Екслузивно с Рубен Йостлунд

Специално за АртАкция - среща с шведския режисьор, който превзема сезона на наградите с филма си „Идиотският триъгълник“.

Филмът „Идиотският триъгълник“ превзе целия свят и спечели престижни награди за най-добър филм – „Златна палма“, „Европейските филмови награди“ и номинации за „Златен глобус“. Предишният филм на Рубен Йостлунд „Квадратът“ имаше доста подобна съдба. Роден през 1974 г. в Гьотеборг, Рубен прави първите си стъпки в киноиндустрията по ски писти в Швеция, където работи след завършване на училище. Първоначално снима изявите на свой приятел, но открива магията на камерата и напълно се отдава на създаването на филми. Режисьорът обикновено избира социално значими теми, които пречупва през собствената си призма и добавя сатиричен елемент. „Идиотският триъгълник“ е точно такава история за група привилегировани богаташи на круизен кораб, които попадат в неочаквани обстоятелства и впоследствие трябва да се научат да оцеляват.

Срещаме се в хотел в Рейкявик, малко преди да получи четири приза на церемонията на Европейските филмови награди. Рубен е кацнал в 2 часа през нощта от Лос Анджелис, но е готов за приключенията, които го очакват. 


Как създаваш история с толкова много запомнящи се герои?

Първо, трябва да намериш подходящите актьори, за да създадеш перфектен екип и динамика. Докато обмислях какви точно да бъдат тези герои, си поиграх с идеята да ги направя по-близо до комиксови. Беше трудно да балансирам времето им на екран и колко важни да бъдат, но всички имат ключови сцени. 

Можеш ли да ми разкажеш за вече легендарната сцена с повръщането?

От самото начало исках да отида поне с десет крачки напред от това, което публиката очакваше от мен. Но трябваше да бъде и на ръба да не изглежда глупаво. Актрисата Суни, която повръща директно на масата, е всъщност изключително добра в това да го провокира сама. А тя по принцип е истинска принцеса от Лихтенщайн и никога не бях работил с актриса, която е готова да се предизвиква толкова много – било то мъж, или жена. Снимахме сцената на движеща се платформа, всичко се движеше, а за прецизен режисьор като мен, беше много трудно. На част от екипа им ставаше наистина лошо и взимаха хапчета! Монтажът на тази сцена след това отне много дълго време.

А ти оптимист или песисмист си за бъдещето и същността на човечеството?

Самият аз съм оптимист, често ми задават този въпрос. Но героите ми са поставяни в ситуации, в които човечеството се проваля, това просто е по-интересно!


В такъв случай какво е посланието на филма?

Живеем във време, в което фокусът пада върху индивида. Позицията ни в обществото е онова, което ни интересува най-вече. Харесва ми да се заигравам с темите за доброто и злото, бедните и богатите. А и днес е по-трудно да накараш хората да отидат на кино и да имат за какво да си говорят след филма. Освен това моето чувство за хумор е много по-близко до това на източноевропейските държави.

Саркастичен черен хумор?

Точно така. 

Кой е последният филм, който гледа на кино?

„Анет“ на Лео Каракс, на който аз много се възхищавам и има много силни визуални похвати. 

А кои са твоите влияния към режисурата?

Шведският режисьор Рой Андерсън, който ми беше и ментор, докато учех режисура. Михаел Ханеке също. Чувал съм, че филмите ми комбинират Ханеке и Лари Дейвид от „Seinfeld“, което е много забавно!

Кажи ми за следващия ти филм.

Работя по филм, който се казва „Системата за забавление не работи“, и действието се развива на дълъг полет. Малко след като излитат от самолета, пътниците разбират, че не могат да гледат филми и нищо не работи. Мисля да е полет от Лондон до Сидни или от Ню Йорк до Сингапур. Струва ми се доста интересно да наблюдаваме как модерните хора ще оцелеят без телефони и забавление. Толкова сме свикнали да не ни е скучно и си е направо мъчение без всички тези играчки.

бюлетин

още интеракция