За песента, която звучи от 128 години, а музиката – от 20

„Песента сдружава, развеселява и утешава“ е мотото на най-стария светски хор в България - Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“. Песен, която не престава да звучи вече цели 128 години. Защото точно толкова отбелязва най-старият светски състав в България, основан лично от големия български композитор, пианист и преподавател Ангел Букорещлиев. С присъствието си едновременно в живата памет и съвременното творческо майсторство на родната музикална култура, този хор доказва, че песента е по-силна от времето и неподвластна на законите на живота. А неговите хористи и до днес се превръщат в посланици на добрата музика по света и през годините.

Също в посланик, но този път на българския фолклор по света, тъкмо преди няколко дни се превърна техният диригент - маестро Илиян Тиганев, който тази година празнува своите 20 години на сцена. При последното си посещение в Норвегия, където участва в Мастърклас по дирижиране, маестрото успя да предизвика интерес към българския фолклор у чуждестранните музиканти и да ги накара от сърце да изпълнят българска народна песен.

Тези, макар няколко изречения, не ни оставят друг избор, освен да се убедим, че историята на хора и неговия диригент съвсем не е като другите, срещани от читателите под път и над път в медийното пространство.

„Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ е много повече от обикновен хор, – споделя мастро Тиганев. - Основано през далечната 1896 година, то е едно от най-старите светски хорови състави в България и има богата история, преплетена с културния живот на Пловдив и страната.

Въпреки дългогодишната си традиция, хорът винаги се стреми да се обновява и да привлича млади, ентусиазирани таланти и любители. Едно от най-ценните качества на нашето дружество е тясната връзка между поколенията – младите хористи имат възможността да учат от по-опитните си колеги, което създава уникална приемственост и сплотеност, като говорим не само за песни, но и за житейски опит!

Освен това, ние се стараем да представяме българската музика и култура на международната сцена, като редовно участваме в различни фестивали, конкурси и концерти в чужбина. Последната такава изява бе в Италия, във Верона - където се състоя 32-то издание на Международния хоров фестивал. Върнахме се с бронзова купа. 

Според Вас, маестро, какво различава ППД „Ангел Букурещлиев“ от останалите хорове, заради което и Дружеството е оцеляло близо 130 години?

Това, което отличава ППД „Ангел Букурещлиев“ от останалите хорове, е уникалната ни комбинация от традиция и иновация. Ние не само пазим и предаваме богатото си наследство, но също така се стремим да експериментираме и да внедряваме нови идеи и репертоари.

Един от ключовите фактори за нашето дълголетие е страстта и ангажираността на нашите членове, които посвещават голяма част от своето време и енергия на хоровото изкуство, за което съм страшно благодарен на всеки един от тях!

Освен това, нашето дружество винаги е било отворено за нови хористи – професионалисти, любители и изпълнители със скромен опит, което осигурява постоянен приток на свежи идеи и енергия. Сплотената ни общност и взаимното уважение и подкрепа между членовете, към което се стремим (все пак няма безгрешни хора), също играят важна роля за нашето дългогодишно съществуване.

Как станахте диригент точно на ППД „Ангел Букурещлиев“ и какви резултати постигнахте до този момент?

Станах диригент на ППД „Ангел Букурещлиев“, след като завърших своето музикално образование в Музикалната академия в Пловдив и натрупах скромен опит като хоров диригент на собствената ми формация „Слънчеви гласове“, с която пеем български фолклор. Лауреати сме на два конкурса: на международния конкурс „Орфей“, който се проведе в София, заехме второ място. Председател на журито беше Етиен Леви. А в другата надпревара - конкурс за млади таланти „Пълдин“, се класирахме първи. Освен това съм пял 12 години в Хорова школа „Стефка Благоева“.

Винаги обаче съм бил вдъхновен от историята и традициите на ППД „Ангел Букурещлиев“, и когато се откри възможност да се присъединя към него, я приех с голямо удоволствие.

От началото на моето ръководство се стремих да внеса нова енергия и иновативни подходи в репертоара и изпълненията ни. Така успяхме да разширим нашия репертоар с нови и разнообразни произведения, включително и с творби на съвременни български и чужди композитори. Участвахме в няколко престижни международни хорови фестивали, където спечелихме признания и награди.

Най-голямото ни постижение обаче е изграждането на силна и мотивирана хорова общност, която споделя страстта към музиката и културата и ще продължава да расте.

След завръщането си от мастъркласа в Норвегия в каква посока ще работите с хористите?

Със завръщането си от мастъркласа в Норвегия нося нови идеи и вдъхновение, които искам да споделя и приложа в работата си с ППД „Ангел Букурещлиев“. Мастъркласът в Хамар беше изключителен опит. Воден от световно признатите маестра Льоне и други изтъкнати преподаватели, курсът беше фокусиран върху нови техники и подходи в дирижирането, както и върху задълбоченото изучаване на различни музикални стилове, жанрове и партитури.

Възможността ми да гледам как дирижират моите колеги, които се учат заедно с мен на този курс за диригенти, също ме вълнува, защото мога да видя какви насоки им дават професорите, за да попълня и аз моите записки и да се развивам още повече.

Една от най-вълнуващите части от мастъркласа беше възможността да сформирам хор от млади диригенти от цял свят. Заедно научихме и изпълнихме българска фолклорна песен, което предизвика истински фурор и успя да плени сърцата на норвежката публика. Този опит още веднъж ме убеди в силата и красотата на българския фолклор и ме вдъхнови да интегрирам повече фолклорни елементи в репертоара на нашия хор.

След завръщането ми ще се фокусирам върху няколко ключови аспекта. Първо, ще продължим да разширяваме репертоара си с нови и предизвикателни произведения, включително повече български фолклорни песни, които да представяме както у нас, така и в чужбина. Второ, ще приложа новите техники и подходи, които научих, за да подобрим музикалната ни интерпретация и изпълнение. Трето, ще се опитам да създам повече възможности за международни сътрудничества и обмен, подобно на този в Норвегия, за да обогатим нашето хорово изкуство и да изградим връзки с хорове и диригенти от различни култури.

Тази година ППД „Ангел Букурещлиев“ отбелязва 128 години, а Вие - 20 години на сцена. В този ред на мисли, ако днес малкият Илиян можеше да срещне маестро Тиганев, какво щеше да му каже?

Ако днес малкият Илиян можеше да срещне маестро Тиганев, мисля, че би бил изпълнен с удивление и гордост. Той би му казал: „Никога не се отказвай от мечтите си, колкото и далечни да изглеждат. Всяка репетиция с пианото, всяко произведение, всяка нота, която изпълняваш с цялото си сърце, те води към велики неща. Продължавай да вярваш в магията на музиката и силата ѝ да свързва хората. Не забравяй, че дори и най-малкото усилие може да създаде красота, която да плени Света.“

Малкият Илиян би видял в очите на маестро Тиганев отдадеността, която винаги е носил в себе си. Той би му казал, че упоритостта, страстта и любовта към музиката са ключовете към успеха и че тези 20 години на сцена са само началото на едно още по-вдъхновяващо и красиво пътешествие.

Малкият Илиян би се радвал да види, че мечтите му са се превърнали в реалност и че музиката е станала мост между сърцата на хората, както винаги е вярвал, че ще бъде.

Някак си съм вървял до сега със следната нагласа и хората, които ме познават добре ще го потвърдят: „Никога не забравяй откъде си тръгнал и какво те е вдъхновило. Продължавай да бъдеш искрата, която запалва страстта към музиката у другите.“ Илиян би се гордял с маестро Тиганев и с това, че е останал верен на себе си и на мечтите си, и би го насърчил да продължава да създава музика, която вдъхновява и докосва душите на хората.

Кой е въпросът, който никой не Ви зададе през тези 20 години на сцената?

През тези 20 години на сцената никой не ме е попитал: „Какво е най-голямото предизвикателство, което си преодолял като музикант и човек и как то те промени?“

Този въпрос би ме накарал да се замисля дълбоко. Най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправял, беше да намеря баланс между хората и иновацията. Работата ми с хора през цялото това време изисква уважение и доверие, което се гради трудно.

В същото време, за да може хорът да остане жив и релевантен в съвременния свят, трябваше да въвеждам нови идеи и да експериментирам с методи на работа, непрекъснато обучение и творческо развитие. Това предизвикателство ме научи на много неща. Първо, на търпение, на отдаденост и на безусловна любов (процесът на промяна и развитие е бавен и изисква много усилия и време). Второ, на значението на комуникацията и доверието в екипа (за да успеем заедно, трябва всички да вярваме в една и съща цел и да работим като едно цяло). И трето, на стойността на иновациите и риска (понякога трябва да се осмелиш да излезеш извън зоната си на комфорт, за да постигнеш нещо наистина велико). Тези уроци ме направиха по-силен и по-уверен в способностите ми като диригент и лидер.

Музиката ми даде дом. Музиката ми даде възможността да изразявам най-дълбоките си чувства и мисли по начин, който думи не могат да изразят. Тя ми даде безценни приятелства и спомени, които ще останат с мен завинаги. Музиката ме научи да бъда част от нещо по-голямо от мен самия и да допринасям за красотата в света. Тя ме свърза с хора от различни култури и среди, обединявайки ни чрез общата ни страст. Музиката е моята сила, моето вдъхновение и моята най-голяма любов.

Илиян Тиганев Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ интервю