Тишината в литературата

Текстът е публикуван в The Guardian от Аби Грийвс

Тишината в книгата е старо и забавно нещо. Прекали ли се с нея, читателят лесно може да поиска да му върнат парите. Може да бъде и твърде малко на фона на напрежението, мистерията и драмата. Както в литературата, така и в живота може да се научи много от това, което остава неизказано. 

Тишината е дар за авторите. Независимо дали се проявява чрез герои, които са се отдали на мълчание или пък такива, които се стремят да заглушат гласове, опасни за другите. Малцина са авторите, които в един момент не са се сблъсквали с въпроса как най-добре да пресъздадат едно нищо.

Винаги съм бил заплененa от тишината. Бях доста шумно дете, а по-нататък се сблъсках с доста предразсъдъци, когато реших да напиша студентската си дисертация на тема "Елипсата в модерната литература“. Бързо изминаха четири години, когато започнах да пиша художествена литература, а темата за мълчанието все още беше мой приоритет, особено онзи специфичен вид, който можеше да се окаже в центъра на една дългосрочна връзка. 

В романа ми "The Silent Treatment" Франк и Маги са женени от 40 години, но не са си обелили дума през последните 6 месеца. Това е едновременно вълнуваща любовна история и мистерия, емоционална история и размишление върху една семейна травма. Колкото повече изследвах тишината в живота на героите си, осъзнавах, че тя е низ от емоции, които означават нещо различно за всеки от тях. Мълчанието може да бъде едновременно ужасяващо и успокояващо, изолиращо, но и говорещо по свой собствен начин, в зависимост от себеизразяването. 

Ако трябва да спомена едно основно нещо, което характеризира книгите от списъка по-долу, то това е предизвикателството, в което читателите са принудени да се изправят лице в лице с тишината. Тя може да изразява всичко.

Shirley: Visions of Reality.

Тит Андроник, Уилям Шекспир

Дъщерята на Тит - Лавиния е брутално изнасилена, вследствие на което изтръгват езика ѝ и отрязват ръцете ѝ, за да не може да издаде виновника. Осакатена и с отнета непорочност, тя се превръща в символ на мълчащите малтретирани жени.

Мълчанието на момичетата, Пат Баркер

Баркър разказва историята на Илиада, видяна през очите на Бризеида, жената, която Ахил получава като награда за покушението над Лирнесус. Аякс може да е убеден, че "мълчанието се превръща в жена", но именно Баркър представя тишината, заглушена в историята, чрез което правим паралел с модерния резонанс, който имат класическите истории в новата ера на движението #MeToo. 

Тиха гръмотевица, Сара Бернар

Когато нямата Стефи среща глухонемия Рис в училище, те разкриват световете си един на друг. За Стефи в перспективата на речта се крие загатнато безпокойство. Бернар предоставя на младата публика едно сантиментално изследване на проблема. Отчасти Стефи и Рис си комуникират посредством BSL, зашеметяваща иновация в културата на глухите хора. Дали докато приятелството им прераства в нещо повече, Стефи ще възвърне гласа си и смелостта да го използва?

Сърцето е самотен ловец, Карсън Маккълърс

Романът започва с един от двамата неми герои - Джон Сингър, който живее в малък град в Джорджия. Когато отвеждат най-добрия му приятел Джордж в психиатрична клиника, той се изолира. Докато това се случва, той започва да се храни в местно кафене, като се превръща в мълчалива компания за честите посетители. Интересно наблюдение върху разговора, трудностите, които поражда и често - мистичното търсене на разбиране.

Къщата на духовете, Исабел Алиенде

Проследявайки живота на три поколения от семейство Труеба, романът е белязан от решението на Клара да остане безмълвна в продължение на девет години след смъртта на по-голямата си сестра. Клара заменя речта с писане, изкуство и използва духовните си сили като способност да се свърже с мъртвите. Идеалният пример за това, че силният вик невинаги е най-добрият начин да бъдеш чут.

Момичето с перлената усмивка, Клемантин Вамария, Елизабет Вейл

В тези мемоари ставаме свидетели на пътешествието на Вамария от клането в Руанда през 1994 г., през шестте години, в които тя и сестра ѝ за преселени в седем африкански страни, докато в крайна сметка не получават статут на бежанци в САЩ. Отразявайки травмата си, Вамария се бори с неспособността на езика да въздаде справедливост върху житейския ѝ опит. Невъзможно е да се забрави пасажа, в който тя изследва защо геноцидът не успява да улови цялостната картина на варварщината: "Не можеш да свидетелстваш с една-единствена дума."

Поклонничеството, Дороти Ричардсън

Този малко известен роман представя Мириам Хендерсън в 13 тома (или "романови глави", както Ричардсън възнамерява), разглеждайки баналния ѝ живот на млада работеща жена в началото на 20 век, Лондон. За текста е характерно голямото количество кавички. Обширно четиво, но такова, което е повече от задоволително по въпроса. Което хвърля светлина върху тишината, криеща се в сърцето на съзнанието ни.

Изкупление, Иън Макюън 

Да мълчим или не - това е един от ключовите въпроси в спечелилия награда "Букър" роман. От мълчанието на Пол и Лола заради неправомерното затваряне на Роби до опита на Бриони за покаяние чрез представяне на собствената си версия за истината. Това е история, която показва колко завладяваща може да бъде тишината като повествователно средство.

Беглецът, Ейми Липтрот

На 30 години Липтрот се премества от Лондон в Оркни, мястото, където е преминало детството ѝ, сблъсквайки се с алкохолизма, характеризирал 20-те ѝ години. В дихотомията между градския и островния живот, шумът на града и тишината на природата, това е едно прекрасно размишление върху възраждащата сила на природата и способността ѝ да лекува. 

Мълчание във време на шум, Ърлинг Кейдж 

Авантюристът Кейдж е първият, който успява да изпълни предизвикателството на трите полюса. Той успява да достигне Северния и Южния полюс и връхната точка на Еверест. Със сигурност пътуването му не е вдъхновено от желанието да преоткрие тишината в съвременния свят. Вместо това Кейдж се задоволява с това да открива тишината във всекидневния живот - независимо дали по време на разходка, под душа или докато се наслаждава на сандвич в обедната почивка.