Красавицата и звярът по ватикански

Филмът „Двамата папи“ събира почитатели и уверено върви към награди

Най-емоционалният момент (за мен) е следният: Бенедикт XVI току-що е обявил пред Хорхе Берголио, че смята да напусне Светия престол. Разговорът в Стаята на сълзите, която иначе се използва за миг на уединение на всеки новоизбран папа, преди да се покаже публично, е приключил. Берголио отваря вратата, но в Сикстинската капела вече има туристи, той се стряска, Бенедикт XVI обаче смело тръгва напред.

"Нали съм папа. Все още“ – казва той и се мушва сред туристите. Охраната уплашена се спуска след него, но Берголио ги спира: "Оставете го. Той е щастлив така. Позволете му да се наслади на този миг.“ И действително, папата се смее доволен, хората също са щастливи, напират да си правят селфи с него… Зрителят също доволно се усмихва, когато вижда онзи спечен немец Йозеф Ратцингер, строг, дисциплиниран, педантичен, държащ на канона да се радва като дете.

В интервю за филма си "Двамата папи“ бразилският режисьор Фернанду Мейрелис казва, че си е поставил две цели: да представи героите Йозеф Ратцингер и Хорхе Берголио като човеци и да направи действието забавно за зрителите.

"Когато получих сценария, видях, че тук-там се разказват вицове, но като цяло това беше текст за двама възрастни мъже, които разговарят дали и как да се реформира църквата. Какво по-скучно от това?“ Мейрелис е изпълнил успешно и двете си цели, пренасяйки на екрана сценария на специалиста по биографични филми Антъни Маккартън ("Теория по всичко“, "Бохемска рапсодия“).

Действието се развива през 2013 г., когато папа Бенедикт XVI неочаквано обявява оттеглянето си, следва избор на нов папа и това е аржентинецът Хорхе Берголио, който е бил най-яростният му конкурент в предишния избор. Мейрелис умело смесва документални и игрални кадри, което създава усещането, че историята, която разказва, се опира на действителен случай. Което не е така. Според сценариста Маккартън папа Бенедикт XVI и неговият наследник във Ватикана са се виждали три пъти. Също така факт било, че Бенедикт XVI обичал да пие швепс. Но какво са си говорили на тези срещи и дали са яли заедно пица, никой не знае. Така че това, което виждаме в "Двамата папи“, е изкусна манипулация, която обаче успява да ни заблуди, че ако не е било точно така, то поне се е случило нещо подобно. Двамата папи не са си казали думите, които чуваме, но биха могли и да си кажат. 

 

Във филма настоящият папа вика спешно в Рим бъдещия, като в същото време Берголио вече си е купил билет до Рим, тъй като има намерение да поиска от Бенедикт XVI да бъде освободен като кардинал. В края на краищата се случва това (факт), което Бенедикт XVI е бил замислил.

Единственото общо нещо между аржентинеца и немеца е, че и двамата не пият късно следобед кафе, тъй като след това не могат да заспят. Във всичко друго са пълни противоположности (нещо като красавицата и звярът по ватикански) като се почне от цвета на обувките и се стигне до разбирането за реформите в църквата. И да, Мейрелис ни ги представя като човеци: любимото ядене на Бенедикт XVI са баварски кнедли, изглеждащи твърде неапетитни и приготвени без въображение; папата свири на пиано класика и песни на актрисата Зара Леандер (чието звездно време е в нацистка Германия); Берголио си свирука мелодия на "АББА“; разказват си вицове, като всеки се шегува със собствения си произход (обратното би било некоректно): Как се самоубива аржентинецът? – разказва Берголио. Като се качи на своето его и скочи оттам. Бенедикт XVI казва някаква шега, след това добавя, че не е задължително да е смешна, тъй като е немска. 

Диалогът върви бързо, леко, с чувство за хумор, пинг-понг между умни глави. Снимано е повече в близки кадри, план – контраплан, вероятно още в началото филмът е мислен като за малък екран.

Симпатиите на режисьора са на страната на Берголио, няколко пъти показва колко много аржентинецът е обичан от обикновените хора, за съжаление го прави чрез клишета, като например това, когато градинарят на папата подарява саксия с риган на Берголио. Но пък от друга страна в този филм всичко е така умилително хубаво, че клишетата си тежат на мястото. 

"Двамата папи“ зашеметява с гледки от Ватикана и лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо. Както и с детайли от Сикстинската капела, която обаче не е снимана в натура, построен е декор в студията "Чинечита“. Красиво е. Много даже. Филмът е радост за очите, което изпълнява условието за занимателност. Но е удържана мярката да не залитне към туристически.

Всичко това е развлекателната обвивка на сериозната част, която деликатно се е свила в пашкула си. Двамата герои се изповядват един пред друг. Берголио разказва за 1976 г., времето на Хунтата в Аржентина, когато той не е защитил йезуитски свещеници и е позволил да станат жертви на политическия произвол. Но отрича съучастничество. Изповедта му е в черно-бели кадри, разказът върви в емоционална градация. Ред е на Бенедикт XVI да се изповяда. Папата започва и… звукът изчезва. Говори, но зрителят не чува какво казва. Различни тълкувания може да има тази сцена. Възможно е режисьорът Фернанду Мейрелис да не е разполагал с нужната смелост за дълбок анализ на пазителя на статуквото в католическата църква. Възможно е също така самият Йозеф Ратцингер да не е дал никакъв повод да се приеме, че носи онова чувство за вина, с което е натоварен Берголио, и ако то му се вмени от авторите на филма, това би било непростимо разминаване с първообраза. 

Във всеки случай във филма не става и дума за скандалите за сексуални посегателства, за блудствата с малолетни, за издевателствата при изповед, които непрекъснато разтърсват католическата църква.

Малко преди "Двамата папи“ да тръгне по "Нетфликс“, медиите съобщиха за пореден скандал, свързан със Светия престол, този път корупционен. По същото това време в близост до пресслужбата на Ватикана, където се намират и много от апартаментите на кардиналите, на съседната сграда е поставен висок три етажа плакат на филма. От ясно по-ясно.

Британският актьор Джонатан Прайс изпълнява ролята на Берголио/папа Франциск. Явно е избран заради известната физическа прилика между него и сегашния папа, без да е търсено пълно покритие. В интервю той казва, че не е имал срещи с Франциск и че от Ватикана към продукцията са се отнасяли с "любезна учтивост“, но са ги държали на ръка разстояние по време на снимки.

Антъни Хопкинс е негов партньор като папа Бенедикт XVI. Хопкинс е изучавал жестовете и мимиката на своя герой от различни видеозаписи, дори на отделни места произнася някои реплики на немски с интонацията на Ратцингер, казват познавачи. На 31 декември актьорът ще навърши 82 години и нищо чудно да влезе в година, която да му донесе награди за ролята му като папа.

И Хопкинс, и Прайс са номинирани за "Златен глобус“ като изпълнител съответно на второстепенна и на главна роля, номинации имат още режисьорът за най-добър филм и Антъни Маккартън за най-добър сценарий. Но дори и без награди тази лека, шеговито поднесена приказка е перфектното следколедно-предновогодишно развлечение.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт