Роман Тодоров: Татуировка направих за първи път на баща си

Здравей, за теб трудно може да се открие информация в интернет, а всъщност си един от първите татуисти в София, а към момента много успешен артист с дълга практика и популярно студио в чужбина. Разкажи ни повече за пътя си до момента в татуирането – как започна, от къде и от кого се учи на занаята?

Здравей, за мен всичко започна през 1996, като студент по изобразително изкуство във Велико Търново. Имах познат, който татуираше и за първи път видях, че татуировките всъщност можело и да изглеждат много различно от това, с което бях свикнал дотогава – светлосенки, преливания на цветове, различни мотиви, все нови аспекти за мен по онова време. И бях запленен, а и без друго не виждах много перспектива за себе си като живописец или учител по рисуване. Татуировка направих за първи път на баща си, бог да го прости. После брат ми, приятели вкъщи… полека-лека почнаха да се множат клиенти. След две години така, най - накрая се стигна да ме вземат като чирак в едно студио – Тату Мания. Калин Иванчев - Качо работеше там и от него много съм научил, но гледах и да общувам с повечето колеги тогава и всеки ми е дал много знания и умения. 

В случай че въпросът не е твърде личен, какво те накара да заминеш за чужбина? И какво ти даде това в професионален план? Как успя да отвориш студиото си? Съответно планираш ли да се върнеш да татуираш в България?

Няма проблем, че въпросите са лични, иначе човек не се съгласява на интервюта, нали! В чужбина заминах най-вече заради по-големите възможности за нови познанства, пътуване и развитие в това, което работя. В професионален план това и до ден днешен ми се отплаща. А студио отворих, най-вече, за да съм независим. Не е трудно да се отвори студио, където и да е, трудното е да е успешно и да се задържи. Със сигурност ще се върна в България един ден, но така или иначе в днешно време светът е малък…

Oбикновено татуистите се упражняват предимно върху себе си в началото. Какво представляваха първите ти опити за татуировки, пазиш ли ги в същия им вид?

А, някои си ги пазя още, да. Гледах да си татуирам сам неща от различни стилове, така поне разбрах различните аспекти на татуирането – линии, запълване, светлосенки 

Някои определят татуировките като „рисунки по кожата“. Едва ли обаче е едно и също да рисуваш върху канава с четка и бои и да татуираш човешка кожа. Какви са приликите и разликите?

Разбира се, че не е същото. И двете са картини, но татуировката е много лично нещо, живее, променя се и остарява с теб. Ние носим върху себе си картините, които харесваме и нищо не може да ни ги отнеме. Е, един ден и умират с нас, но и това има своята красота. 

В този смисъл – какво трябва да знае и умее един татуист освен да рисува? 

Мисля, че е много важно да умее да общува и то с различни хора. Да ги познава, да умее да ги предразположи. Психологическият момент в татуирането е много важен и деликатен за мен.

Творбите ти са изключителни и доколкото ни е известно повечето са в японски стил. Защо избра именно него? Откъде черпиш вдъхновение и идеи? 

Благодаря, радвам се, че ги оценяваш така! Харесва ми да правя всякакви и различни по стил татуировки, защото се забавлявам, но японският стил ме завладя със изключителната си естетика, богатството и символиката на сюжетите, мащабите си и своята комплексност. Няма друг стил в татуирането, който включва в себе си всеки един аспект на този занаят. Традиционните японски гравюри са безкраен извор на идеи и вдъхновение.

Кои са някои от любимите ти артисти (без значение дали от тату изкуството или друг вид)? От кой татуист искаш да имаш татуировка върху тялото си?

Много дълъг списък може да стане… но ще съм кратък, за да ни стигне времето. На първо място повечето японски художници – гравьори – най-вече Гекко, Киосай, Хокусай, Хирошиге, тату-майсторите като Филип Лиу и Мик от Швейцария, Клаус Фурман, Хори Томо, Джоел Анг… От европейското изкуство Микеланджело, Да Винчи, Ян Вермеер, Дюрер. 

Много искам, но още не мога да смогна да се татуирам при Филип Лиу… надежда винаги има да стане рано или късно, пазя си и място. 

Имаш поглед върху тату културата в чужбина. Сподели ни за някоя любопитна тенденция в момента – какво търсят клиентите, какво ги привлича, какво си татуират? Ще ни е интересно да научим за нещо, което в България е все още ново.

Не следя много тенденциите в татуирането, повечето са преходни – две-три години се татуира много в един стил после омръзва и се заменя с друг… Клиентите трябва да се възпитават и повече да се просвещават в този занаят. Така се поддържа високо ниво в естетиката на татуировките, които ще виждаме и носим.

А какви са впечатленията ти за тату културата у нас? Какво според теб може да се подобри? 

Радвам се да виждам, че има наистина много, включително и нови майстори на високо ниво в България и за мен ще е чест да съм част от Bulgaria Tattoo Expo. Иска ми се може би да видя по – задружна и общуваща тату-общност у нас. Да си помагаме повече. 

Ти ще си един от членовете на журито на Bulgaria Tattoo Expo тази година. Какво очакваш и/или се надяваш да видиш сред конкурсните работи?

Очаквам и знам, че ще видя много и изключителни творби. Трудна задача ще бъде да си в журито… 

Какви са критериите, по които ще оценявате творбите? А какво за теб лично е най-важно в една татуировка?

Обичайно критериите са композиране, чистота на изпълнение, яркост и хомогенност и т.н. Отделно характерните особености на изпълнение във всеки стил. За мен най-важна е естетиката в една творба, ако щете дори и преди нейната символика и значение.

Има ли нещо, което искаше да ни споделиш, но не те попитахме? 

За мен е голяма чест вашата покана да бъда част от журито! Радвам се, че оценявате работата ми! Благодаря на колегите и пожелавам успех на всички ви!

Роман Тодоров Bulgaria Tattoo Expo татуировки татуиране