„Кралската игра“ напомня за унгарската съпротива през 1956-а

Интервю с унгарския режисьор Барнабаш Тот

 „Кралската игра“ (Mastergame), или дългоочакваният нов филм на Барнабаш Тот, чието име нашумя с драмата „Тези, които останаха“, е психологически трилър, изпълнен с неочаквани обрати – нещо, което зрителите едва ли са виждали досега от унгарски режисьор. Филмът е създаден по мотиви от „Шахматна новела“ - лебедовата песен на Стефан Цвайг. Предлагаме ви откъс от интервю с режисьора, направено по повод на унгарската премиера. 


Гергей Херпай: Първото нещо, което ми хрумна за филма е, че може да се категоризира в различни жанрове, тъй като заимства елементи от тях. Като трилър, като мистерия от гледна точка на напрегнатия разказ, или дори като хорър, доколкото съдържа шокиращи обрати. Вие какво мислите за жанра на „Кралската игра“?

Барнабаш Тот: Може би е най-близо до психотрилър, но наистина има елементи, които напомнят за други жанрове. Има и силна романтична нишка, която е по-осезаема към финала. Самият филм е с продължителност 90 минути, от тях в продължение на 75 минути публиката ще гледа психотрилър. Всичко - от музикалната партитура през операторската работа и актьорската игра до монтажа - е решено в жанровата парадигма на трилъра. Може да се счита за „психо“ и защото е базиран на „Шахматна новела“ на Цвайг, чието действие се развива в един разбит ум, полудял от шаха в една затворническа килия, а това предполага истински визуален празник – ние използвахме този потенциал, макар и сдържано.

ГХ: Премиерата на филма беше около 23 октомври. Съзнателно ли избрахте дата, близка до тази? (На 4 ноември съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на Унгария. Макар че унгарската съпротива продължава до 10 ноември, антисъветското въстание е жестоко потушено от Червената армия. Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта. През 1989 г. 23 октомври е обявен за национален празник на страната.)

БТ: Донякъде да, всъщност нашият стремеж беше да сме по-близо до 4 ноември, националния ден за възпоменание на потушаването на революцията. Филмът по същество започва с неуспешна революция - няма „героична“ нишка, поне не в революционен смисъл. Млада двойка едва успява да напусне Будапеща с влак. 

ГХ: Смятате ли, че психологическите трилъри се котират добре в Унгария? Сякаш нямаме традиция в това отношение…

БТ: Трудно е да се каже. В момента има по-активно търсене на жанрови филми, отколкото преди 20 години. Засега не планирам да режисирам следващ такъв филм, освен ако не е неустоимо предложение, нали знаете, „Никога не казвай никога“. Всичко може да се направи – по-важното е дали филмът е добър или лош. Наистина съм любопитен дали унгарските зрители ще се доверят на филм, опакован като психотрилър. Това може или да възпре, или да насърчи другите да се впуснат в този жанр.

ГХ: Само че от трейлъра не останах с впечатление, че ще бъде психологически трилър.

БТ: По отношение на маркетинга се придържахме към две неща: първо, да изтъкнем актьорите във водещите роли, тъй като са популярни, признати и обичани. Второ, тъй като унгарските зрители не се доверяват винаги на унгарските филми – добре известен факт - искахме да се отличим, като се „скрием“ зад даден жанр, дори ако това значи на моменти да „надничаме“ иззад него. Освен това е изключително важно, че „Кралската игра“ е унгарски филм, който „намига“ на публиката заради събитията от 56-а и битката на доброто и злото, вътре има метафизичен и философски пласт. Така зрителите получават много повече – ако искат. Ако ли не, просто ще изгледат един напрегнат трилър.

ГХ: Умишлен ли беше изборът на Гергей Варади, главния актьор в емблематичния сериал „Информаторът“, за този филм, чието действие се развива през 56-а година?

БТ: Всъщност не, защото когато го избрах, „Информаторът“ не беше заснет. Той спомена, че му предстоят снимки, и когато се обадих на продуцентите, те потвърдиха, че му предстои да заснеме 18 седмици за „Информаторът“. Истината е, че го избрах заради участието му във филма „Guerrilla“, където той играе главната роля. Това е филм за революцията от 48-а и както филмът, така и неговото изпълнение, са отлични. Гери има заложби на актьор с присъствие (признаха го и създателите на „Информаторът”): лицето, гласът, жестовете, очите… Той наистина може да изнесе сам цял филм, а аз имах нужда тъкмо от такова лице, от такъв актьор.

ГХ: Голяма част от филма се развива във влак. Доколко снимките бяха предизвикателство за екипа, преди това гледахте ли филми с действие, развиващо се във влак?

БТ: Изгледах много филми с шахматна тематика; с действие, което се развива във влак; филми, свързани с 1956-а; филми с шокиращи сюжетни обрати. Изгледах например „Убийство в Ориент Експрес“ на Кенет Брана, черно-белия полски филм „В нощния влак“ на Йежи Кавалерович, „Европа“ на Ларс фон Триер и корейския „Влак до Пусан“. Режисирал съм филм, озаглавен „Във влака“, и съм участвал в „Момчето от влака“. Така че влаковете донякъде са тема за мен. Относно предизвикателството: в началото изглежда обезсърчително, но в крайна сметка се оказва предимство. Защото не снимате в град или комплекс от сгради, а във вагон. Трябва да си по-концентриран, защото пространството е ограничено, но пък се опитваш да извлечеш максимума от него. Знаехме, че трябва да си направим вагон и да отидем в студио, тъй като би било влудяващо да се движим в исторически вагони. Репликирахме тези вагони, построихме ги – за модел ни послужи един стар вагон, който после върнахме на Унгарските държавни железници. Конструирахме го така, че всяка стена да може да бъде премахната, което ни позволява да движим камерата, без това да се забелязва от публиката, в същото време динамиката на сцените се запазва. Този снимачен процес е подходящ и за актьорска трупа, за театрални актьори. В моя късометражен филм „Whispering“ например действието се развива в кабина за превод, а „Replan“ – в кола. Снимайки по този начин, фокусирам камерата върху лицата на актьорите и успявам да уловя техните емоции.

Барнабаш Тот е роден в Страсбург, Франция през 1977 г. Живее и работи в Будапеща от ранното си детство. Говори свободно английски и френски език. Два пъти номиниран за „Оскар“, Тот се изявява като сценарист, режисьор и продуцент. Вторият му пълнометражен игрален филм „Тези, които останаха“ (2019) влезе в краткия списък на наградите „Оскар“ в категория „Най-добър международен филм“ през 2020 г. Третият му пълнометражен филм, „Кралската игра“, излезе през ноември 2023 г. в Унгария.

Кралската игра Барнабаш Тот Шахматна новела Стефан Цвайг,

бюлетин

още интеракция