Антони Райжеков за дигиталното изкуство в България и изложбата E-VALUATION
Разговаряме за изкуствения интелект и екоактивизма, изкуството и любопитството, което то поражда у нас.
Изложбата E-VALUATION на фондация „ДА ЛАБ” (най-голямата платформа за дигитално изкуство у нас) представи 8 автори с изобретателни, интерактивни и провокативни дигитални творби, включващи прожекции, дигитални устройства и всички новости на технологията.
Гост куратор тази година е Антони Райжеков, преподавател по Дигитални изкуства в Националната Художествена Академия и в Университета в Залцбург. Райжеков е и един от най-успешните ни медийни артисти, а негова творба може да бъде видяна до 02.08 в Градска галерия Борис Георгиев във Варна, в рамките на „Август в изкуството“. Разговаряме за E-VALUATION, изкуствения интелект и екоактивизма, изкуството и любопитството, което то поражда у нас.
Представете пътуващата изложба E-VALUATION в няколко изречения. Как се зароди идеята, как избирахте проектите, в кои градове ще може да бъде видяна?
През 2018 г. основахме фондация „ДА ЛАБ“ заедно с проф. Венелин Шурелов и кураторката Галя Димитрова-Димова. Фондацията ни не само организира фестивала за дигитално изкуство „ДА Фест“, чието 9-о издание предстои тази година от 24 до 28 октомври в София, но и работи за популяризирането на съвременното изкуство с основен акцент върху дигиталните медии. Пътуващата изложба E-VALUATION е част от платформата „Стойност – Ценност“ E-VALUATION 3.0, която е подкрепена от Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“ – 2022 г. През 2021 г. стартирахме платформата E-VALUATION с цел да подпомагаме млади автори от България с артистична практика в областта на дигиталното изкуство. Тази година е третото издание, като в началото винаги обявяваме отворена покана и провеждаме конкурс за селектиране на 3 до 5 млади автори, които да станат стипендианти на фондацията. Проектите, които са най-интересни, добре концептуално обосновани и оригинални, биват селектирани и съответно финансирани. Следват серия от срещи с нас, като ментори, продукция на новите произведения, соло изложби на авторите, както и серия от пътуващи групови изложби из страната. Градовете, в които осъществяваме изложбите са винаги в сътрудничество с нашите чудесни партньори от страната, измежду тях са: Галерия Depoo и Триъгълна кула на Сердика (София), ТаМ и Галерия Heerz Tooya (Велико Търново), Cu29 Coffee&Gallery (Пловдив), Младежки дом (Враца), Художествена Галерия „Никола Петров“ (Видин), РеБонкърс и Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ (Варна) и Културен център „Морско Казино“ (Бургас), където предстои изложбата E-VALUATION 3.0 от 17-ти до 27-ми август.
Влиянието на изкуствения интелект върху изкуството е актуална тема, която сме разглеждали в АртАкция неведнъж. Няколко проекта в E-VALUATION използват изкуствен интелект. Какво е мястото на AI в изкуството?
Погледът към изкуствения интелект от страна на младите автори е критичен, което е прекрасно. Например, в работата на артистичното дуо rawlab, се засяга въпросът как се анотират данните, които се използват при тренирането на моделите за разпознаване и класификация на изображения от технологични системи, базирани на изкуствен интелект. Поставя се въпросът как се събират тези данните и се обръща внимание на процеса, в който често тези анотации могат да ни заблудят и съответно да генерират невярно съдържание. Мястото на AI в изкуството предстои да бъде изследвано, но вярвам, че от една страна е като още едно художествено (но комплексно) изразно средство, а от друга, е възможност за демократизация на процесите за създаване на творческо съдържание. AI се използва в множество други области като финанси, медицина, сигурност и т.н. Мисля, че за нас като артисти е важно да следим тези процеси и прилагането на AI, като изследваме критично как те се отразяват на обществото.
Друга популярна тема в съвременното изкуство е активизмът, конкретно екоактивизмът – какви подходи към темата можем да видим на изложбата?
Изложбата ни не е строго тематична, тя има за цел да представи младите автори и да спомогне за тяхното развитие, в този смисъл, можем да намерим много и разнообразни произведения и теми. Все пак, като гравитационен център се явява пространството очертано между това, което е остойностено и това което е наистина ценно, това, което е спешно и това, което е важно за нас като общество. В този контекст, активизмът е по-скоро също и опит за диалог с публиката, неслучайно някои от работите на авторите са интерактивни – например „Топ Куче“ на Ивелина Иванова и Мартин Луканов, които създават електронна игра в стил от 90-те, или наративно-базирани като „Kunst-Art“ на Марина Генова, или избират да покажат процеса на случване на самото произведение, като ни въвличат и съответно ангажират в темата, каквато е работата на Аксиния Пейчева.
Какви други тенденции забелязвате в съвременното изкуство в България?
Трудно е да се обобщи особено когато съвременното изкуство в България все още е много слабо подкрепено от институциите, все още няма достатъчно силно присъствие в публичните медии, но от друга страна има своята нарастваща аудитория и прекрасна любопитна публика. Напълно естествено е за съвременното изкуство да бъде интердисциплинарно, да включва съвместна работа с учени, да рефлектира критично и да изследва проблемите – днес. В частност, сцената на дигиталното изкуство в България е по-скоро малка, но надявам се – бързо развиваща се. В нашата артистична практика често проектите ни отнемат години и сериозни финансови ресурси, за да бъдат реализирани не само поради технологиите, но и заради дългия процес на предварително проучване. Често работите ни са рискови и експериментални и успех не е гарантиран. Вярвам, че съвременните художници са не само свързани едновременно с локалните и глобалните процеси, но и имат смелостта да търсят, експериментират, да предлагат спекулативни решения, да алармират, да запознават широката публика с темите, които ни вълнуват като общество днес в дълбочина, като използват иновативни и интердисциплинарни подходи и нови медии. Радвам се също, че все по-често има срещи и разговори между публика и съвременни художници, създавайки едно допълнително измерение към събитието, било изложба, пърформанс и пр.
С каква нагласа или подготовка трябва да бъде един посетител, за да извлече максимално от посещението на изложбата?
Любопитство, търпение, смелост и внимание към текстовете, които съпровождат всяка една от работите.
бюлетин
още интеракция
-
Даниеле Лукети: Филмът се ражда от срещата с добрия разказ, той може да е в книга или в живия живот
Даниеле Лукети беше специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри и с филма му „Д...
-
„Кралската игра“ напомня за унгарската съпротива през 1956-а
Интервю с унгарския режисьор Барнабаш Тот
-
Цветана Недева и изкуството да твориш с хартия
Изложбата „Представи си цвете“ може да бъде видяна до 25 октомври 2024 г. в УниКредит Студ...