„Dreams (Sex, Love)“ на Даг Йохан Хаугеруд

Миналата година гледах „Секс“ – първия филм от Осло трилогията [Dreams (Sex, Love) или Мечти (Секс, Любов)] на тогава непознатия за мен норвежки режисьор Даг Йохан Хаугеруд – и останах очарован от последователността, с която скандинавското кино успява да наследи и развива завещанието на Ингмар Бергман. Именно таланта му за филми върху дълбоки драми в интимната, семейна среда. „Секс“ не беше Бергман, но беше много близо – с усет за краен сблъсък, напомнящ Рубен Йостлунд и неговия „Форсмажор“. По-късно, също миналата година, пропуснах втората част, „Любов“, чиято премиера беше на Венецианския филмов фестивал. И ето че „Мечти“, последната трета част от трилогията, имаше своята премиера отново на Берлинале – и успях да я гледам, за да разбера дали високите ми очаквания ще се оправдаят. Според журито на фестивала, с председател Тод Хайнс, „Мечти“ не само оправда очакванията, но и ги надмина, получавайки най-престижната награда – „Златна мечка“ за най-добър филм. За мое съжаление, аз останах по-скоро безразличен. И за това си има причини.

Сюжетът е приличен, но донякъде познат. Ученичка се влюбва в младата си учителка. Взаимоотношенията им излизат извън училищната среда, но невинното им приятелство само усложнява любовните терзания на тийнейджърката. В един момент майката прочита дневника на дъщеря си – и оттук нататък конфликтът е предопределен. Актьорската игра е на високо ниво, операторската работа също – спокойни, красиви кадри, които улавят както нежността, така и нейната трагична невъзможност. На втори план, реакциите на майката са представени с нужната дистанция и хумор, които пасват на времената ни на истерични обвинения, пресилена загриженост и ретроградна инфантилизация на младите.

Проблемът на филма, според мен, е в безкрайната, бавна, обстоятелствена, тромава диалогичност на „действието“. Филм като че ли няма – има диалог след диалог, след диалог. Говоренето измества всичко – характерите, конфликтите, желанията, способността на героите да владеят собствения си живот. В това говорене аз се изгубих. И то не защото нещо ми остана неясно – напротив, Хаугеруд се е престарал да обясни всичко. По няколко пъти, от няколко гледни точки.

Загубих се, защото не ми остана търпение да ми бъде преразказвано всичко, което вече виждам. Има филми – като величествения „Сцени от един брак“ – които също разчитат на диалога да понесе тежестта на сюжета. Но там думите са най-важни, центърът на цялата драма е в начина, по който героите общуват. Диалогът е жив, бърз, напрегнат и сам по себе си е действие. В „Мечти“ сценарият е в режим на обяснение – ако беше подменен със серия безмълвни кадри на случващото се, сюжетът нямаше да загуби нищо от посланието си.

Не мога да предположа защо именно „Мечти“ спечели „Златната мечка“ тази година. Мога само да препоръчам да го гледате, когато сте спокойни, отпочинали и необременени. В противен случай е вероятно да не дочакате финала. И ако не сте гледали „Секс“ от миналата година – него можете да си пуснете по всяко време, очаква ви голямо удоволствие.

Dreams (Sex Love) Мечти (Секс Любов) Даг Йохан Хаугеруд Берлинале