Най-доброто от Берлинале: „Архитектон“ на Виктор Косаковски

Документалният филм на руския режисьор Виктор Косаковски „Архитектон“ сякаш започва с климакс – пищна визуална и звукова атака върху сетивата, която подготвя шоково зрителя за монументалността, която подхожда на темата на творбата – масивният тектоничен сблъсък между камъка и бетона в историята на архитектурата. Изключително амбициозен проект, бих казал дори мегаломански, който обаче изненадва с интелигентно намерената мяра между патетика и интимност, между природна стихия и човешка воля. Премиерата в състезателната програма на Берлинале 2024 завърши с аплодисменти, които конкурират по мощност грохота на повлечена към пропаст каменна маса.

Първоначалните кадри на природни бедствия преливат в драматични сцени от кариери, където каменодобивът има сценичния потенциал на историческа трагедия. Изведнъж неживата материя, заснета между геологичната си динамика и неумолимата енергия и амбиция на човешката намеса, изглежда смущаващо жива. Подвижността, хореографията, неукротимата сила на камъка, изваден от типичното спокойствие на статичността му откриват панорамата на строителството от древността до наши дни, на която Косаковски посвещава вниманието си с маниакална страст. И точно когато в края на първите 20 минути се подготвих за филм без присъствието на човек и език, филм без лична история, на сцената излиза италианският архитект Микеле Де Лукки, който елегантно повежда втората сюжетна линия – строежът на каменен кръг в градината на своята вила. Какъв прекрасен, умело намерен тих и бутиков контрапункт на грандиозния пейзаж. Така целия филм редува сцени на величие и драма – от планински върхове, през антични храмове в Ливан, до разрухата на земетресението в Турция от 2023 г. – с идиличния и идеалистичен строеж на Де Лукки.

Неусетно, във визуалния си разкош, филмът поставя основния си въпрос за цената и смисъла на саморазрушителния триумф на архитектурата на бетона, която представлява невиждана по размаха и щетите си деградация спрямо великолепието и устойчивостта на античната архитектура на камъка. Докато Косаковски разразява сблъсъка на цивилизации и стихии, Микеле Де Лукки и неговите майстори успяват да затворят мистериозния каменен кръг, в който никой повече не може да пристъпи – такава е повелята на архитекта, който натоварва пространството в градината си със символен и ритуалистичен смисъл. Своеобразно бягство от урбанистичната архитектура на Милано, където той е един от най-реномираните експерти. Този малък каменен кръг се превръща в метафоричен антоним на разхищението, безсмислието и грозотата на съвременната архитектура, която игнорира човека и природата в препускане към практичните си, икономически приоритети.

Красив естетски филм, който често се усеща като художествена фотография в движение, но и дълбоко философско съзерцание за опасностите и катаклизмите в производствения зенит на една епоха, в която единствената суровина, която задминава по употреба бетона, е водата – произходът на всяка форма на земен живот. „Архитектон“ е невероятно преживяване за всеки лаик, но фундаментален и спешен документ за всички замесени в архитектурното ни бъдеще.

Архитектон Виктор Косаковски Берлинале