Яйой Кусама – укротителката на безкрая

Различна и вълнуваща вселена, в която имаме възможност да надникнем.

 

От Любомира Игнатова

Рисуването за Яйой Кусама е вид катарзис, победа над обсесивните ѝ халюцинации. Тя създава заради или може би "въпреки” своите неврози – мултиплицира в хиляди онова, от което се страхува най-много. Компулсивно размножение на фалически форми и на точки с различни размери са артистичното ДНК на Кусама от почти близо половин век. 

Нейните обсесивни сюжети са безкрая, изчезването на "Аз-а” в огромния безкрай на Космоса.

"Точката представлява моя собствен живот и аз не съм нищо друго освен една частица сред милиарди други”, казва тя.

89-годишната Яйой Кусама се счита за един от най-бележитите японски и все още активни творци на XXI век. Художник, склуптoр, дизайнер, мултимедиen артист, новелист и поет. Списаниет "Таймс” я посочва като една от 100-те най-влиятелните личности в света за 2016 г., а творбите ѝ се продават за милиони долари. Успех, който тя постига сравнително късно.

Родена през 1929 г. в град Мацумото в Японските Алпи, тя е една от фигурите на авангарда на европейската и американска сцена на 60-те. Често е асоциирана като представител на попарта, макар че тя самата твърди, че е прекалено заета да твори, за да се интересува от опит за дефиниция и принандлежност към някакво арт течение. 

Халюцинира от дете и намира спасение първо в рисуването.

Всичко започна от халюцинаци... Един ден, в къщата на родителите ми, се загледах в покривката на масата с флорални мотиви. Изведнъж цялата стая, стените, пода, тавана, цялото ми тяло, се изпълниха с цветя. В този момент душата ми се изтри... И това не беше илюзия, а реалност.

Това психеделично преживяване маркира може би началото на нейната артистична кариера. По-късно Яйой решава да се възползва от този опит, трансформиращ пределите между реалност и илюзия и започва да работи с различни техники: рисунки, живопис, инсталации, скулптури, видео и пърформанси. 

Започва като художник в Япония. Репресирана от семейството си, което не одобрява желанието ѝ да стане артист, изолирана от арт средите на Токио заради "странността си” и търсейки жадно по-широка свобода на израз, Кусама заминава за Ню Йорк през 1957 г. Там започва смело да експериментира не само с рисуване, но и със склуптури и пърформънси. Между 1967 г. и 1969 г. провежда активно своите хепънинги основно на публични места като покрива голите тела на участниците с неизменните точки. Скоро става център на внимание не само като художник, но и като необикновена личност...

В началото на 60-те години започва да използва фалически символи, мултиплицира ги в една от емблематичните си творби.

Именно "Акумулация № 2” (Accumulation № 2) от 1962 г. представлява обвит с "израстъци” от различни тъкани диван. През 1965 г. започва да включва в работата си огледала, за да подхрани илюзията за безкрайност. "Infinity MirrorRoom - Phalli’s Field” (1965)  е първообраз на серия от произведения, които достигат до далеч по-философската инсталация "The Souls of Millions of Light Years” от 2013 г.

През 1966 г. ѝ се предоставя възможност да представи "Градината на Нарциса” на 33-то Венецианско Биенале. Въпреки че Кусама не е официален  участник на събитието, тя получава моралната и финансова помощ от Лучо Фонтана (художник и склуптор, влюбен в креативността на Кусама ) и бенедикцията на президента на Биеналето да сценаризира 1500 пластмасови сребърни топки върху тревата пред италианския павильон. 

Топките създават впечатлението за мутлтиплицирани до безкрай деформирани отражения на посетителите. Приканвайки публиката да се огледа в собственото си отражение чрез "Градината на Нарциса”, Кусама конфронтира посетителите с концепции като его и суета.

Инсталацията предизвиква голям интерес, но е повод за скандал: облечена в златно кимоно, Яйой стои в "градината” си до табела с надпис: "Вашият нарцисизъм е за продан” и продава сребърните си топки на посетителите за 2 евро. Прекалено смел начин да интегрира идеята за икономически обмен между арт продукция, циркулация и консумация. Кусама е помолена да напусне Биеналето, но "Градината на Нарцис” остава.

Въпреки че Яйой твори изключително интензивно в Америка, тя така и не успява да печели добре от изкуството си и често живее в голяма нищета. През 1973 г. тя се завръща в Япония заради влошеното си здраве. "У дома”, но напълно забравена като художник.

Решава да се лекува и постъпва доброволно в психиатрична клиника (където живее и до днес). Едновременно с това тя продължавя френетично да поддържа креативността си и работи всеки ден. Увлича се и по писане на поезия, която е добре оценена в артистичните кръгове на Токио. Когато я питат защо вдъхновението ѝ на поет се появява едва след завръщането ѝ в Япония, тя отговаря:

"В Ню Йорк е невъзможно да имаш поетичен дух”. 

В продължение на почти 20 години след напускането на Ню Йорк, Кусама е далеч от светлините на прожекторите и светът постепенно забравя, че я е имало. Това не пречи тя неуморно да създава. Рисуването остава единственият начин за нея да укротява обсесиите си и тя наема три етажно студио (в което работи и до днес), срещу клиниката, в която живее.

Работи там всеки ден от 9 ч до 18 ч. Помагат ѝ неколцина лични асистенти. В крайна сметка, дългоочакваният успех я настига. Първо в Япония, а после и отвъд. Името ѝ става световноизвестно в края на 80-те и началото на 90-те години, когато Кусама прави поредица от много успешни изложби по цял свят. Представя Япония по време на 45-ото Венецианско биенале през 1993 г., а през 2011-2012 г. мащабната ѝ ретроспектива, показана в Museo Nacional Centro De Arte Reina Sofia в Мадрид, се превръща в световно арт събитие.

Творбите ѝ се продават за милиони. Самият Марк Джейкъбс отива лично в Япония, за да се запознае с нея и я спечелва за създаването на новата колекция за дрехи и аксесоари на бранда Louis Vuitton. Точките са отново неумолимия патент, а това маркира официално влизането ѝ в модата.

През последните близо три десетилетия, включително и до днес, огледалните галактики от точки на Яйой не спират да пътуват и да предизвикват фурор. Тя продължава неуморно да твори, да заразява и да лекува света с ониричните си видения за "безкрая”. 

Японското момиче аутсайдер, което мечтаеше да покори Ню Йорк и света, не само реализира мечтата си, но и се превърна в живия мит на своята епоха. Откритият в Токио, през края на септември 2017 г. Yayoi Kusama Museum, посветен на цялостното ѝ творчество, атестира още веднъж за това.

В свирепата борба на нейния живот, притисната в точка, на ръба на Нищото, Кусама винаги е успявала да укроти безкрая. С френетичната си продуктивност и завиден естетически контрол, близо 60 години тя трансформира смущаващите илюзорни инвазии на мозъка си в изкуство.

Изкуство, което ни кара да се замислим за всички нас - малките частици от голямото Цяло. 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт