Камий Лоранс: „Мотивацията ми е да опознавам все по-добре света, себе си в света“

Френската писателка Камий Лоранс (р. 1957 г.), защитила докторат по литературно творчество, работила като преподавател в Руан и в Париж, участвала в журито на наградата „Фемина“, член на Академията „Гонкур“, лауреат на Ордена на изкуствата и литературата, е авторка на 11 романа, удостоени с 9 награди и преведени на трийсетина езика. „Твоето обещание“ (2025) получава Голямата награда на радио-телевизионната група RTL.

 

Преди няколко дни разговарях с Елизабет Костова. Тя сподели, че за нея най-важни са първите изречения в една книга. Вашата книга веднага увлича своя читател в сюжета. Спомняте ли си как подходихте към началото на книгата?

Харесвам полицейските разследвания, трилър елементи. Затова в началото на романа създавам напрежение. В някои изречения в началото казвам, че разказвачката търси истината. Има една загадъчна ситуация. Целият роман всъщност представлява търсене на истината.

Тъй като сме подхванали темата за истината, романът ви има полифонична структура, тоест истината има различни гледни точки.

Да, точно така, исках да има няколко гласа. Защото за мен истината не е нещо еднозначно, което може да се постави на масата.

Напротив, всеки има своята истина. Това се вижда добре в полицейските разследвания. Когато разпитват свидетели на едно и също събитие, те всички могат да си спомнят ситуацията различно.

Исках да покажа, че в живота е същото.

Струва ми се, че „Твоето обещание“ демонстрира невъзможността да познаваш някого от разстояние. Дали всъщност актът на събиране на всички гласове и писане за любовта ни позволява да заменим тази невъзможност?

Да, може да се каже, че това е начин да покажем, че всъщност никога не познаваме напълно истината за някого.

Но въпреки всичко, в романа все пак има една фактическа истина, една истина, която е много ясна. Въпреки всичко, в романа има истина, и това е истината на фактите.

Вие сте носителка на няколко литературни награди. Към днешна дата сте член на Академията „Гонкур“. Сега, когато имате достъп до нова литература, какво мислите, че е бъдещето на белетристиката?

Именно затова ми харесва да съм част от жури — за да познавам добре съвременната литература. И наистина има много, много красиви неща.

Има литература, която може да се нарече експериментална. С нови форми. И после има по-класическа, по-традиционна литература.

Това, което наблюдавам, разбира се, не е в областта на романа, е, че има едно завръщане на поезията. Тя винаги е малко пренебрегвана в литературата. И затова съм щастлива, че дори в романните форми се срещат поетично писане.

Какви теми срещате в поезията? Интересувате ли се от поезия и текстове, които са по-къси, в по-кратки форми на писане?

Вярно е, че харесвам фрагментарното писане.

Поезията, но и книгите, които не съдържат големи истории. Дори малки истории, малки фрагменти.

В текстовете ви често срещаме любовта, писането, смъртта. Това са ли темите, които са за Вас безкрайни, които завинаги остават богати и неизчерпаеми?

Да, мисля, че това са темите на литературата и изкуството като цяло. Това е универсално, не принадлежи на конкретна епоха.

Вярвате ли, че ще има промяна, че ще се появи нова тема, която ще стане интересна и ще доведе до промяна?

Да, това е интересна тема за писателите и художниците.

Колко популярни са мемоарите, автобиографиите и изповедните текстове? Какъв съвет бихте дали на младите писатели? На тези, които се сблъскват с естетически въпроси.

Писателите имат естетически въпроси по отношение на творбите, които ще създадат. Трудно е да се даде съвет, но може би съветът е да бъдат искрени. Съветът, който бих им дала, е да бъдат искрени със себе си, да не мамят нито във формата, нито в съдържанието. Интересно е, че тези проблеми се срещат и в традиционната нормална белетристика. В моето семейство признават тези истини.

Любопитно ми е да знам дали има личности, които се разпознават във вашите произведения и как се справяте с това.

Да, това се случва, понякога не се получава добре, но в крайна сметка не е толкова често, колкото си мислим. Често давам да прочетат преди да публикувам, за да разбера дали има неща, които трябва да се променят, неща, които не им харесват

За финал, бихте ли могли да обобщите писането си с един слоган или може би да обобщите в едно или две изречения мотивацията си да пишете и да продължавате да пишете?

Мотивацията ми е да опознавам все по-добре света, себе си в света и да разбирам същността на човешките отношения.

Камий Лоранс Твоето обещание Гонкур