Даниеле Лукети: Филмът се ражда от срещата с добрия разказ, той може да е в книга или в живия живот

Даниеле Лукети е италиански режисьор, сценарист и актьор. Значителна част от филмите му са адаптации по книги, сред които „Училището“, „Връзки“ (който откри кинофестивала във Венеция преди 4 години) и „Доверие“, който преди броени дни беше представен в кино Люмиер в рамките на Синелибри.

Даниеле Лукети разказва за връзката си с литературата, търсенето на истории и работата по последния си филм.

 

Защо литературата, сама по себе си изкуство, ви е толкова вдъхновяваща за правене на кино, което друго изкуство? Кое носи тази хармония между добре разказаните истории в книга и на екран?

Ние режисьорите винаги се опитваме да имаме стабилност като разказ. Както за един скулптор е важно да избере нов материал, а за един художник да избере нов цвят. Много често намираш тези разкази и тази материя в самия живот, в собствените си преживявания. А пък друг път я намираш в живота на някой друг, който е пресъздаден в книга. За мен това няма разлика. Това няма значение, защото, ако една книга е истинска, е също толкова силна срещата с нея, както и в реалния живот и взаимоотношенията между хората. Един филм може да се роди или от среща с един добър разказ, или от среща с живо същество.

Защо винаги сте изкушен да правите филми от романите на Доменико Старноне, каква е тази любов към неговите книги и как се е зародила?

Почти винаги, когато напише нова книга, ние се чуваме по телефона и аз му споделям колко много съм се припознал в нея, и то за пореден път. Винаги намирам себе си и част от моя живот там. И някак той пише за всичко онова, което ме интересува и за нещата, за които си задавам въпроси. Освен всичко друго, в неговите романи има много добра структура, която е перфектна за филмиране и за създаване на нов филм.

 

Трябва ли да бъдат сравнявани литературните произведения и съответно филмите, които са базирани върху тях, защото обикновено като го правим, винаги отчитаме качествата на книгата пред филма. Необходимо ли е това сравнение?

Според мен това няма никаква полза да се прави. Има различни видове книги, класически, например като „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, за която аз направих телевизионен сериал. В такъв случай знаеш, че има голям процент хора, които биха гледали сериал, направен по тази книга.

Това е изключително успешен сериал. И направи отново така, че вниманието върху книгата да се завърне.

Това е случай, в който не трябва по никакъв начин да разочароваш зрителите и да си честен към структурата и произведението. Има други книги, които са много по-тясно свързани с философски идеи и имат друг замисъл или пък между страниците им има думи, които на пръв поглед не са свързани една с друга. В един такъв случай си много по-свободен да вземеш това, което теб те интересува. Дори авторът много често е доволен от това, което се е получило, защото вижда различен прочит и поглед, който е успял да извлече идеята на самата книга.

Как се роди желанието ви да направите филма „Доверие“, адаптация на бестселъра на Доменико Старноне?

Реших да създам филм, който да опише динамиката в отношенията между мъжете и жените. Филмът дава по-широка перспектива на главния герой и всъщност е дисекция на подкопаването на доверието и последствията от него. Затова използвах жанра на трилъра, защото той най-добре описва тази промяна на емоциите.

Тук възниква много интересния въпрос кое е по-важно – вътрешния ни свят и това, което бушува или пък външната фасада, която искаме да изложим пред другите.

Точно затова говори филма, че обществото можеш да изглеждаш като стабилна, непоклатима фигура, а вътре да си тотално различен. Много е странен този филм, има различни гледни точки. Виждаш го от различни ъгли и не винаги ти се струва, че можеш да видиш правилно. Този дисбаланс, който усеща зрителя, е в основата на това по какъв начин влияе филмът. Исках да направя филм, в който зрителят си задава въпроси, но не намира отговори.

Мечтаете ли за филм, който искате да направите и който все още стои като идея в главата ви?

Вече снимах нов филм, той е базиран на исторически роман. Разказва 60 години италианска история от Първата световна война нататък.

Даниеле Лукети Доверие Синелибри Italian screens