Новият филм на Тарантино „Имало едно време в Холивуд”

Режисьорът слага пръст в раните на Полански...

 

В моменти на непоносима лична трагедия някои хора търсят и намират утеха в религията. При мен се получи обратното. Цялата ми религиозна вяра бе унищожена от убийството на Шарън. То потвърди вярата ми в абсурда. – из "Роман за Полански”

Не може да се отрече, че филмите и сценариите на Куентин Тарантино предефинират жанровете в киното. Да, героите му са все злосторници и гангстери, а жаргонният език преобладава, но иронията, лавината от препратки и бягството от линейната фабула променят атмосферата драстично. Режисьорът на "Глутница кучета” и "Криминале” никога не е крил, че харесва стилизираното насилие. И щеше да е направо неестествено, ако беше останал незасегнат от вълната #MeToo. Самата Ума Търман направи шокиращо разкритие за издевателствата, на които е била подложена по време на снимките на "Убий Бил” 2. Режисьорът отказал да ползва каскадьор за ролята й и я принудил да шофира по опасен път с пълна газ, което едва не й коствало живота. Същевременно актрисата оповести, че и тя е в списъка със знаменитите си колежки, станали жертва на посегателство от страна на холивудския магнат Харви Уайнстийн… 

Но да се върнем на новия проект на Тарантино, в който главна роля играе… насилието. Когато един от най-значимите модерни режисьори, носител на два "Оскар”-а и "Златна палма”, реши да събере на екран Брад Пит и Леонардо ди Каприо, медийният интерес е неизбежен.

И той вече е реалност, още повече че сюжетът се занимава с комуната "Семейство Менсън” и нейния водач, чудовището Чарлс Менсън. Филмът носи заглавие "Имало едно време в Холивуд”, действието се развива през 1969 г. в зенита на хипи движението. Ди Каприо влиза в ролята на Рик Далтън, бивша звезда от телевизионни уестърн сериали, а Брад Пит е неговият дългогодишен дубльор и каскадьор Клиф Бут. В опита си да пробият в Холивуд, който отдавна не е такъв, какъвто го помнят, двамата ще стигнат до… Шарън Тейт, съпругата на Роман Полански.

Шарън Тейт

 

Първоначално се твърдеше, че Тарантино търси подходящ актьор, който да изиграе Полански във филма, сега се прокрадват коментари, че полският режисьор няма да присъства като образ. Сюжетът породи допълнителен интерес както заради възкресяването на страховити събития, така и заради несекващите обвинения в изнасилване, станали част от живота на Полански. Тарантино допринесе за шума, поднасяйки извинение на Саманта Геймър за това, че е защитил режисьора на "Китайски квартал” през 2003 г., като призна, че не е бил наясно с фактите.

Нека припомним друг, този път сигурен факт, а именно че на 9 август 1969 г. американската актриса Шарън Тейт и четирима нейни гости са нападнати и убити зверски от членове на "Семейство Менсън”, инструктирани от Чарлс Менсън. Бременна в деветия месец и едва 26-годишна, звездата от "Окото на дявола” става жертва на бруталното клане в дома на Полански, който в онзи фатален ден е извън страната по работа. Историята на тяхната екстраординерна любов, както и последвалите събития са описани със смразяваща яснота в мемоарната книга "Роман за Полански” (превод на български: Галина Меламед).

"Доволен съм, че написах тази книга по време, когато спомени­те ми бяха още свежи и точни. Прекарах голяма част от живота си като във влак на ужаси­те: правех невъзможни завои, изкачвах височини – невероятни триумфи, радости и удоволствия, а после пропадах главоломно в бездни на трагедия и болка. Но точно това безумно пътешествие ме отведе на това неочаквано място: моето настояще”, признава скандалният режисьор.

Той познава лицето на насилието отрано. Роден е в Париж в годината, когато Хитлер идва на власт, и прекарва там първите три години от живота си. От онова време Полански помни единствено гласа на майка си, половин еврейка, чиято упоритост и издръжливост е наследил. Избутва детството си в окупирания от нацистите Краков благодарение на страстта към киното – то е единственото му бягство от отчаянието и безизходицата. Сравнително късно научава, че майка му е убита в газовата камера само няколко дни след като е депортирана…

Полански и Тейт.

Полански е един от тримата краковски кандидати, приети да следват режисура в Лодзката филмова школа през 50-те. Влюбва се в "Гражданинът Кейн”, в киноезика на Куросава и Бунюел. В мемоарите си разказва и за първите си години в Париж, за помощта, която му оказва Анджей Вайда, за усилията да се наложи като режисьор, както и за международните успехи в лондонския и в холивудския си период през 60-те. Вирусът на интелектуалния снобизъм така и не успява да го разболее, дори в апогея на Новата вълна. Полански е на мнение,  че критиците възхваляват умозрителни филми в стремежа си да не минат за глупаци. А тези филми са "мудни, претенциозни и приспивателни.” Той харесва Трюфо и Годар, но предпочита Фелини. За него 8 ½ е невероятно откровение заради красотата на чувството и съвършенството на образите.

 

И в личния, и в професионалния си живот Полански не е лесен партньор. Също като Тарантино. Определя се като класически полски мъжкар – егоистичен и тираничен. Дали защото е закърмен с вкуса на несигурността, ужасът и съспенсът са неразделни от филмовото му творчество, като се започне от свръхестествения трилър "Бебето на Розмари“ и се стигне до последния му филм, разпространен у нас, "По действителен случай”. Незабавният успех на "Бебето…” превръща Полански в любимец на Холивуд. Внезапно заваляват сценарии и предложения от всички студия в града. По това време той вече е осъзнал, че Шарън Тейт, която е снимал в хоръра "Безстрашните убийци на вампири”, е постоянно присъствие в живота му. И това му харесва. Перспективата за брак и деца го кара да настръхва не толкова, защото се бои за свободата си – "Знаех, че Шарън ни най-малко не възнамерява да ми я отнеме”, – а защото интимността поражда у него чувство за уязвимост: "Дали тази тревога идваше от детството ми? Винаги съм имал чувството, че за да избегна страданието, най-лесно е да избягвам всяка задълбочена връзка.” 

Трагедията с Шарън го вцепенява, не по-малко разтърсваща е присъдата на обезумялата тълпа. Появяват се писания като "Търсили са си го“ и "Ще видим дали пак ще правиш такива филми. Животът ти е бил като филмите ти и смъртта на жена ти също“. Статията "Защо Шарън трябваше да умре?“, публикувана малко след убийствата, е доста представителна за поведението на Холивуд и на медиите из­общо. Според нейния автор зверството е резултат от ексцентричния, разюздан начин на живот на Полански и съпругата му, повлиян от съпътстващите ги наркотици. И списание "Tайм” не му прощава: "Тази среда е била тол­кова злокобна, колкото всичко описано от Полански във филмите му, изследващи най-мрачните и меланхолични кътчета на чо­вешката природа“.

Клеветите са безмилостни и обличат режисьора в печална слава. Приписват му участие в сатанински ритуали, в отвратителни извратености, които по някакъв начин са причинили смъртта на Шарън. Трябва да мине цяла година, за да излезе наяве истината на процеса, и още пет за пълен и доста точен разказ за случилото се, изложен в "Хелтър Скелтър“ – книгата на прокуроа Винсънт Булиоси.

"За мен нямаше значение дали Шарън е била прободена с нож или е загинала в автомобилна катастрофа. Вече я нямаше – само това имаше значение. Нямаше лек за смъртта. Ко­гато медиите започнаха да говорят за Менсън и неговото "семейство“, най-болно ми стана от тяхната пълна амнезия за начина, по който бяха очернили образа на Шарън и разпространили толкова гнусни измислици за нас…”

Според Полански яростта на Менсън е яростта на неуспелия артист – онзи, които иска да накаже дру­гите, защото няма талант и признание. Истината е, че Менсън изпраща убийците си в къщата, убеден, че тя принадлежи на Тери Мелчър, човека, отказал да запише плоча с посредствените му композиции. След като залавят извършителите, желанието на Полански за отмъщение пресъхва, но е заменено от мъчително чувство за вина, че не е бил в дома си в кървавата нощ. 

Смъртта на Шарън е единствената разделителна линия, която реално е имала значение в живота ми. Преди нея плавах в океан от надежда и безграничен оптимизъм. След нея всеки път, кога­то съзнавам, че се забавлявам, изпитвам вина. Един психиатър, с когото разговарях малко след смъртта ѝ, ме предупреди, че ще са нужни "четири години траур“, за да се преборя с това чувство. Но ми бе нужно много повече време.

Освен че укротява вътрешния му огън, смъртта на Шарън в известен смисъл  го доближава до баща му – в душата му се настанява дълбок песимизъм, вечно недоволство от живота, увереността, че всяко щастие се заплаща някой ден. Сравненията с Шарън пресичат не един опит да заживее отново с жена:

След толкова години, когато видя красив залез или чуя хубава стара музика, нещо у мен ми казва колко много щеше да ги хареса тя.

Бедите, които ни връхлитат, често са слу­чаен резултат от дребни съвпадения. Времето притъпява болката, но жилото на спомена остава. Въпреки годините, изпълнени с разочарования, арест и затвор по обвинение в изнасилване на малолетна, Полански създава над десет силни ленти, няколко от които с французойката Еманюел Сение. Осъ­ществява най-личния си филм, Пианис­тът ("Златна палма“, "Оскар“ и око­ло петдесетина други награди). С Еманюел, чийто лек характер му напомня за Шарън, имат две деца, които го превръщат в "друг човек”. Полански знае, че днес вече никой или почти никой не се интересува от фактите, хората предпочитат рома­низираната фикция… Затова никой не се учуди, че в началото на май 2018 г. Американската филмова академия даде изявление, че изключва Полански "в съответствие с нормите на поведение на организацията”.

Полански и Тейт.

Колкото до Чарлс Менсън, серийния убиец и лидер на окултната група, отнела живота на Шарън и приятелите й, той вече не е между живите – издъхна в калифорнийска болница през 2017-а. Новината за смъртта му бе потвърдена лично от Дебора, сестрата на Шарън. След като три студия се надпреварваха трескаво за правата върху проекта на Тарантино, който насочва прожекторите към безчинствата на Менсън и последователите му, победител излезе "Сони”. (Интересното е, че повечето филми на Тарантино до този момент са създадени съвместно с продуцента Харви Уайнстийн, преди обвиненията в сексуален тормоз да разсипят кариерата му.)

Премиерата на "Имало едно време в Холивуд” е насрочена за 9 август 2019 г., когато се навършват 50 години от убийството на Шарън Тейт. Тарантино обяви, че е писал сценария в продължение на 5 години. Впрочем Пит и Ди Каприо са работили с него и преди, но поотделно – единият блесна в "Джанго без окови”, другият изигра безцеремонния лейтенант Алдо Рейн във военния спагети уестърн "Гадни копилета”.

Марго Роби и Шарън Тейт

Ролята на Тейт е отредена за ослепителната Марго Роби, чиято стремителна кариера не изненадва никого, особено след превъплъщението й в "Аз, Тоня”. За останалите роли се спрягат ветерани като Кърт Ръсел и Бърт Рейнолдс. Дали Полански ще се произнесе за филма, който е на път да разчовърка най-голямата трагедия в живота му?

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт