Христина Спасова, директор на „Франкофоли“: „Животът ми тече по нотите на Едит Пиаф.“

Nishkov&Nishkov

С огромно вълнение разбираме, че тази година „Франкофоли“ се завръща по-цветен, с по-богата програма и много вълнуващи имена сред изпълнителите. Знаем, че сте работили усилено, за да може отново да се радваме на това голямо събитие. Споделете ни как се почувствахте, когато най-накрая стана ясно, че фестивалът ще докосне отново българска публика?

Почувствах се много щастлива и ентусиазирана, че можем да организираме пак такъв празник за сетивата! Все пак последните три години не бяха лесни за никого, премина се през много тежки ситуации покрай Ковид, дано това да е вече зад гърба ни. Сякаш пълнотата на човешкото общуване и споделената колективна енергия бяха нарушени, затова и сега толкова се радваме, че можем пак да организираме такова мащабно и вдъхновяващо събитие. В същото време огромно предизвикателство ще бъде пред целия екип и новата локация, и отсъствието ни от фестивалната сцена у нас цели три години. Трябва отново да си върнем доверието на публиката, която ни подкрепи безрезервно от 2015 до 2019 година.

Досега винаги „Франкофоли“ се е провеждал в Благоевград. Тази година за пръв път ще бъде в Пловдив, който е добре познат като град на културата. Смятате ли, че това ще привлече още повече фенове на френската музика? Вярвате ли, че след пандемията хората са по-жадни за срещи, за музика и култура? Какви са очакванията Ви? 

Смятам, че в Пловдив ще привлечем повече публика и туристи. Все пак говорим за една Европейска столица на културата! Също така не е за подминаване и фактът, че чисто географски градът се намира на стратегическо място, удобно за публиката от всички краища на България. И да, аз наистина вярвам, че хората са зажаднели за култура, за споделени емоции и вълнуващи събития. Но в същото време публиката е станала още по-взискателна и изискваща, тя вече не е склонна да прави компромиси с качеството на продукта, който ще получи срещу парите за билета. Това е и нашата отговорност - да създадем цялостно преживяване, което да отговори на завишените изисквания. Очакванията ми са вярната публика на „Франкофоли“ отново да ни подкрепи и повярва.

Nishkov&Nishkov

Вече сте обявили част от изпълнителите – Imany, LP, Maitre Gims, Helena Paparizou и La Caravan Passe. Още какви изненади може да очакваме на 16 и 17 юни? 

Естествено е да си пазим някои „фокуси“ в ръкава, иначе изненадите няма да са въздействащи, нали? Но ето, през последните дни например разкрихме, че кубинските регетон майстори Gente de Zona идват за пръв път в България за нашия фестивал. Носителите на цели 6 латиноамерикански „Грами“ ще излязат във втората фестивална вечер, на 17 юни.

Фестивалът цели да популяризира френската култура като цяло. Какви събития извън музикалната сцена ще зарадват посетителите на Пловдив? 

Вече традиционно обещаваме извън музикалните концерти да има много богата съпътстваща програма. Образователният модул е сред акцентите, с които много се гордеем - ученици от всички френски гимназии у нас дебатират по определена тема изцяло на френски език, а също така съвместно със Cinelibri планираме седмица на френското кино; отделно ще организираме изложби, представяне на интересни занаяти, изобщо – пряк и топъл достъп до различни култури и националности.

В програмата включвате и специални събития за хора в неравностойно положение, какво ще представляват те и ще има ли специална сцена за тях, както в миналото издание?

Разбира се! Както и в предишните издания ще имаме специално изградена платформа за хората в неравностойно положение. Целта ни е те също да имат достъп до култура, да не се усещат изолирани от духа на фестивала „Франкофоли“. Всъщност творчеството е един от най-ефективните и креативни начини за приобщаване на хората в неравностойно положение. 

Цялостната Ви работа и борба за фестивала силно Ви свързва с френската музика. Ако можехте да опишете живота си с една песен, коя щеше да бъде тя?

Със сигурност легендарната вече песен на Едит Пиаф: „Non, je ne regrette rien”. Човек не бива да се обръща назад със съжаление или пък с гняв. Посоката на живота е винаги напред, към нови предизивикателства и надежди.