Екзистенциализъм между тонове хашиш

"Кръстницата“ на френския режисьор Жан-Пол Саломе е филмова адаптация по едноименния роман на Анелор Кер. Заглавието влиза в списъка на Ню Йорк Таймс  "100 забележителни книги на 2019 г.“ и е удостоено с Европейската награда за криминална проза и Grand Prix de Littérature Policière, най-престижната френска награда за криминална литература. 

Книгите, за които се говори в цял свят, винаги съдържат между страниците си нещо отличително. С тежестта на думите си стъпват върху плещите на наболял проблем, красиво и с поетичност стимулират въображението на читателите или подхранват надеждите на идеалистите. Без значение какво точно отличава тези книги, те всички обаче притежават способността да живеят в съзнанието на читателите дълго време след финалната точка.

Историята

В случая с "Кръстницата“ Кер разказва историята на Пасианс Портофю. 53-годишна преводачка към Министерството на правосъдието, специализирана в подслушване по телефона. Наскоро е загубила съпруга си, от когото има две пораснали дъщери. Работата й не е високоплатена и средствата й са разпределени между таксите за образование на децата и разходите за старческия дом, в който се грижат за майка й. Един ден Пасианс решава да проникне в машинациите, свързани с опасна сделка за наркотици. Това решение преобръща целия й живот. 

Кралица Юпер

Как бихме могли да си представим стилната, красиватa, изтънчена Изабел Юпер, заобиколена от тонове хашиш и гигантски торби наркотици, между които финото й нежно тяло почти изчезва? Тази трансформация е възможна, защото има някои актриси, пред които не съществуват предизвикателства. През последните години една от най-впечатляващите й роли беше тази във филма "Тя“ на Пол Верховен. Героиня, която нито една актриса в Холивуд не посмя да изиграе. Многопластов образ, извел на раменете си история с почти заличена граница между изнасилване и привличане. Трилър и комедия в едно. Юпер е смела актриса, която сякаш с колкото по-"странна“ роля се захваща, толкова по-блестящо играе. Може би е едно момиче, което страшно много обича киното и неговите предизвикателства. Защо иначе на 67 години би приела изцяло да смени амплоато си и да прегърне идеята за роля, в която за пръв път трябва да говори на арабски?

Коя е Пасианс Портофю

Ако някой очаква от "Кръстницата“ типична френска комедия с романтичен сюжет и редуващи се красиви гледки, то със сигурност тези очаквания няма да бъдат оправдани. Но пък ще са надскочени. Защото филмът на Жан-Пол Саломе е много повече, пък и понякога в живота се стига до етап, в който идеята за леките незаконни наркотици и усъвършенстваният сарказъм са за предпочитане пред идеята за красиви залези и колебливи спорни целувки. Бурните овации след финалните надписи не са само за сюжета и хумора, но и за един удивително добре изигран женски персонаж. Пасианс Портофю не е просто дама, чийто живот сатирично поема в изненадваща посока. Юпер казва за героинята си:

"Тя е много объркана. Изгубена е. Не в професията и бизнеса си. Изгубена е в житейския си път. Отделя много внимание на майка си и децата си, обича с цяло сърце приятелките си и се опитва да свърже двата края. Старае се да се справя с всичко и всъщност не търси пари. Търси нещо друго.“

И ние така, все търсим "нещо друго“. Имаме възможността да изгледаме филм, който крие сериозната и болезнена тема за екзистенциализма зад тонове хашиш и циничен хумор.  

Елегантна и деликатна, малка и красива, Изабел Юпер се озовава в центъра на объркана наркомрежа, която сама трябва да разплете. Когато с Жан-Пол Саломе започват да работят по филма, и двамата си дават сметка колко е важно да не залитат в окарикатуряване на персонажа. Изабел се впуска в образа с цялата прецизност и отдаденост, на които е способна. За да успее да води диалозите си на арабски (език, който никога не е владеела), си прави различни записи на собствените си реплики и непрестанно ги слуша – изречени от мъж, изречени от жена. Произнесени бавно и ясно, както и бързо и припряно. Трескаво повтаря всички срички, улавя всички интонации, докато не нагласи арабския език удобно в устните си. И, разбира се, успява.

Защо да гледаме

През 2020 г. всички се изправихме пред това да преразгледаме собствената си философия за съществуването. След емоционалната въртележка, която ни уплаши, предизвика, разгневи, смири, е време в есента на една от най-сюрреалистичните години, да отидем на кино и на голям екран да гледаме "Кръстницата“, за да си поставим някои важни задачи. Да открием екзистенциализма. Да намерим този пословичния катарзис. Да си зададем тъжните въпроси през смях. Да не гледаме парите, а да се опитаме да открием това "нещо друго“, преследвано и от Пасианс Портофю. Или поне… Да научим как е "да ти го начукам“ на арабски.

"Кръстницата“ на Жан-Пол Саломе е част от програмата на CineLibri 2020 #ВъзпитаниеНаЧувствата и открива тазгодишното издание на 18 октомври 2020 г. в 19:00 ч. в зала 1 на НДК.