Дяволската работилница на ангела

Името му е Анселм Кийфър. Художник. Германски, а от 2018 г. се смята и за австрийски. Критиците никога не забравят да подчертаят, че той е живото потвърждение на правилото, че никой не е пророк в собствената си страна. Причината: в родината му неговите творби почти винаги са предизвиквали протести. Понякога се казва, че той е най-възторжено приеманият и най-бурно отхвърляният творец в следвоенната история на Германия. Казано на български – сънародниците му силно го обичат и мразят. Вероятно най-вече защото засяга теми, които са болезнени за поколението му – националсоциализъм, Холокост, мълчанието за тях по-късно. Често го прави провокативно, като говори на висок глас, дори направо крещи за нещата, които обществото е оставило на потънат в тишината на отминаващото време.

Затова пък Франция го приема повече от топло. Някои от най-важните, а и най-големите (като обем, използвани материали, заемана площ) творби Анселм Кийфър прави именно в ателиета, предоставени му от французи.

„Анселм“ се нарича последният документален филм на Вим Вендерс. Защо точно Анселм Кийфър? Ето отговорът на режисьора от интервю, дадено по време на фестивала в Кан, където беше и премиерата на филма: „Заради изкуството му. Няма друг такъв художник на света, Анселм не се страхува от нищо и рисува всичко. Няма нещо, което той не би нарисувал. Той рисува Вселената, рисува това, което е под земната кора, рисува природата, митовете и историята. Той е универсален гений. Личната му библиотека съдържа книги, които биха запълнили рафтовете на градската библиотека в голям германски град. И той е прочел всичко това. Анселм е учен. В същото време е художник и никога не е искал да бъде нищо друго освен художник. Винаги е рисувал онова, което знае, което познава, което го вълнува, което обича. Просто не прави нищо друго освен да рисува като обладан.“

Вим Вендерс и Анселм Кийфър се запознават през 1991 г., когато художникът прави първата си голяма изложба в новата Национална галерия в Берлин, като преди това се е сдобил със световна слава в Англия, САЩ и Япония. След края на работното време на галерията Кийфър се отбива в заведението „Ексил“, което се оказва любимото на Вендерс. Така двамата творци случайно се озовават по едно и също време на едно и също място. „Толкова интересни неща си говорихме, че нямаше начин да не видя изложбата му – разказва Вендерс. – И останах поразен. Такова нещо просто не бях виждал досега! Невероятно! Нещата му ме разтресоха отвътре, задвижиха нещо дълбоко в мен. По някое време при нашите вечерни срещи той каза: „Виж, аз съм човек, който е искал да прави филми, пък е станал художник, а пък ти си човек, който е искал да стане художник, пък сега прави филми, затова ние бихме могли да направим нещо заедно.“ Вече имахме план. Само че за мое голямо учудване след грандиозното откриване на изложбата пресата излезе с унищожителни статии за Анселм. Разпердушини го. Така и не разбрах защо. Той преживя това много тежко. Пред очите ми се срина. Няколко месеца по-късно се изнесе във Франция. Така стана, че след още няколко месеца и аз заминах, за Америка. След това се виждахме рядко, но останахме приятели. А проектът ни за „нещо заедно“ беше отложен за неизвестно време.“

Чак през 2019 г. Вендерс посещава стария си приятел в ателието му в Южна Франция. И отсича: сега или никога. Кийфър няма нищо против. Машината за идеи се задвижва, но … идва пандемията. Филмът е заснет на седем отрязъка между 2020-23 г., във времето на най-тежката изолация. Кийфър посреща с облекчение предложението на режисьора да няма интервюта. „Не исках филм, в който художникът да обяснява сам себе си. Исках филм, в който изкуството да говори за себе си“ – обяснява Вендерс.

„Анселм“ действително не е биографичен филм в традиционния смисъл на жанра. Мимоходом се съобщават отделни важни биографични моменти – отличаването на Анселм още като ученик със стипендия за добър художник, следването му в Дюселдорф при Йозеф Бойс, представянето му на Биенале във Венеция като германски представител и реакцията на отхвърляне в Германия, поканите за работа в ателиета във Франция… Кийфър има периоди, в които твори по текстове на поетите Ингеборг Бахман и Паул Целан. Стиховете им са повече прошепнати, отколкото ясно казани в оригиналния звук на филма, така че зрителят не би могъл да ги чуе ясно. Търсен ефект от Вендерс. Субтитрите на други езици също не носят повече яснота. За информираните зрители споменаването на конкретните поети е насока накъде да върви мисълта им, за останалите (освен повод да се информират) е допълнителна поетична извивка в общото поетично звучене на „Анселм“.

Вендерс и Кийфър са връстници и филмът разказва повече за тяхното „общо“ детство в следвоенна Германия, за търсенията и поривите на младостта, за надеждите и заблудите на хората от средата до края на ХХ век. Биографичното присъства чрез стария телевизор, кинохроники, малките черно-бели снимки в стар албум. Да, малки. Човекът с неговите житейски подробности е дребен. В младежките си години художникът е изигран от своя син, а в детските от праплеменника на Вим Вендерс (внук на брат му). Огромното, необозримото в този филм е изкуството на художника.

Впечатляващи са ателиета, в които работи Анселм. Огромни като пространствата на няколко магазини Икеа, поставени един до друг. В тях художникът се премества с велосипед и представлява само движеща се точка от общата картина. Големи като размер са картините и скулптурите му, представени филмово като 3D-обекти. Съвсем сполучливо един германски критик определи филма като „Аватар 2“ на документалното кино. Грамадно, необозримо е изкуството на Анселм Кийфър. Виждаме го буквално да бълва огън – същински дявол, който превъплъщава в материя (олово или плат) нематериалните думи на ангелска поезия. За да се получи това внушение несъмнено трябва да се отбележи и участието на 30-годишния композитор на филма Леонард Кюснер, който специално пише за филма музика за песни по текстове на Паул Целан. Не, музиката не е старинна, както мнозина биха се заблудили, съвременна е.

„Анселм“ е пълен с много вимвендерски теми – малкото момче пред огромния свят, безкрайните пейзажи, пътуването като смисъл, като спирките са само начало на ново пътуване, и разбира се – познатите ни ангели от „Небето на Берлин“, но само загатнати като силуети, пазещи творчеството на Анселм Кийфър като безценната съкровищница на човечеството. Вендерс издига Кийфър на пиедестал, но го прави нежно, почти интимно, неслучайно е озаглавил филма си с малкото име на художника, на своя приятел, с когото очевидно го свързва духовно родство.

Гледайте „Анселм“ в рамките на Синелибри. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.