alexandra Films

В центъра на събитията са залязващият актьор Рик Долтън – Леонардо Ди Каприо и неговия дубльор Клиф Буут – Брад Пит, които са постигнали едно истинско приятелство, независимо, че Клиф работи за Рик не само, правейки каскади, но и като момче за всичко.

Ди Каприо и Пит отдавна са се доказали като зверове в актьорската игра, но в “Имало едно време в...Холивуд” толкова безкомпромисно отново показват това, че настръхваш от удоволствието да наблюдаваш всеки жест и мимика и химията, помежду им. Леонардо е толкова истински в крайните си емоции като залязваща звезда, незадоволена от ролите и сериалите, в които е принуден да се снима, ядосан на себе си и на света, той плаче, кашля, крещи и какво ли още не, изграждайки съвършен образ на един човек, сдъвкан и изплют от индустрията. Дори най-малката му реакция и мимика са толкова на място и носят толкова хумор и сатира, че наистина се замисляш за всички примери на успели и неуспели хора в шоу бизнеса. А Брад Пит не говори много в ролята на Клиф Буут, но израженията му и реакциите говорят сами за себе си. Неговият живот се върти около Рик и кучето му Бранди, която е спътник в живота му. Разкошен кафяв питбул, тя има активно участие в историята и е единствен горд носител на награда в Кан тази година - Palm Dog Award за изпълнението си във филма. 

С развитието на историята постепенно научаваме много други тайни от живота на Клиф и абсолютното му спокойствие и отдаденост към Рик в един момент стават много ясни. Връзката им е обобщена от репликата “Клиф е повече от брат за Рик”, но все пак “по-малко от съпруга”. До къщата на Рик в Холивуд Хилс се нанасят Роман Полански и Шарън Тейт, за чиято връзка научаваме повече от самия Стив Маккуин, изигран от Деймиън Люис. Марго Роби е толкова ефирна и красива като Шарън Тейт, прохождаща кино звезда, която е изключително стилна и все едно все още сама се учудва на успеха си. С всяко нейно появяване си мислиш за трагичната съдба на тази млада жена и очакваш да видиш какво точно е пресъздал Тарантино, но това ще го запазя в тайна, тъй като е финалната черешка на дълго приготвяната торта на режисьора и със сигурност “най-Тарантино” момента, който очаквах със затаен дъх. 

Друга зрелищна и изпипана във всяко отношение и детайл сцена е срещата на героя на Брад Пит – Клиф с хипитата, последователите на култа на серийния убиец Чарлз Менсън. Самият Менсън е искал кариера като музикант в шоубизнеса, но не успява да пробие. Във филма виждаме една брутално показана комуна от млади хора с промити мозъци и пречупени идеали, част от които исторически са отговорни за убийството на Шарън Тейт, както и на още няколко човека. В крайна сметка успяват да вкарат лидера им в затвора. Изключителни диалози, актьорско присъствие, атмосфера и напрежение правят сцената наистина запомняща се. 

Снимки: Alexandra Films

Филм на Куентин Тарантино не може да избегне скандал и в случая това е представянето на Брус Лий. Семейството на покойната звезда скочи срещу начина, по който виждаме Брус във филма, а именно като много арогантен фукльо. Изглежда все едно режисьорът има нещо лично срещу Брус Лий, а дъщерята на Лий излезе с изказване, че Тарантино просто “трябва да млъкне” и да си остане в художествената история, тъй като това не е реалноста. 

Цялото преминаване на героите през Лос Анджелис е направено с толкова любов към града, улиците, местата. Тъй като и аз самата имах удоволствието да поживея в Ел Ей няколко месеца в последната година, един от ресторантите използван за локация “Casa Vega” беше и мое любимо място за посещаване. А обиколка из кътчетата на Холивуд Хилс, където е къщата на Рик Долтън, определено препоръчвам с двете си ръце. Това е град, който крие толкова филмови истории и тайни, толкова изпълнени и пречупени мечти, толкова щастие и тъга. А Куентин Тарантино и историята му улавят това великолепно. Музиката е друг компонент, който допълва перфектната атмосфера. По традиция саунтракът на филмовия майстор трябва да се слуша нон-стоп след като изгледате филма, защото е просто брилянтен. Това смятам да правя и аз в днешния ден.

Подарете си тази наслада и избягайте за няколко часа до Холивуд на Тарантино, преживяването наистина си заслужава! 

бюлетин

още реакция