Елица Георгиева, момичето космонавт

Разговор с автократа на романа „Космонавтите само минават“ и филма „Всяка стена е врата”.

Покрай "Космонавтите само минават“ с Елица Георгиева всъщност открихме, че имаме много общи неща. Kато нашите детски социалистически спомени, които от днешна гледна точка изглеждат колкото комично, толкова и носталгично. Елица е тук, за да вземе участие в КинеДок, защото освен писател, тя е и документалист и пърформър. Никога няма да забравя как впуснах целия си чар и връзки в действие, за да й намеря истински скафандър за рекламата на филма й по време на Синелибри. Радвам се, че отново е тук и има какво да разкаже. 

Какво те води насам? 

Турнето из страната на моя филм "Всяка стена е врата”, което организира КинеДок. Първата прожекция е тази вечер в "Книгата" от 20ч. Доведе ме и желанието ми да присъствам на гледката към Витоша на пролет. 

Честит 1-ви май? Празнуваш ли? 

Не, но ако бях във Франция, сега щях да съм на протест.

Какви детски спомени имаш от този ден в БГ? 

Вкусът на първата ягода за сезона, която откъсвам в градината на дядо ми и на първата глътка бира, която отпивам в Борисовата градина. 

За последната година получи доста награди за филма си. Коя ти е най-ценна? 

Всички награди са едно прекрасно признание, защото потвърждават факта, че филмът е докоснал хората, въпреки че не познават историята на България. Бях много трогната, че ми дадоха специалната награда на фестивала в Перу, което е така далеч географски, а така близко като култура и манталитет в някои отношения. 

Как си обясняваш успеха на филма и книгата ти? 

Предполагам, че хумора и различната гледна точка към нашата история, са специфичността на тези две творби. Детският поглед позволява тази свобода, така дори и най-баналните за нас събития се насищат с фантазия. За мен формата, стилът е много важен. Разбира се, във филма я има и емоцията от откриването на тези странни телевизионни архиви, които ни напомнят колко силно общество можем да бъдем. 

Екзотични ли сме на чужденците? 

Непознати и мистериозни сме им.

Какво знаят те за нашия соц? Имат ли реална представа?

Не малко неща, тъй като през всичките тези години те са наблюдавали този пример за социалистическа система, с любопитство и в крайна сметка с разочарование. 

Какво ти предстои? 

Сега работя по новия си филм, който се надявам да е готов за Коледа. Също така представяме един спектакъл с хореографа Филип Лафьой, на кръстопът между жеста и текста. Пиша и следващ роман... 

Последната разтърсваща книга, която прочете? 

Perturbation на Tомас Бернхард.

 Уелбек наистина ли е толкова харесван във Франция? 

Зависи от кого. Уелбек e много критикуван в литературните среди, но наградите, полемичните расистки и сексистки изказвания го прaвят медиен продукт. И съответно популярен. 

Страхуваш ли се да живееш във Франция, предвид това, че е обект на атаки и бурни социални вълнения? 

Не, единствената застрашена там в момента е демокрацията.

Какво те вдъхновява днес?

Срещите с хората, филмите, които гледам, пътуванията. Харесва ми да наблюдавам света около нас и да се опитвам да го разкажа по по-вълнуващ, поне за мен, начин. България е основнoто ми вдъхновение.

Романът "Космонавтите само минават”, написан на френски, получава отличието "Андре Дюбрьой” (за първи роман, написан с хумор и критично чувство). Номиниран е за наградите: "Флор” (с основател небезизвестният в България Фредерик Бегбеде), "Рьоне Фале”, "111-а страница” и три литературни награди на гимназистите от областите Ил де Франс, Лоара и Централна Франция, резултатът от които ще стане ясен през 2018 година.

В « Космонавтите само минават » едно малко момиченце крои велики планове за собственото си бъдеще: да стане Юрий Гагарин, а после и Кърт Кобейн, или поне партизанин като дядо си за да му позволят да засади борче в училищния двор и по този начин да впечатли Констанца, вечната й приятелка или най-големия й враг. А докато си сменя идолите, които непрестанно загиват по неясни обстоятелства, докато трупа опит и разочарования, личната й история неусетно се свързва с Историята на страната й, малко преди големия демократичен взрив. Този разказ проследява как политическите събития навлизат в живота на всеки човек, влияят на мечтите му, определят ценностите му – и начина, по който можем да им устоим.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция