Когато Анди Уорхол рисува от любов

През лятото на 1952 година изгряващият рекламен илюстратор Анди Уорхол се подготвя да дебютира на арт сцената в Ню Йорк. Работил дълго върху елегантна серия от минималистични рисунки, изобразяващи чистата любов между двама мъже в период, в който хипер-мъжествеността и абстрактният експресионизъм тържествуват, усилията на 24-годишният артист да попадне в галерия са напразни. Но не за дълго.

Джон Джорно, артист, поет и голямата любов на Уорхол, споделя:

Анди беше гей, който работи с хомоеротиката. През 50-те, белязани от хомофобия, това беше истински героична постъпка. И много рискована.

Поводът да си припомним това откровение е книгата Andy Warhol. Love, Sex, and Desire. Drawings 1950–1962 на Taschen, събираща над 300 мастилени скици и рисунки на мъже, откриващи удоволствието от любовта, красотата, плътта, младостта. В години, в които хомосексуалността е престъпление, а мъжката голота е напълно немислима. Дори само съзерцанието на тези фини очертания се е считало за акт на бунт. И чиста наслада.

В едно от своите есета, посветени на Уорхол, арт критикът Блейк Гопник си спомня:

Има безкрайно много истории за въпросните сесии, по време на които Уорхол е рисувал обектите от скиците. Най-голямата му страст беше да рисува пениси. Имаше хиляди рисунки. Винаги, когато опознаеше някой мъж, Анди питаше дали може да нарисува пениса му. Човекът ще съблече бельото си, а Анди ще го нарисува. Това беше. А после му благодареше.

Уорхол винаги е знаел какво точно е искал да изрази чрез рисунките си. Поглед, пълен с желание, любовна прегръдка, фелацио. Фактът, че тази серия е създадена от практикуващ католик в САЩ, където содомията се е наказвала тежко, е поредното доказателство, че дори и на млада възраст Уорхол винаги е приемал ролята на антиконформист. Любопитен факт е, че Анди Уорхол избира именно деня на Свети Валентин през 1956 година, за да представи серията в галерия Bodley в Ню Йорк. Поредна провокация? Може би.

Уорхол се опитва да разшири кръгозора на елитните кръгове. Да ги притисне в ъгъла, да ги накара да приемат различните, маргиналите, особените. Това е и един от мотивите да създаде култовото студио the Factory, което събира хора с различна сексуалност и социален статус. Да, Уорхол признава, че никой не се е интересувал да види него. Вълнуващото е било да се срещнат едни с други.

Въпреки че Уорхол предпочита да пази романтичните си взаимоотношения от любопотните погледи, той винаги е използвал творбите си, за да изрази идентичността си. Именно затова тези рисунки биха могли да се разчитат като автопортрети повече от останалите му произведения.

В тях прозира почерка на младия артист, който във времето успява да създаде невероятен собствен имидж. Събрани заедно, стотиците рисунки от този период създават докосващ портрет на човек, който не присъства на нито една от тях. И този човек е Анди Уорхол.