„Случаят „Ричард Джуъл“ – истинските истории на Клинт Истууд, които отиват право в сърцето

You've got to know when to hold 'em
Know when to fold 'em
Know when to walk away
And know when to run

Kenny Rogers, “The Gambler”

Клинт Истууд обича да разказва човешки истории от истинския живот. И го прави толкова добре! Последният му филм “Случаят “Ричард Джуъл” не е изключение от правилото. Действието започва през 1996 година, когато охранителят Ричард Джуъл намира подозрителна раница по време на летните олимпийски игри в Атланта, Джорджия. С амбиции и познания на представител на реда, Ричард има желанието да следва установените норми и веднага дава сигнал за намереното. В началото е посрещнат с насмешка, но бързо става ясно, че е прав. Бомбата се взривява, докато той и група полицаи все пак започват да евакуират хората. От самотник, който на 33 години живее с майка си, охранителят се превръща веднага в герой, канен във всякакви предавания. Три дни по-късно обаче изтича информация към медиите, че всъщност ФБР разследва именно него като основен заподозрян за атентата и животът му, както и този на майка му, са превърнати в ад. Следва истински медиен цирк, разрушаващ познатия до момента свят на Ричард.

Сценарият на Били Рей, който стои зад истории като “Капитан Филипс”, е вдъхновен от статия на Мари Бренър. Разбира се, част от героите, които са живи и днес, се възпротивиха срещу достоверността на филма. Самият Ричард, за съжаление, не е сред тях - умира през 2007 година вследствие на сърдечен удар. Ролята му се изпълнява от Пол Уолтър Хаусър, който си спомняме като не особено интелигентния най-добър приятел Шон от “Аз, Тоня”, както и от “BlaKkKlansman” на Спайк Лий. Това е първата главна роля за 33-годишния актьор, който се справя доста успешно в това да пресъздаде едновременно желанието си непрекъснато да помага на пазителите на реда, които толкова уважава, и да се предпази от опитите им официално да го обвинят във федерално престъпление. 

Скандалът, който веднага се заформи, беше около представянето на журналистката Кати Скръгс – първата, която публикува историята, че ФБР разследват Ричард, след като успява да прелъсти един от агентите – Том Шоу. В ролите им виждаме една много различна и достоверна Оливия Уайлд и Джон Хам, който напомня малко на обичания си образ на Дон Дрейпър.

Колегите на Кати от “Атланта Джърнал Конститушънъл” я защитиха, тъй като самата тя умира от свръхдоза хапчета по време на тежка депресия след случая. Ричард съди вестника за клевета, както и NBC, и CNN. Бърт Рафтън, тогавашният редактор на Кати, твърди, че създателите на филма нямат доказателства за това как тя се е сдобила с информацията си и че той е този, който е одобрил статията. От продукцията обаче отговориха, че всичко е проверено от няколко източника и че в крайна сметка наистина са тормозили невинен човек - именно заради тази конкретна статия.

Няма как да не споменем образите на майката на Ричард – Боби (Кати Бейтс) и адвоката му Уотсън Брайънт (Сам Рокуел). Кати Бейтс и Сам Рокуел превръщат филма в бижуто, което е. Бейтс е любимка на поколения от години и абсолютно заслужено вече получи номинация за “Златен глобус” за тази роля. А Рокуел е и винаги е бил истинска фурия, без значение от ролята. Носител на “Оскар” преди две години за ролята си в “Три билборда извън града” и номиниран за “Златен глобус” тази година за превъплъщението си в Боб Фоси в сериала “Fosse/Verdon”, Сам е наслада за гледане и слушане. Неговият Брайънт е уверен, непоколебим и в същото време се превръща в истински приятел и защитник на Ричард. Световната премиера на филма потвърди и подкрепата на истинските личности Боби и Уотсън, които гордо позират с актьорите, влезли в образите им. 

Американската кино икона Клинт Истууд тази година ще навърши 90 години. Секссимвол на поколения, баща на осем деца от шест различни жени, уестърн звезда, носител на четири награди “Оскар”, той е разказвач на истории с голямо сърце и душа. В последно време е нарицателно за това колко бързо може да направи следващ филм – предишното му заглавие “Трафикантът” излезе по същото време миналата година, а между предхождащите го също няма кой знае колко време.

Абсолютно разнородни един от друг като теми, филмите на Клинт Истууд са като самия него – без време за глупости, стрелящи право в сърцето.