Къде свършва второто действие
Филмът „Второ действие“ е свежа метатекстуална провокация с абсурдистки привкус
В един от всичките примамливо чудновати филми на Контан Дюпийо се казва, че безпричинността е най-продуктивният стилистичен инструмент. Но филмът му „Второ действие“ се появява с причина – при това тъкмо навреме.
По думите на филмовия критик Питър Дебрюж проявата на ирония във Франция се нарича deuxième degré (втора степен), като premier degré е денотативното, буквално или повърхностно значение на написаното/изреченото, което може да бъде замъглено от множеството възможни прочити, често противоположни на базисната идея. Но играта със значенията не спира дотук. Може да се говори за troisième degré, quatrième degré и така нататък, зависи колко дълбоко е решил да се зарови един автор.
В новия филм на 50-годишния Контан Дюпийо, открил 77-ото издание на кинофестивала в Кан, „второто действие“ започва с почти налудничав диалог между двама мъже, който кара зрителя да се чуди дали не е объркал киносалона. Единият мъж се опитва да се отскубне от досадната си приятелка и убеждава другия мъж да му помогне. После се оказва, че диалогът е част от действието на „снимачна площадка“ – а за такава служи един ресторант насред самата пустош. Вътре са Леа Сейду, Луи Гарел, Венсан Линдон и Рафаел Кенар - актьори, които играят актьори в безмозъчна романтична комедия. Четиримата съзнават, че филмът, който снимат в момента, не струва, и току някой от тях прекъсне снимките, за да изрази личното си негодувание или да се похвали с грандиозен бъдещ проект. Героят на Венсан Линдон например изпада във възторг от обаждане, с което го канят да участва в нов филм на Пол Томас Андерсън. И това е само началото на една безобразно забавна, абсурдна, нестандартна комедия, дело на един от най-храбрите и изобретателни френски режисьори. Достатъчно е да напомним за „идиосинкразиите“ „Гума“ и „Еленова кожа“, за свободния асоциативен фарс „Дааали!“ или за шеметния „Яник“, в който изгрява звездата на актьора Рафаел Кенар.
„Второ действие“ е свежа метатекстуална провокация с абсурдистки привкус - шега с киното като илюзия и рефлексия на живота, шега със суетата на актьорите и техните агенти; шега с отношението на зрителите към крайния резултат от снимачния процес. Дюпийо обича да се гаври с привидностите и шаблоните и го прави с ожесточена елегантност. Може би с този филм иска да ни каже, че да бъдеш актьор, да влизаш в кожата на измислени персонажи и да се вживяваш в тях, е глупава работа, при положение че светът се тресе от предотвратимо насилие и катаклизми, които изискват от нас да поемем отговорност? Или е на страната на Флоранс (Леа Сейду), която е убедена, че работата на актьорите има смисъл, тъй както е имал смисъл героизмът на музикантите от Титаник, които продължавали да свирят, докато корабът потъвал, за утеха на пътниците? Едно е сигурно, Дюпийо няма как да е отегчен от собствените си инвенции, защото те са неудържими! Като допуска, че публиката е претръпнала и надушва отдалече клишета и кодове, той се опитва да ги подкопае и да въоръжи конвенцията срещу самата нея, като не пести щрихи за състоянието на съвременното изкуство и съвременното общество.
Освен че е сценарист и режисьор, Контан Дюпийо се изявява и като оператор, монтажист и композитор. (Като музикант е известен със сценичното име Mr. Oizo.) Дотук има 14 пълнометражни филма – или „нефилма“, ако използваме заглавието на дебютния му филм от 2002 година. Боравейки умело с камерния мизансцен, взривявайки границата между реалност и фикция, Дюпийо е живо свидетелство, че интелигентният и находчив артист не се нуждае от солиден бюджет, нито от специални ефекти, за да създава изкуство. Нещо повече – Контан Дюпийо уважава времето на зрителя. За минимум време получавате съдържание с небивал вкус, гъмжащо от изненади като многослойно тесто, поднесено с умопомрачителна лекота и струяща на талази фантазия. И си тръгвате жадни за споделяне на видяното.
„Второ действие“ е част от програмата на Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2024.
Второ действие Контан Дюпийо Леа Сейду Луи Гарел Венсан Линдон Рафаел Кенар Синелибри 2024бюлетин
още авангарт
-
Поезията на Луи Арагон и Пол Елюар
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма
-
Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява
„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри
-
Вътрешната страна на живота
„Мила Жасмин, ти искаше да избягаме заедно. Но някои птици не мигрират. Те изчакват зимата...