Какво ново на стрийминг фронта

Иво Филипов

“Bliss (Блаженство)” - реж. Майк Кейхил; с участието на Салма Хайек и Оуен Уилсън; Amazon Prime Video

За съжаление тази интересна филмова концепция за симулирана реалност е недобре реализирана. Оуен Уилсън е най-подходящ избор за роли във филми, режисирани от Адам Сандлър или Бен Стилър, но е неспособен да се въплъти в кожата на сериозен персонаж, който не е мъжка русалка - русал. Салма Хайек, от друга страна, успява много добре да се преобрази в ролята на наркозависимата Изабел –мистичният й подход към реалността определено обогатява всички предишни персонажи на наркозависими от големия екран. Но отличното й изпълнение не може да заличи лошата актьорска игра на Уилсън и зрителят остава с усещането, че е свидетел на някакъв нетрадиционен риалити уъркшоп за недоуспели актьори, в който менторът и стажантът изключително много се измъчват да докарат истинно превъплъщение, докато екипът, отговорен за визуалните ефекти, някак си успява да сътвори една добра cyber punk атмосфера.

Майк Кейхил е известен с друго подобно произведение – "Другата Земя“, където далеч по- добре се справя с пресъздаването и оплитането на две различни, алтернативни една на друга реалности.

"Блаженство“ е рекламиран като филм за виртуалните реалности, но няма нищо общо със sci-fi жанра, а по-скоро е тежка социална драма, която поради незнайна причина е попаднала в погрешен жанр. Резултатът от тази погрешна маркетингова стратегия е, че всъщност зрителят остава значително объркан на какво точно е свидетел, макар и да вижда очевадно съвсем друг сюжет. Кейхил не успява да го облече в образността на научнофантастичния жанр, тъй като прекалено рано виртуалната реалност е изобличена като отчаяно бягство от действителността. Не може да се отрече, че авторска идея би била безспорно благодатна в ръцете на един Девйвид Коронебърг. например.

Драматургично погледнато, за съжаление липсва и тази част, която би хвърлила светлина върху семейната драма, която довежда героя на Оуен Уилсън, в разгара на кризата на средната възраст, да прибегне до бягство от действителността. От този момент насетне, който за съжаление е в началото на филма, следва атомен разпад на всяка сцена. Филмът е неумела карикатура на една оригинална идея и ще остане в историята на киното като един много добър пример за това как не трябва да се реализира подобен сюжет.

Подобно съдържание:

“Upload” (2020 г., продуцент Грег Даниелс) – Amazon Prime; “Electrical Dreams” (2018 г., продуцент Роналд Д. Мур) – Amazon Prime; “Brave New World” (2020 г., продуцент Дейвид Уайнър) – Netflix; "С години“ (2019 г., продуцент Ръсел Т. Дейвис) – HBO GO; "Човекът във високия замък“ (2018 - 2019 г., продуцент Ридли Скот и Франк Спотниц) – Amazon Prime

"Лигата на справедливостта“ – режисьорска версия на Джак Снайдър; с участието на Хенри Кавил, Бен Афлек, Джейсън Момоа, Ейми Адамс, Гал Гадот, Езра Милър и др.; HBO GO

Няма такъв филм! По-скоро такъв четиричасов комиксов опус няма как да бъде одобрен за разпространение в кинотеатрите от което и да е филмово студио. Епичен като "Апокалипсис сега“ и почти толкова мрачен като "Батман се завръща“ (реж. Тим Бъртън, 1992). Тежката му супер-героична драма се развива единствено в границите на един измислен комиксов свят, в който сложни (като образ) супергерои и техните обикновени човешки сподвижници се опитват да се спасят от лапите на тоталното зло – в лицето на няколко тъмни субекти и техните верни слуги. Това обаче е тотално друг филм, макар и сюжетът му да не се различава от този на версията на Джош Уедън от 2017 г. На моменти дългите кадри, в които героите си разменят погледи, подобно на сцени в индийски сериал, идват в повече, но пък за сметка на това мрачната, изпълнена с комиксов смисъл атмосфера "храни“ почитателите на жанра.

Джак Снайдър се е постарал да развие образите и да разясни мотивацията им на зрителите, но кой не би успял за четири часа екранно време? Най-вероятно дори това времетраене му се е сторило твърде малко, ако имаме предвид пристрастеността му към размисли, реминисценции и ретроспекции във всеки възможен кадър. Режисьорският му поглед внесе смисъл за пръв път в художествено отношение към развитието на комиксовите адаптации по графичните произведения на DC Comics, след кино шедьоврите на Тим Бъртън и Кристофър Нолан, посветени на Батман.

Режисьорската версия на "Лигата на справедливостта“ е филм, който създаде прецедент – за първи път голямо филмово студио отстъпи пред волята на почитателите и позволи на режисьор да завърши версия, в която никой изпълнителен продуцент няма участие в окончателния монтаж. Джак Снайдър не е първият режисьор, успял да постигне подобно нещо в историята на киното, но е първият, успял да възвърне репутацията си на визионер в очите на почитателите и да поправи всички режисьорски и продуцентски грешки, допуснати при варианта на филма, зад който стоят Уорнър и Джош Уедън от 2017 година.

Драмата, която се разрази след премиерата на филма по HBO GO и последвалите мнения на специалисти от индустрията, критици и почитатели в глобален аспект, окончателно открехна завесата, зад която се крие тежката продуцентска машина на Холивуд. Ако някой се е заблуждавал, че това има нещо общо с художествени качества на дадено филмово произведение, оригинална концепция или талант, то това беше момента, в който и тази заблуда окончателно умря. Уорнър Брадърс от години имат проблем с този модел, защото се опитват да наложат шаблон на продуциране, близък до този на Дисни, които са притежатели на правата върху комиксите на Marvel, но методите, с които се опитват да подражават на тази утвърдена формула, се оказаха тотално неправилни за пристрастените към Вселената на DC комиксите. Разочарованията, последвали някои изявления след премиерата на филма от изпълнителни продуценти в Уорнър, са меко казано големи.

Уорнър може би за пореден път ще убият една от златните си кокошки. След като загубиха правата върху произведенията на Толкин, създателите на "Игра на Тронове“ се присъединиха към Netflix, а в момента всички очакват Хенри Кавил, допринесъл за успешното ревитализиране на Супермен, също да приключи договора си със студиото, при това драматично.

Подобно съдържание:

 "Батман в началото“ (2005 г.; реж. Кристофър Нолан) – HBO GO; "Черният рицар: Възраждане“ (2012 г.; реж. Кристофър Нолан) – HBO GO; "Хищни птици и фантастичната еманципация на Харли Куин“ (2020 г.; реж. Кати Ян) – HBO GO; "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2013 г.; реж. Зак Снайдър) - Netflix; "Пазителите“ (2009 г.; реж. Зак Снайдър) – HBO GO; “The Boys” (2019 - 2020 г.; продуцент Ерик Крепке) – Amazon Prime 

"Ние, децата от гара "Зоопарк“ (We Children from Bahnhof Zoo), реж. Филип Каделбах; с участието на Яна Макинтън, Лена Урзендовски, Леа Дринда, Микеланджело Фортузи, Джеремая Майер, Бруно Александър; HBO GO

Хората, които си спомнят живота по времето на социализма до 1989 г. биха възкликнали, че злото тотално е превзело слънчевата страна на Некерман. Ако случайно сте прекалено млади да помните какво е Некерман – само ще я поясня, че това беше продуктов каталог, който в годините на социализма ни служеше за прозорец към прекрасния капиталистически свят, богат на невероятни стоки за бита и маркови дрешки, който идваше контрабандно от ФРГ-ето. Тези от вас, които помнят това време, може и да си припомнят максимата, че "всичко, което ни учеха за социализма бе лъжа, но за нещастие всичко, което ни разказваха за капиталистическите общества, се оказа истина“. Независимо от света, който надничаше зад страниците на Некерман, в нашите очи хората там битуваха в някакво безпроблемно розово щастие.

"Ние, децата от гара "Зоопарк“ е смразяващ римейк на автобиографичната история на Кристияне Ф. от края на 1970-те. Безжалостна критика към социалните порядки на консуматорското общество във ФРГ. Безпощадна дисекция на едно много болно общество, в което инфантилни родители са неспособни да се държат като зрели хора по отношение на собствените им деца - те много бързо биват белязани от комплексите на същите тези родители, отчуждават се от тях и започват да търсят спасение в опиатите.

Тъжната равносметка на сериала е, че наистина няма бивш наркоман. С всеки следващ епизод зрителят се потапя в една много мрачна вселена с усещането, че историята на тези деца започва да тежи като воденичен камък на шията. Гледайки, дори не можеш да си представиш, че някой от героите може да изплува чист и да се измъкне от лапите на зависимостта. Усещането за тежест всъщност става още по-непоносимо, когато разберете, че това са истински житейски истории – това е моментът, в който този сериал се превръща в един много реален филм на ужасите. (За по-напредналите и с издръжливи нерви гледането на пълнометражния филм "Кристияне Ф.“(1981 г.; реж. Ули Едел) е задължително, макар и той да е детска приказка за лека нощ в сравнение с "Децата“.)

"Ние, децата от гара "Зоопарк“ е едно много добро родителско помагало, освен че е телевизионен шедьовър. Гледането му не е лесно, но повярвайте ми - ужасяващите моменти си заслужават усилието, не само с образователна цел, но и от аналитична гледна точка - сериалът е базиран върху психопрофила на едно развито консуматорско общество, което "изяжда“ рожбите си. Тази история е позната, особено ако тийнейджърските ви години са били през 90-те. След като понесете "Децата“, ще се молите някои истории никога да не се повтарят, защото в злоупотребата с наркотици няма нищо романтично.

Подобно съдържание: "Еуфория“ (2019 г.; реж. Сам Левинсън и др.) – HBO GO; “Breaking Bad” (2018 г.; продуцент Винс Гилигън) – Netflix; "Снеговалеж“ (2017 – 2020 г., продуцент Джон Сингълтън) – HBO GO; "Нула нула нула“ (2019; реж. Стефано Столима) – HBO GO; “The Lie” (2020; реж. Вина Съд) – Amazon Prime

“I Care A Lot” (Загрижена) – реж. Джей Блейксън; с участието на – Розамунд Пайк, Питър Динклидж, Даян Уест, Крис Месина - (Netflix)

"Загрижена“ е перфектният петъчен трилър. Розамунд Пайк е чудовищно добра в ролята на изпечена русокоса измамница, която по един някак си притеснително български начин успява да заграби/ограби живота и имуществото на самотни възрастни хора. Филмът е токсично циничен по отношение на моралните ценности в едно развито демократично общество, което за съжаление е достатъчно корумпирано да жертва по-слабите срещу съответния процент от ограбеното. Най-притеснително в цялата история е съдействието на институциите или по-скоро съучастничеството на същите в едни добре премерени, студенокръвни престъпления срещу най-слабите и уязвими членове на обществото, каквито са самотните възрастни хора.

"Загрижена“ е рядка порода кино. Той се родее по някакъв начин с трилърите на Алфред Хичкок или по-скоро с усещането за трилър шедьоврите, режисирани от Хич. Ще е несериозно да се твърди, че героите, изиграни от Розамунд Пайк, Питър Динклидж и Даян Уест са просто "многопластови“ – присъдата е по-тежка - те са истински архетипи. Мотивациите им са също толкова изненадващи, колкото и автобиографиите им. От 1990-те насам на пръсти се броят такива завършени филмови произведения, които не са просто продуцирани, за да има "някакво съдържание“. Сценарият на "Загрижена“ наднича от всички жълти уеб сайтове и плашещи репортерски проверки, които бихте пропуснали. През цялото време, докато гледаш, си задаваш въпроса "Ами ако аз или мои близки попаднат в подобна схема?“ Трудно е да си отговориш на подобен въпрос, но ако обитаваш общество, в което всяка злоупотреба с власт, влияние и пари е възможна, някак си единственото, което може да изкрещи ужасеният ти вътрешен глас е може би "Никога!“, но все пак, дали?

Подобно съдържание:

"Добрият лъжец“ (2019 г., реж. Бил Кондън) – HBO GO; "Американска схема“ (2013 г., реж. Дейвид О‘Ръсел) – HBO GO; "Мошенички от класа“ (2019 г., реж. Крис Адисън) – HBO GO; "Магьосникът на лъжите“ (2017 г., реж. Бари Левинсън) - HBO GO; "Двуличие“ (2010 г., реж. Тони Гилрой) - Netflix