Дейвид Линч: „Не се тревожете за мрака“

За киното, идеите и защо е важно да не се страхуваме. Откъс от книгата „Да уловиш голямата риба”

Номинираният четири пъти за наградата "Оскар“ режисьор Дейвид Линч е сред водещите кинотворци на съвремието ни. От началото на 70-те до днес ленти като "Гумена глава“, "Човекът слон“, "Диво сърце“, "Туин Пийкс“, "Синьо кадифе“, "Мълхоланд Драйв“ и "Инланд Емпайър“ карат хора от цял свят да се обединят около мнението, че стените между арт киното и холивудските продукции не съществуват. Или поне са "силно преувеличени”. 

Не се борете с мрака. Дори не се тревожете за мрака. Включвате светлината и тъмнината изчезва. Пуснете светлината на чистото съзнание – и негативната енергия ще изчезне. Ще кажете: "Колко мило“. Много е мило, дори прекалено. Но е точно така.

Има нещо вълшебно – и аз не знам защо – в това да влезете в театър или кино и да угасят светлините. Всичко е притихнало, завесите се разтварят. Те може би са червени. И попадате в различен свят.

Много е красиво, когато това преживяване е споделено. Пак е красиво, когато сте си вкъщи и екранът е пред вас, но не е чак толкова хубаво. На голям екран е най-хубаво. Това е най-добрият начин да навлезете в този свят.

Киното

Киното е език. Той може да описва различни неща – големи, абстрактни неща. Много обичам това негово качество. 

Аз не съм много добър с думите. Някои хора са поети и умеят да описват много красиво разни неща с думи. Но киното е съвсем различен език. С него също може да кажете много неща – разполагате с време, сцени и епизоди. Разполагате с диалози. Имате музика. Имате звукови ефекти. Разполагате с толкова много средства. С него може да изразите чувства и мисли, които няма как да предадете по друг начин. Това е вълшебен инструмент. 

Според мен е много красиво, че тези картини и звуци, съчетани епизоди, създават нещо, което е възможно само в киното. То не е просто думи и музика – това са много различни елементи, които се съчетават и образуват нещо, което не е съществувало дотогава. Разказват се истории, създава се свят, преживяване, което е непостижимо, освен ако не гледате филма.

Когато уловя идея за филм, се влюбвам в начина, по който киното може да я изрази. Обичам истории, в които са възможни абстракции, а киното умее точно това.

Интерпретация

Филмът трябва да говори сам за себе си. Абсурдно е да се налага авторът да обяснява с думи какво иска да каже филмът му. Светът във филма е измислен и понякога хората обичат да се потапят в него. За тях той става реален. Ако успеят да разберат как е било направено нещо или какво означава нещо друго, това става част от преживяването им следващия път, когато го гледат. И филмът става различен. За мен е много важно този свят да бъде пазен и да не се казват неща, които могат да нарушат преживяването. 

Не ви трябва нищо извън работата. Има много велики книги, чиито автори отдавна са починали и не може да ги срещнете. Но имате книгата, а една книга би могла да ви накара да мечтаете и да се замислите. Понякога хората казват, че се затрудняват да разберат някой филм, но според мен те разбират повече, отколкото си мислят. Всички притежаваме интуиция – имаме дарбата да предусещаме разни неща.

Да преведеш Идеята

За мен всеки филм е експеримент. Как да преведете тази идея? Как да я преведете, така че да се превърне във филм или, например, в стол? Да кажем, че обработвате парче дърво, но то не е съвсем както трябва. Замисляте се какво да направите, за да стане като хората. Значи действате и реагирате. Това е нещо като експеримент, в който се опитвате да направите така, че всичко да е на място. Когато медитирате, приливът на креативност се увеличава. Действието и реакцията спрямо него стават по-бързи. Идва ви идея, тя ви отвежда на едно място, после на друго.

Това е като импровизиран танц, който ви се удава без проблем – всичките ви цилиндри работят, образно казано. Това не е измислица, не е от онези програми за повишаване на самочувствието, в които ви казват: "Спрете, помиришете розите и животът ви ще стане по-добър“. Тук всичко трябва да идва отвътре. Трябва да започне някъде дълбоко във вас и непрестанно да расте. След това всичко наистина се променя. 

Издигнете се, почувствайте Себе си, чистото съзнание и само гледайте какво ще се случи. 

Подборът на актьорите

Няма значение колко добър е даден актьор – когато подбирате изпълнителите си, търсите човек, който пасва на ролята, който може да я изиграе.

Аз не карам актьорите да ми четат сценария. Чувствам, че за тях това е мъчение, а и аз не научавам нищо така.

Ако се случи, след това ще трябва и да започна да репетирам с тях. Ако го правя с всеки актьор, това ще ми отнеме страшно много време. Предпочитам просто да си говоря с актьорите и да ги наблюдавам, докато говорят. Започвам да си ги представям в сценария, докато си говорим. Някои от тях стигат донякъде и след това спират. Когато някой стигне до края, тогава знам, че съм открил точния човек.

Над "Синьо кадифе“ работех с кастинг режисьор – Джоана Рей. И двамата с нея предложихме Денис Хопър.

Но всички ни казваха: "Не, не, не може да работите с Денис Хопър. Той е в много лошо състояние, ще си навлечете само проблеми“.

Затова продължихме да търсим други актьори. Но един ден ни се обади агентът на Денис и ни каза, че той бил чист, не пиел, че вече бил заснел друг филм и ако съм искал, можело да се обадя на режисьора, за да потвърди. После се обади и самият Денис и каза: "Аз трябва да играя Франк, защото аз съм Франк“. Като чух това се развълнувах и се изплаших.

Понякога имам някого предвид от самото начало. В "Мълхоланд Драйв“ има такъв герой. Беше към 7:30 вечерта, диктувах на асистентката ми – много красива жена. По едно време започнах да си преправям гласа. Започнах да говоря като Каубоя от "Мълхоланд Драйв“. Той просто се появи. След известно време осъзнах, че приятелят ми Монти Монтгомъри ще е идеален за ролята. А той дори не е професионален актьор. Макар всъщност да е актьор, страхотен при това. И пасваше на ролята.

Има някои актьори, които използвам по-често – Кайл Маклоклън, например. Аз харесвам Кайл, той е може би нещо като мое второ Аз. Но основното правило е да се наемат подходящите актьори за съответната роля. Така че, макар Кайл да ми е приятел, ако не е подходящ за дадена роля, няма да я получи.

Ето и още нещо интересно – когато режисьорът работи с някого, той го избира за определена роля. Но понякога, по време на обяд например, вижда този човек в съвсем различна светлина. И той запомня това. И когато стане въпрос за някаква роля и някой каже: "Кайл не би могъл да направи това,“ той си припомня този обяд и казва: "Напротив, може“. 

Успехът и провалът

В някои отношения, колкото повече филми сте направили, толкова по-лесно е да направите следващия. Опознавате процеса на улавянето на идеи и превръщането им във

филм. Познавате добре техниката и осветлението. Разбирате целия процес – защото вече сте го правили.

Но е и по-трудно, защото всеки ваш нов филм ще бъде разглеждан в контекста на предишните. Оценките за него ще бъдат базирани на това. И ако предишният ви филм е бил успешен, се страхувате, че сега може да се провалите.

Но ако правите филм след голям провал, като мен след "Дюн“, няма никакъв страх – знаете, че не би могло да бъде по-лошо от това. Може да усетите свободата и еуфорията от това, че няма какво да губите.

Трябва да се научите да откривате баланса между успеха и провала. Успехът може да ви убие, също както и провалът. А единственият начин да намерите равновесието е чрез Единното Поле. То е вашият приятел. Не може да го измамите – или наистина сте в това поле, или не сте. И когато това поле е напълно съживено, няма начин да загубите.

Интуицията

Познай това, чрез което се знае всичко.

Упанишади

Животът е пълен с абстракции и единственият начин, по който вземаме решенията си, е чрез интуицията ни. Интуицията значи човек да вижда решението – да го вижда, да го знае. Тя е комбинация от емоция и интелект. Това е много важно за всеки автор на филми.

Как да направите нещо така, както го искате? Всички разполагат с едни и същи инструменти: камерата, лентата, заобикалящия свят и актьорите. Но когато съберете тези неща на едно място, се получават разлики. Ето тук е ролята на интуицията.

Аз смятам, че интуицията може да бъде изострена и разширена чрез медитация, чрез потапянето в Аз-а. Всеки от нас има свой океан на съзнанието, това е океан от решения. Когато се потапяте в океана, в съзнанието, вие го съживявате.

Вие не се потапяте в търсене на конкретни решения; правите го, за да съживите част от живота си. Така интуицията ви нараства и вече имате средство да решавате проблемите – да знаете кога нещо не е съвсем наред, както и начина да го поправите. Това умение се задълбочава и всичко става много по-гладко.

/из книгата "Да уловиш голямата риба” на Дейвид Линч, превод на Павел Иванов/

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт