Истории от Ирландия и наградите БАФТА

Този сезон на филмовите награди всички погледи са обърнати към Ирландия. Отправям се натам, да разбера повече и да направя кратка дъждовна разходка до Дуулин и Скалите на Мохер, където спиращата дъха красота е точно като по филмите. Ирландски песни и танци, пъбове и прекрасни хора наистина създават неустоима атмосфера, в която се потапяме тази година, благодарение и на номинираните в голямото състезание – „Баншите на Инишерин“, „Мълчаливото момиче“ и актьорът Пол Мескал (чийто истински адрес научавам случайно от местен таксиметров шофьор). 

Преди да стигна до Дъблин обаче, става ясно, че тази година имам достъп до червения килим на наградите БАФТА и бързо се насочвам към Лондон. Заобиколена съм от големите имена на сезона, сред които Кейт Бланшет, Колин Фарел, Брендън Фрейзър, Джейми Лий Къртис, Анджела Басет и много други. „На Западния фронт нищо ново“ става големият победител и със седем награди антивоенният филм базиран на романа на Ерих Мария Ремарк изпреварва „Баншите от Инишерин“ – черна комедия за двама приятели на ирландски остров – и биографичния филм „Елвис“, които спечелиха по четири статуетки. 

Говорим с един от главните актьори в „На Западния фронт нищо ново“ за успеха на филма. 

Какво е чувството филмът, в който играеш, да е големият хит на сезона?

Албрехт Шух: Нереално е, не мога да повярвам! Иска ми се да имах криле, за да мога да погледна всичко обективно отгоре, опитвам се от време на време да се успокоя и да се насладя на момента.

Кое те затрудни най-много от направата на филма?

Албрехт Шух: Най-трудната ми сцена беше, когато героят ми разказва виц. Толкова беше трудно да го разкажа 40 пъти, всички около мен запазиха усмивката си накрая. Горе-долу като това да си на червен килим!

Остин Бътлър изненада всички с това, че надви Колин Фарел в актьорската категория, а сред големите победители се наредиха ирландските актьори Бари Кегън и Кери Кондън, които изпревариха фаворитите Джонатан Ке Куан и Анджела Басет. 

Анджела Басет: Чувствам се много горда да съм тук. Освен „Уаканда завинаги“ много ми харесаха „Баншите на Инишерин“ и „Всичко, навсякъде и наведнъж“ с добрата ми приятелка Мишел Йео. Но тази година има наистина страхотни филми. 

Ирландският режисьор Колъм Барейд, който есента беше гост на фестивала Синелибри в България, разказва за преживяванията си да бъде номиниран за БАФТА и „Оскар“ за красивата си емоционална история „Мълчаливото момиче“. 

Как се чувстваш тук, номиниран за всички тези престижни награди?

Колъм Барейд: Невероятно е, че филм на ирландски език е номиниран за БАФТА за първи път! Създаваме история в момента и последните няколко месеца, са наистина епични. Много сме щастливи.

Тази сутрин пътувах от Дъблин, а преди това бях в Дулин – Ирландия е страната на годината, невероятно е и непрекъснато се сещам за твоята история. Защо според теб филмът има такъв успех?

Колъм Барейд: Това е универсална история по книга, която е четена по целия свят. Филм за детството, за семейството, за любовта – най-универсалните теми на света. Реакциите на публиката навсякъде бяха еднакви. За мен беше страхотна възможност. 

Творчеството на Роалд Дал в лицето на Матилда оживя и в мюзикъл, номиниран за БАФТА, чиито песни станаха вайръл по целия свят. Техен автор е Тим Минчин, който още не може да повярва. 

Много ми е приятно!

Тим Минчин: И на мен.

Как се чувстваш тази вечер?

Тим Минчин: Много добре, боря часова разлика и е лудница, но е супер и съм толкова горд с мюзикъла ни „Матилда“. За мен е истинска чест да съм тук с всички тези хора.

Винаги е много трудно да адаптираш обичани произведения, ти как се реши?

Тим Минчин: Започнах работа по този проект преди 14 години, израснал съм с Роалд Дал, но не гледах предишните филми умишлено. Но така се случи, че историята беше и все още е на сцена 12 години и се превърна във филм. Едновременно съм изключително горд и не мога да повярвам. Невероятно е да гледам деца по целия свят, които пеят и танцуват песните, които аз написах в 30-те си години. 

Поздравления, това наистина е огромно постижение! 

Матю Модайн е обичан актьор, учил при Стела Адлер и работил с едни от най-уважаваните режисьори, включително Кристофър Нолан, Оливър Стоун, сър Алън Паркър, Стенли Кубрик, Робърт Алтман, Абел Ферара, Алън Дж. Пакула и много други. Сред заглавията му са: 

„Черният рицар“, „Всяка една неделя“ и хитовият сериал „Stranger Things“. Носител е на редица престижни награди като „Златен Глобус“, „Златен лъв“, „Гран при“ от Кан, „Еми“ и други.

Какво е чувството да си тук и каква награда представяш тази вечер?

Матю Модайн: Представям наградата за сценография, а съм в Лондон тъй като играя Атикъс Финч в сценичната постановка на „Да убиеш присмехулник“ на Арън Соркин и днес е почивният ми ден.

Какво правиш на почивния си ден? Отиваш на наградите БАФТА!

Матю Модайн: Да, отивам на БАФТА да представя награда. 

Колко важна е сценографията за един филм според теб? Сериалът, в който играеш, „Stranger things“, също е с много впечатляваща такава.

Матю Модайн: Сценографията е ключова каквото и да правиш – телевизия, филм, постановка. Тя е като нишка – ако я дръпнеш, нещата се разпадат. Като дамски чорапогащник, ако има бримка, всичко се разваля. Всичко е част от тази нишка – костюми, игра, музиката, монтаж, режисура – и затова празнуваме, когато се получи добре.

Всички очакваме още „Stranger things“!

Матю Модайн: И аз!

Не можеш да ми кажеш много, нали?

Матю Модайн: Единственото, което знам е, че на 20-и май приключвам сезона си тук, на сцената, и случайно или не, по абсолютно същото време започват снимките на сериала. Може би е чисто съвпадение, че двете неща се събират така.

Благодаря ти много!