Музиката е стенограма на емоциите

Част от тазгодишната селекция на фестивала Синелибри 2020 е документален филм, посветен на твореца и мечтател Джон Ленън. Кинотворбата носи името на най-популярния му хит – Imagine: John Lenon. Въпреки че ни напуска непростимо рано, Ленън ни оставя тонове музика и богат архив, сред който и филм с 200 часа продължителност.

Създателите на филма притежават истинска находка. Това са кадри, които преди това не са бил видяни от никого и днес са смятани за истинска реликва не само за големите фенове на Бийтълс, но и за всеки ценител на музикалното изкуство.

Макар филмът да въвежда аудиторията в ранните години на музиканта и членуването му в бандата Бийтълс, главният фокус е свързан с живота и работата му с Йоко Оно, години след разпадането на групата. Зрителите ще наблюдават отблизо не толкова сътрудничество или съпружеския живот на двамата музиканти, колкото сливането им в едно цяло. Двама души, които предприемат всяка стъпка, всяка глътка въздух заедно. Те успяват да намерят баланса и лекотата на битието, което е толкова непосилно за други. Документалният филм позволява на публиката да се докосне до тайната на любовта. Това не е филм за компромисите, а за естественото разбирателство. 

На пръв поглед животът на Джон е приказка, в която той сбъдва мечтите си, защото винаги вярва в тях, но връщайки лентата назад, откриваме едно младо момче, родено в Ливърпул, което съвсем не е подминато от несгодите на живота. Изпитанията спохождат Ленън още като дете, за което ще стане ясно във филма. Макар и невинаги пътят му да е бил лек, Ленън никога не допуска сянката на насилието и жестокостта да засенчат дните му. Музикантът е трансформацията, от която светът има нужда, трансформация към едно по-красиво и хармонично начало, осеяно с любов, мечти и свобода. 

Синелибри 2020 ни връща векове назад и към композитора Лудвиг ван Бетовен. Филмът на Агнешка Холанд, посветен на музиканта, е игрален и носи заглавието – "Партитурите на Бетовен". Сюжетът въвлича зрителите в историята на амбициозната 23-годишна Ана Холц (Даян Крюгер), която получава безценната възможност да работи със самия Лудвиг ван Бетовен (Ед Харис). Това може да се счита едновременно за благословия и проклятие. Въпреки гениалността си, композиторът е известен и с непостоянството си и честата проява на цинизъм към света и околните. Паралелът с филма за Джон Ленън се крие в това, че и тук  публиката става свидетел на една невероятна любовна история от последните години на Бетовен. Надникваме зад кулисите на една от най-великите симфонии, писани някога – неговата Девета симфония. 

Ана и Бетовен са свързани от голямата си любов и възхищение към музикалното изкуство, определяно от композитора като езика на Бог. Бетовен показва на ученичката умението да се вслушваш във вътрешния си глас, което позволява да твориш музика, извираща от душата. Филмът улавя възвишения талант и огромната трагедия, които носи Бетовен в последните си години. Страданието, което не му позволява да чуе едно от най-великите произведения на класическата музика, превърнало се в емблема. Макар и глух, Бетовен не губи усета си за композиране на прочувствени и въздействащи симфонии. Композиторът с радост споделя целия си опит с Ана, защото тя притежава не само талант, но и силен характер и респект към музиката. Публиката ще се срещне с комплексите и противоречията, с които Бетовен се бори, както и с упоритата Ана, която доброволно се изправя срещу тях.