Среща с топ кулинарката Кристен Киш

Документална поредица „Ресторанти на края на света“ на National Geographic комбинира всички вкусове, нужни за едно неустоимо телевизионно преживяване. Водещ на поредицата от четири части е новаторката, предприемач и носителка на кулинарни отличия Кристен Киш. Тя ни отвежда на пътешествие по неутъпканите пътеки до четири необичайни кътчета на планетата. Тайната на приключението на Кристен Киш се крие в съставките – хора, места, култури и традиции – в най-отдалечените ресторанти на света – в Бокет, Панама; Свалбард, Норвегия; остров Норт Хейвън, Мейн; и Парати, Бразилия.

Срещам се с Кристен виртуално докато съм в Мароко. 

Наречи го съвпадение или щастлива случайност, но точно за нашето интервю съм в Шевшауен, Мароко! Разговаряме за ресторанти на края на света, а на мен ми предстои да отида в такъв.

Това е страхотно! Много готино съвпадение.

Но стига сме говорили за моите приключения, разкажи ми за твоите – посещаваш 4 различни места по света. Много ми хареса това, което казваш, че приключението те изважда извън зоната ти на комфорт. 

Границите на моята зона на комфорт се разширяват с възрастта и с натрупаните ми преживявания. Моя комфорт се основава в дома – обичам собственото си пространство, не обичам големи групи хора. Но стигам до нови места с помощта на National Geographic и преживяването вече ми действа успокояващо, чувствам се по-добре. Основното в този проект са хората – тези, които поддържат въпросните ресторанти, както и семействата им. Попадам в обкръжението им и се чувствам много на място, когато съм заобиколена от такава емоция. Изпитвам благодарност, която замества страховете ми. Това е едно от най-хубавите приключения – да опознаеш едно място чрез хората му. 

Да и знаеш, че наистина си ги опознал, когато трудно се сбогувате след това.

Плаках всеки път! Опитвах се да се сдържам, но има магия в това някой да сподели толкова много от живота си с теб. Трудно си тръгвах. 

А от гледна точка на храната къде ти беше най-приятно да приготвяш нещо? 

Независимо къде си, приготвянето на каквато и да е храна всъщност доста си прилича. Вълнуващата част е да наблюдавам как хората използват определени съставки по нови начини. В Норвегия, например, използваха различни части от пиле по непознат за мен метод. За мен беше запомнящо се преживяване, тъй като не се впечатлявам често от храна – или е хубава, или не, но в този случай ме впечатли начина, по който мисли готвача, приготвяйки я, не толкова самата храна. 

Много ми харесва заглавието – „Ресторанти на края на света”, тъй като края на света е много интересно понятие. Ти докъде би отишла, за да стигнеш до любимия си ресторант?

Бих отишла доста далеч, нямам проблем да се кача на самолет, за да опитам нещо различно. Но отвъд самата храна, нямам търпение по-скоро да видя хората, които стоят зад нея. Когато си пропътувал километри и седнеш да ядеш в ресторант, ти не просто ядеш, а разбираш кои са хората там, какво се случва с живота им. Самата храна е малка частица от цялата история.