Къде отлита времето, госпожице Симон?

Историята на невероятната Нина Симон.

За първи път чух Нина Симон на 10 години, докато бяхме на гости при семейни приятели, баща ми си беше отишъл от този свят преди броени дни и аз не спирах да разпитвам кои са били любимите му изпълнители освен тези, за които вече знаех. От уредбата звучеше болка, която беше в унисон с онова, което детското ми сърце чувстваше. Така се докоснах до мъжкия и изпълнен с тъга глас на Нина Симон и до най-романтичния соул изпълнител за мен - Отис Рединг. Но за него друг път, той заслужава много. Бих искал да го познавам. 

Вече 15 години Нина Симон ми прави компания в моментите, в които се чувствам повече от добре, кара ме да летя като ангел на утрините и ми дава сила да изкажа тежките, но необходими думи тогава, когато всичко е приключило. Неин изключително рядък запис успя да ме открие в любимия ми магазин за плочи в Истанбул. Едната страна е изцяло заета от  вълнуваща, много искрена реч малко преди да запее "Who knows where the time goes". Говори за любовта, за болката, за бича да си "млада, черна и талантлива", да обичаш, а да си отхвърлен, да усещаш тъгата и трептенията на света. 

Когато си помисля, че можеше никога да не чуем този глас... Нина Симон започва да пее по принуда, защото в бара, в който започва работа като пианистка, не искат да наемат жена, която да не е едновременно и вокал. Да, най-хубавите неща стават случайно, а 50-те тайно започват да усещат директната пътека към света на Нина Симон. В задимени барове, с много танци или при пълна тишина, бавно, точно както се случват чудесата. 

Нина Симон не е от най-признатите певици и това е факт, който беше абсолютно верен допреди няколко години. Да слушаш музиката ѝ все още се счита за меломански акт, какво остава за 60-те години. Тя отказва да влезе в рамка, не се страхува да пита "кой е готов да се бие за честта си", а днес думите ѝ са вдъхновение за много от R&B и рап изпълнителите. Приживе албумите ѝ никога не достигат топ позиция, а композициите ѝ остават недооценени. Поне от масовата публика. Но кога душата е била масова?

Нина Симон си отива от този свят на 70 години, през 2003-та. С над 60 албума с живи и студийни записи, тя оставя огромно количество нови аранжименти на познати песни, чиито версии толкова се различават от оригинала, че със сигурност заслужава да получи авторски права. Тя е първата певица, която успява да размие границите и битката между половете. С почти мъжкия си, дрезгав и плътен глас, Нина Симон е най-добрата лечителка на болки. 

За малки и големи. А сега си пускам "In Love in Vain". 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт