Любовни рокендрол истории: Нежната страна на пънка

Често се случва да открием думата „рокендрол“ в едно изречение със „секс“ и „наркотици“. Но жанрът не се изчерпва само с това. Както в творчески, така и в личен план, любовта е една от най-силните движещи сили за представителите на рока. След като разказахме за романтичните моменти в живота на членовете на Beatles, сега ви представяме личните истории на някои от най-значимите пънк музиканти и техните половинки.

Сид и Нанси

„Ромео и Жулиета на пънка“. Нерядко така са наричани Сид Вишъс, басистът на легендарните Sex Pistols, и неговата любима Нанси Спънджън. Историята на двамата е не по-малко драматична от тази на Шекспировите герои, но ако щастливото съвместно съществуване на сина на Монтеки и дъщерята на Капулети е провалено поради ненавистта между останалите членове на двата клана, то позитивната развръзка в отношенията между Сид и Нанси става жертва на далеч по-сложни обстоятелства.

Сид Вишъс се ражда на 10 май 1957 г. в Лондон, в семейството на Джон и Ан Ричи. Бъдещият музикант, носещ рожденото име Саймън, не случва на добри родители. Скоро след раждането той и майка му се преселват на испанския остров Ибиса, в търсене на по-добри перспективи. По план мъжът в семейството трябва да се присъедини към останалите в най-скоро време, но това така и не се случва. Джон изоставя жена си и сина си, а поставената в безизходица Ан е принудена да печели пари като продава марихуана.

През 60-те Саймън и майка му се завръщат в Обединеното кралство. В средата на десетилетието Ан се жени за мъж на име Кристофър, но бракът им трае кратко. Младоженецът умира от бъбречна недостатъчност само шест месеца след венчавката. Така Саймън отново остава без бащинска грижа. А не след дълго, в известен смисъл, и без майчинска. В началото на 70-те Ан се пристрастява към хероина, което значи, че синът ѝ бива зарязан без почти никакъв родителски контрол. Тъкмо навлизащ в най-бурните си години, Саймън попада в капана на душевната безизходица. Младежът редува проявите на вандализъм с мисли за самоубийство. За щастие не след дълго успява да намери хора и идеи, които да внесат в живота му и нещо малко по-вълнуващо.

Сид Вишъс в акция по време на концерт на Sex Pistols през 1977 г. Зад него се виждат вокалистът Джони Ротън и китаристът Стив Джоунс.

 

Междувременно, от другата страна на Атлантическия океан, във Филаделфия, на бял свят се появява Нанси Спънджън. Родена на 27 февруари 1958-а, Нанси произхожда от семейство с високо обществено положение и големи финансови възможности, но още в самото начало на живота си се забърква в неприятности - едва не е удушена от оплелата се около врата ѝ пъпна връв. Житейският ѝ път остава неравен и оттам нататък. Като бебе бъдещата пънк икона плаче постоянно – толкова много, че още в най-крехка възраст са ѝ предписани успокоителни. С времето особеният нрав на малката става все по-явен. Нанси често влиза в ожесточени конфликти с родители и учители, а тийнейджърските ѝ години преминават в посещения на поправителни домове и специалисти по психиатрични болести. Последните нееднократно изказват съмнения, че младото момиче страда от форма на шизофрения.

На 17-годишна възраст Нанси окончателно се изнася от семейното гнездо и заминава за Ню Йорк. Там девойката започва да се навърта около представители на зараждащата се пънк сцена, като изкарва парите си с различни дейности, най-често проституция и разпространение на наркотици. Покрай тези свои дейности г-ца Спънджън става популярна в рок средите, но си навлича и доста неприятели и подигравчии. През 1977-а блондинката лети за Лондон, където заплануван концерт имат нейните сподвижници от американската банда The Heartbreakers. В хода на пътуването Нанси чува Sex Pistols на живо за пръв път.

По това време лондонската група вече е започнала да набира популярност не само сред пънк феновете, а и сред масовата аудитория. В края на 1976 г. квартетът издава дебютния си сингъл „Anarchy in the U.K.“, а агресивното звучене, нечуваните послания и невъздържаното поведение на музикантите предизвикват медийна буря. Първоначално, при запознанството си с Pistols, Нанси Спънджън решава, че ще опита да прелъсти фронтмена Джон Лайдън. Певецът, познат с псевдонима Джони Ротън, обаче се оказва незаинтересован, затова фаталната жена прехвърля усилията си към наскоро поелия длъжността басист Сид Вишъс.

Вишъс, наименуван по този начин от Лайдън, става член на Sex Pistols без да има никакъв опит в свиренето на бас китара. Но 19-годишният лондончанин притежава привлекателна визия и скандално поведение, качества, които мениджърът и ръководител на Sex Pistols Малкълм МакЛарън намира за много по-ценни. И действително не греши - Сид бързо се превръща в емблема на пънка, въпреки че нерядко по време на концерт колегите му от групата оставят неговия усилвател изключен.

Сид и Нанси, запечатани в сцена от личния им живот. В дясната си ръка музикантът държи нож - оръжието, с което преждевременно е сложен край на живота на неговата любима.

Сид и Нанси стават двойка в хода на преломната 1977-а. Двамата откриват редица неща, които ги свързват, но това не на всяка цена води до нещо хубаво. Всъщност те са просто две объркани деца, на по 19-20 години, които намират един в друг подкрепа във все по-объркания свят около тях. Но начините, по които търсят избавление от проблемите, ги тласкат към бърз и нещастен финал.

С пристигането и последвалото си установяване, Нанси пренася в Лондон хероиновата „зараза“, отдавна плъзнала из нюйоркската пънк сцена. Факт е, че и преди това Сид и неговите сподвижници (зло)употребяват (с) най-различни други опиати, но примера, който Нанси дава на своя лекомислен любим, необратимо го превръща от забавен и енергичен младеж в мрачен и изтощен такъв. От своя страна, след като намира човек, с когото да споделя ежедневието и пороците си, блондинката загубва голяма част от своята вродена общителност.

Въпреки задаващия се колапс, кариерата на Sex Pistols върви стремително нагоре. До октомври 1977-а, когато излиза албумът „Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols“, групата вече си е спечелила международна слава. Дори отказът на големите музикални разпространители да предлагат изданието не е в състояние да спре устрема на квартета. Дебютът започва да се продава от малки, независими търговци и успява да намери път до хилядите недоволни млади хора, които също като Sex Pistols не виждат светли бъдещи перспективи за себе си.

След излизането на дебюта им, Sex Pistols предприемат турнета в Обединеното кралство и САЩ. Обиколката на родна земя не минава съвсем гладко – някои от концертите са отменени поради силното обществено недоволство. С такова пънкарите се сблъскват и отвъд океана. По-голямата част от американското турне минава през щати като Луизиана и Тексас, и до ден днешен известни с по-консервативно настроеното си население. Гиговете на Pistols по тези места се запомнят с взаимните провокации между публика и изпълнители и с това, че след последния от тях изяжданата от вътрешни противоречия и външна опозиция група се разпада. Оттук нататък всеки трябва да се оправя сам.

Историята на Sex Pistols е кратка, но значима. Тук виждаме групата на концерт в Норвегия през 1977 г.

Сид Вишъс, който по настояване на останалите в бандата е отпътувал за Америка без своята половинка, се добира от Сан Франциско до Ню Йорк дотолкова смазан от приема на алкохол и други замъгляващи разсъдъка субстанции, че при пристигането си в Голямата ябълка е закаран в болница. След изписването си Сид се завръща при своята избраница и двамата започват да кроят планове за бъдещето. Двойката прави няколко кратки престоя в Лондон и Париж, преди да се установи в Ню Йорк. Там Нанси смята да менажира своя любим, който стартира солова кариера. Тя обаче се оказва кратка и не особено плодовита. Въпреки градивните си намерения младата двойка отново попада в капана на своите пороци.

В Ню Йорк Сид и Нанси отсядат в прочутия хотел „Челси“. Въпреки че нямат сключен брак, двамата са вписани в регистрите на хотела като г-н и г-жа Ричи. След като едва не подпалват помещението, в което са настанени първоначално, те биват преместени в стая номер 100 на хотела. В нея започва началото на техния край.

В нощта на 11 октомври 1978 г. двойката организира парти в своята хотелска стая. На сутринта след безпаметната сбирка Нанси е открита безжизнена в банята. 20-годишната американка е издъхнала в резултат от прободна рана в корема. В основен заподозрян за деянието се превръща нейният любим. Първоначално той се признава за виновен, по-късно отрича. Категоричен отговор на въпроса кой е убил Нанси така и не е даден - едни твърдят, че блондинката е била намушкана при свада с посетител на партито, опитал да открадне пари от шкаф на домакините, други спекулират, че си е посегнала сама, в пристъп на умопомрачение или като метод за привличане на внимание, трети се придържат към версията, че макар и по невнимание е била наранена от своя най-близък човек. 

Скоро след задържането му, Сид излиза от ареста срещу гаранция в размер на 50 000 долара. Музикантът няма право да напуска Ню Йорк докато случаят, в който е замесен, не бъде разрешен, но това не му пречи да се забърка в нови неприятности. През декември инструменталистът се сбива в нощен клуб с Тод Смит, брат на певицата Пати Смит. Заради това свое прегрешение Сид е изпратен в затвора „Райкърс Айлънд“. Но дори срещата със закоравели престъпници и принудителното спиране на наркотиците не успяват да върнат 21-годишния мъж в правия път.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1978-а Вишъс гостува в апартамента на свои приятели, за да бъде отпразнувано излизането му от затвора. В „менюто“, разбира се, присъства и хероинът. И то в прекомерни количества. На сутринта след импровизираното посрещане музикантът е открит мъртъв – свръхдоза от силния наркотик. Както при Нанси, така и при Сид, обстоятелствата довели до печалния финал остават неясни. И до днес никой не може да отговори категорично на въпроса дали краят на живота на музиканта е дошъл вследствие на невнимание или е плод на съзнателно решение. Мнозина смятат, че басистът е приключил своя земен път по свое желание, в знак на преданост към Нанси. Така, мистериозно и тъжно, приключва романсът, превърнал се в символ, но и накарал хората да преосмислят нихилистичната природа на ранния пънк.

През 1978 г. Сид Вишъс изпълнява “My Way” на Франк Синатра така, както живее живота си – невъзпитано, без задръжки и по свой неподражаем начин.

Джоуи, Джони и Линда

Всичко описано до момента вероятно нямаше да се случи, ако в началото на 70-те в Ню Йорк не се бяха появили Ramones. И не, това не значи, че квартетът е отговорен за чуждите деяния. Просто момчетата от Голямата ябълка са едни от първите, решили да изразят чувствата и емоциите си с простичка на вид музика, по-късно категоризирана като „пънк“.

Създадена през 1974 г., Ramones бързо се превръща във водеща група на нюйоркската ъндърграунд сцена. Формацията издава цял куп силни албуми, но така и не успява да стигне до върховете на музикалните класации и най-големите сцени. А членовете ѝ не крият, че това е желана цел. Ramones наблюдават как в Англия банди като Sex Pistols и The Clash правят фурор с музика, черпеща директно вдъхновение от тяхната. А същевременно четиримата, приели фамилията Рамоун, продължават да кръстосват родината с най-обикновен бус, за да свирят пред отдадена, но ограничена на брой публика. 

Въпреки че подобна липса на късмет е в състояние да отчае мнозина, Ramones не спират да работят. Не ги отказват и личностните противоречия между членовете, които са налице още от създаването на групата. Но трудностите тепърва предстоят.

Ramones на концерт през 1976 г. Отляво надясно - Джони, Джоуи и Дий Дий Рамоун; зад барабаните - Томи Рамоун.

Към края на 70-те вокалистът на бандата Джоуи Рамоун се запознава с почитателка на име Линда. Певецът, чието истинско име е Джефри Хаймън, и момичето си допадат и скоро започват романтична връзка. Линда сякаш попада във филм – става част от антуража на групата и пътува с нея по турнета из целите Съединени щати, а и извън тях. Оказва се обаче, че жанрът на „филма“ е „любовна драма“.

В един момент Линда се сдобива с нов обожател - Джон Къмингс, китаристът на Ramones. Музикантът, носещ псевдонима Джони Рамоун, осъзнава, че той и половинката на неговия колега имат много общо – и двамата не употребяват алкохол и наркотици, привърженици са на спокойния семеен живот и т.н. Джони решава да влезе в настъпление и все по-често се присъединява неканен към излизанията на Линда и Джоуи. Първоначално, без да подозира причината за внезапния интерес на инструменталиста към него и приятелката му, последният не прави проблем от случващото се. А и така или иначе трудно би могъл да излезе наглава с чепатия Джони.

Всъщност голяма част от неразбирателствата в Ramones се плод на сериозните различия между двамата флагмани в групата. Джоуи е по-либерален, отстъпчив и скромен, докато Джони поддържа консервативни виждания и смята, че всичко, към което се стреми, рано или късно ще бъде негово. В това число и половинката на неговия музикален брат.

След известен период на съвместно съжителство Джоуи и Линда решават да се сгодят. Но и това не е в състояние да спре амбициите на Джони. Дори след като те стават известни на всички замесени, китаристът продължава да държи на своето. Все така го играе трето колело в отношенията между двойката, започва дори сам да търси контакт с Линда.

Линда Рамоун (най-вдясно), която успява да се превърне в успешен моден експерт, на светско събитие през 2016 г.

В един момент става ясно, че упорството на Джон ще даде резултат. Въпреки че двамата музиканти водят куп спорове, Джоуи не е в състояние да избие от главата на своя колега мислите за връзка с Линда. С времето пък тя спира да се дразни и започва да се ласкае от несекващото внимание, което китаристът ѝ отделя. В края на краищата отдавна очакваното са случва – годежът на Джоуи с Линда е развален, а през 1984 г. тя и Джони сключват брак.

Единственото, което може донякъде да утеши оскърбения вокалист е това, че между неговия колега и бившата му приятелка явно има нещо наистина специално. Г-н и г-жа Рамоун съжителстват в разбирателство цели 20 години, до 2004-а, когато музикантът е покосен от рак. Специална е и връзката между членовете на Ramones. Въпреки растящите противоречия бандата не спира да концертира и записва чак до 1996-а. Тогава, след повече от 20 години неуморен труд, „братята“ Рамоун решават, че е време да си вземат довиждане със своите лоялни фенове.

Култовата група се оттегля от сцената достойно, но раздялата ѝ оставя горчив привкус – Джони и Джоуи, които към края на своето музикално сътрудничество почти са спрели да си говорят, така и не се помиряват. Последният дори крие от своя колега и останалото си обкръжение, че година по-рано е диагностициран с лимфома, заболяване, което през 2001 г. довежда живота му до ранен край. И все пак отдадеността на музикантите към създаденото от тях творчество е впечатляваща и остава пример за надмощието на професионализма и любовта към музиката над личното его.

„The KKK Took My Baby Away“, песен, за която се твърди, че е написана от Джоуи Рамоун като коментар за случилото се между него, Линда и Джони.

Джон и Нора

Може би за изненада на мнозина, устатият Джон Лайдън от Sex Pistols се оказва съвестен и отдаден съпруг. Певецът среща жената на живота си, германката Нора Форстър, още по времето, когато Sex Pistols изгряват на музикалния небосклон. И оттогава насам е неизменно до нея.

В случая на Джон и Нора се оказва, че максимата „противоположностите се привличат“ важи с пълна сила. Германката е с 13 години по-възрастна от вокалиста, представителка е на заможна фамилия и притежава безупречно образование и стил. По думи на идващия от бедно семейство Лайдън, в началото на своето познанство двамата таят голяма неприязън един към друг, но постепенно започват да изпитват привличане помежду си. Германката и британецът сключват брак по някое време в периода 1977-1979 г.

Джони Ротън на концерт през 1977 г.

В хода на 70-те, като член на Sex Pistols, Джон достига върха в музикалната си кариера, а след това продължава начисто със своята банда Public Image Limited. Музикантът винаги е в състояние да разбуни духовете с някоя своя публична изява или коментар, но на семейния фронт е съвсем примерен. В интервю за The Guardian от 2014 г. Лайдън заявява, че никога не си е позволил да изневери на съпругата си, въпреки открилите се през годините възможности.

В края на 80-те Джон окончателно осъзнава, че връзката с Нора е неговият най-голям късмет в живота. На 21 декември 1988-а двойката трябва да лети от Лондон за Ню Йорк със самолет на авиокомпанията „Пан Ам“. Нора обаче се забавя с приготвянето на багажа си и полетът е изпуснат. Недоразумението води до щастлива случайност за съпрузите – изтърваният самолет е взривен от либийски терористи над шотландското градче Локърби. Пънк двойката остава жива благодарение на нежеланото си закъснение.

Въпреки разбирателството помежду си, Джон и Нора нямат свои деца. През 2000 г. обаче получават възможността да се проявят като родителска двойка. Тогава те стават настойници на двама от синовете на Ариън Форстър, овдовялата дъщеря на Нора от предишен брак. Ари, която също като своя пастрок пее в пънк група, се оказва затруднена в отглеждането на трите си деца, затова временно изпраща по-големите, Пабло и Педро, при баба им и дядо им. Днес Джон Лайдън с усмивка си спомня дните, в които дома му е бил огласян от тийнейджърите-близнаци.

Но безоблачните времена не продължават безкрайно. През 2008 г. на Ари е открит рак на гърдата. Въпреки препоръките на лекари и близки, доведената дъщеря на Джони Ротън отказва да се подложи на химиотерапия. Необратимото се случва през 2010-а – Ариън умира вследствие на коварната болест, а майка ѝ и нейния съпруг приемат за отглеждане най-малкия ѝ син, 16-годишният Уилтън.

Въпреки превратностите в неговия живот Джон Лайдън остава верен и на откровения си характер, и на своята съпруга.

Новото десетилетие също носи беди за семейство Лайдън. През 2018 г. Джон разкрива публично, че съпругата му страда от болестта на Алцхаймер. Поради това пънкарят ограничава публичните си изяви и влиза в ролята на асистент на Нора. В продължение на няколко години музикантът се грижи за своята любима съвсем сам, но в по-скорошни интервюта признава, че е прибегнал и до услугите на професионални гледачи, за да има време за творчески изяви, а и да осигури на съпругата си общуване с нови хора.

Въпреки имиджа на вечно гневен човек, Джони Ротън не се е озлобил от така стеклите се обстоятелства. Музикантът заявява, че самото присъствие на Нора до него е дар от съдбата и дори променена от разяждащата ума болест, германката е същата жена, в която се е влюбил. Лайдън споделя още, че често гледа стари британски комедии заедно с половинката си и съветва близките на хора, страдащи от Алцхаймер, непрестанно да търсят начини да ги разсмиват. Именно затова през изминалата 2021-а Джон участва в американското издание на "Маскираният певец", шоу, което по негови думи Нора гледа с интерес.

Иги и трите му съпруги

Тази хроника би била непълна, ако в нея не споменем легендарния Иги Поп. Въпреки ексцентричната си репутация американецът е сравнително уравновесен в семейно отношение... поне през повечето време. 

Поп се жени за пръв път през 1968 г. Тогава музикантът, чието истинско име е Джеймс Остърбърг, се венчае за жена на име Уенди Уайсбърг. Тази връзка е обречена на неуспех още от самото си начало. Влиятелният баща на Уенди не одобрява избора на съпруг на своята дъщеря, което обаче не спира младите да направят отношенията си официални. След сватбата младоженците се нанасят в къщата, където певецът живее с останалите членове на своята група The Stooges. Домът, превърнал се в място за купони, репетиции и употреба на наркотици, се оказва неподходящо място за една двойка и скоро става арена на постоянни семейни спорове. Това кара Иги Поп да осъзнае, че му е рано за сериозно обвързване и желае да е напълно отдаден на музикалната си кариера. Така, само месец след като са се венчали, господин и госпожа Поп анулират брака си.

През 1984-а, вече понатрупал известност и житейски опит, Иги Поп се жени за японката Сучи Асано. Без да навлиза в твърде много детайли за този период от живота си, през годините певецът споделя, че изпитва уважение към Сучи, защото никога не си е позволила да коментира теми от личния им живот в публичното пространство.

Дори надминал 70-те си години, Иги Поп продължава да прави лудории на сцената. В личен план обаче музикантът отдавна е улегнал.

През 1999 г., след като вече се е развел с втората си съпруга, Иги Поп открива жената, с която е и до днес. При едно свое пътуване със самолет пънк ветеранът е очарован от стюардесата Нина Алу. Дамата, която е с над 20 години по-млада от Иги, също не остава безразлична към чара му и през 2000 г. двамата заживяват заедно. Осем години по-късно връзката добива официален характер, след като двойката сключва брак.

Освен трите съпруги на Иги Поп е редно да споменем и Полет Бенсън, жената, с която музикантът поддържа интимни отношения в началото на 70-те. Именно тя е майка на Ерик Бенсън, единствения наследник на основоположника на пънк рока.

Изпълнени с болка и страдание, но и с разбирателство и уважение, такива са любовните истории на хората, без които пънкът нямаше да бъде това, което познаваме днес. Очаквайте скоро третата част на поредицата „Любовни рокендрол истории“, в която ще разкрием интересни факти за връзките на някои от най-известните представители на гръндж вълната от 90-те години на XX век.