Берлинале 2025: „What Does That Nature Say to You“ на Хонг Сангсу

Само година след „Нуждите на пътуващия“ (2024) – портрет на нестандартна учителка по френски, изиграна от Изабел Юпер, изгубена в превода сред южнокорейските си ученици в Сеул – Хонг Сангсу се завръща в конкурсната програма на Берлинале 2025 с новия си филм „What Does That Nature Say to You“.

Ако миналата година някой е можел да се подведе, че интересът към Хонг се дължи на присъствието на известната френска актриса, тази година препълнената зала на премиерата му показа, че публиката и критиката се вълнуват преди всичко от неговото изкуство. Изкуство, което няма нужда нито от голям бюджет, нито от звездни имена.

За всеки запознат с творчеството на южнокорейския режисьор, изненади няма. Става дума за опус магнум – овладян маниер на постановка, работа с актьори, завършена естетика и стилистично хомогенни сценарии. Ако сте гледали един негов филм, този свят вече ви е познат. Ако ви е харесал, нямате търпение за следващото му продължение.

Хонг Сангсу изглежда приключил с експериментите във формата и визията – вниманието му е изцяло насочено към темите, които обсъждат героите му. Тези теми сами по себе си се превръщат в сюжет. „What Does That Nature Say to You“ е филм-разговор, каквито са някои от филмите на Касаветис, Бергман, Луи Мал, Полански и Куросава. Разговорът в тях понякога се превръща в сюжет („Сцени от един брак“, „High and Low“), а понякога не („My Dinner with Andre“, „Faces“) – новият филм на Хонг принадлежи към първата група.

Това, което в първия час изглежда като безкрайна размяна на реплики, философски разсъждения и лични впечатления, се разгръща в последните двадесет минути в конфликт, който преобръща ролите на всички участници. Фабулата е семпла – дъщеря води своя интимен приятел на вечеря, за да го запознае с родителите си. Няма заявка за нищо повече от вежлива, добронамерена среща между „младите и старите“. Учтиви разговори, размисли за житейски планове, принципни виждания за света и обществото запълват почти цялото игрално време на филма. Накрая семейството е събрано около трапезата, гостът е опознат, родителите са се представили добре, дъщерята е доволна от резултата. И тогава, в тяхната весела компания, се намесва алкохолът – неканен гост, който би трябвало просто да подсили доброто настроение.

Следва сблъсък на поколенията, на социалните класи, на разлома между провинция и столица – дори и в Южна Корея. Хонг, с цялото си присъщо спокойствие и търпение на мъдър философ, изглежда е оставил скандала да се появи от само себе си.

Брилянтен сценарий, в който контролът над повествованието остава невидим – талант, който доближава киното на Хонг Сангсу до документалистиката. Актьорската игра е безупречна, камерите са почти безучастни – почти всички кадри са статични, неутрални като композиция, а музиката липсва. Центърът на всичко в този филм е говоренето – там се срещат, приближават, разминават и отдалечават всички характери и съдби.

Извън говоренето светът като че ли е спрял – той е просто пейзаж или интериор, който пасивно очаква хората сами да му измислят смисъл или приложение. Тази алиенация между човек и среда, между индивид и общество, между лична история и исторически контекст е позната от всички филми на Хонг, в които една особена самота владее човешките мисли и чувства.

Препоръчвам „What Does That Nature Say to You“ на всички, които обичат минималистични, интроспективни филми – почти без бюджет, без ефекти, без „външна намеса“, която да коригира качеството на реалността. Светът и хората му са наблюдавани, но не и режисирани. Разговорите им са изслушани внимателно, без да бъдат прекъсвани. А драмата на тяхното безсмислие ни е позната, за жалост, на всички ни.

Берлинале 2025 филми What Does That Nature Say to You Хонг Сангсу