Акценти от Кан: „Мъжът, който видя мечката, която видя мъжа“ на Пиер Ришар

Пиер Ришар, живата легенда на френската комедия от 70-те години, навърши 90 години миналата година. Славата му идва с култовата комедия на Ив Робер „Високият рус мъж с черната обувка“ (1972), а най-запомнящите си роли изиграва във филмите на Франсис Вебер, най-често в дует с Жерар Депардийо. За мен Ришар е френският Роберто Бенини – заради последователно и вярно изградения си персонаж на добродушен и непохватен неудачник. Въпреки богатата му филмография и кариера на певец и режисьор, вероятно Пиер Ришар не говори нищо на онези, родени след 1990. За по-възрастните обаче, неговият талант е съизмерим с този на Луи дьо Финес и Бурвил.

Тази година Тиери Фремо организира прекрасно посрещане за своя приятел в театър „Аниес Варда“ с премиерата на филма „Мъжът, който видя мечката, която видя мъжа“ („L'homme qui a vu l'ours qui a vu l'homme“). Пиер Ришар, с достолепието на снежно-белите си коси и почти вековния си артистичен опит, пристигна в ролята на режисьор и главен герой на новия си филм. Срещата с него беше очаквано трогателна – може би сбогуване, може би вдъхновение за следващ проект. Макар и крехък, Пиер Ришар не е загубил нищо от палавия, детски блясък в сините си очи, нито от енергичния си, комичен език. Филмът бе част от почетната секция „Séances Spéciales“.

Очевидно новият филм на Ришар няма амбиции нито за награди, нито за особени постижения в изкуството – премиерата му в Кан беше по-скоро реверанс към легендарния му създател, отколкото въпрос на критически признати качества. А „Мъжът, който видя мечката, която видя мъжа“ е прелестен филм – голямо удоволствие. Възможно най-лежерната, добронамерена, простодушна и оптимистична комедия, която някога съм гледал на кинофестивал. Подобни филми, лишени от всякаква претенция, рядко попадат сред фаворитите на селекционери и критици. За мен възможността да се докосна до този – без преувеличение – малък и весел филм, беше истинско бягство от реалността.

Сюжетът няма особено значение – сирак се сприятелява със старец, който живее в колиба до морето, докато един ден не забелязват избягала от цирка мечка. Историята е ефирна, разпръсната в миниатюрни анекдоти, вицове и безобидни, но мъдри философски разговори за живота, насред комичните опити на двамата приятели да спасят мечката от полицията и да я върнат обратно в природата. Чарът на Ришар не е загубил нищо с годините – играта му е жива, пъстра, нежна и щедра. Тими-Жой Марбо е чудесен в ролята на сирака Мишел, който също страда от аутизъм.

Красотата на приятелството, добронамереността на старостта, богатството на хумора и оптимизмът – всичко това може да звучи наивно, дори глуповато, но не и в този филм. Тук всеки кадър вибрира с очарованието на добротата, смеха и вярата, че накрая всичко ще бъде наред. Със сигурност Пиер Ришар знае това по-добре от нас. На нас ни остава само да му се доверим – и да позволим на невероятната му усмивка да победи цинизма, с който сме свикнали да се забавляваме.

„Мъжът който видя мечката която видя мъжа“ Пиер Ришар Кан филмов фестивал кино