Матеуш Махалски и работата с букви

Матеуш Махалски е графичен дизайнер от Полша, автор на над 40 фамилии шрифтове, множество корпоративни и многопистови шрифтове и повече от 150 визуални идентичности на компании, институции и събития. След като през 2014 г. завършва Факултета по графичен дизайн към Академията за изящни изкуства във Варшава с отличие от ректора, се фокусира върху създаването на визуални идентичности и шрифтове. Освен като гост на симпозиума на МЕЛБА, Махалски ще се включи във фестивалната програма и със специален клас по типография за млади професионалисти, който ще се проведе в Полския институт в София.

Разговаряме с него за изкуството, графичния дизайн и типографията. 

Кои са любимите Ви артисти и как влияят на работата Ви? 

Има много художници, които ме вдъхновяват и оказват огромно влияние върху работата ми. Разбира се, не са само художници и дизайнери, но и музиканти, учени, писатели, спортисти и хора от всякакви дисциплини. Мисля, че по-голямата част от тях са открояващи се личности, чиито произведения силно кореспондират с начина им на живот. Със сигурност трябва да назова: Войчех Фангор, Франсис Бейкън, Стефан Геровски, Марлен Дюма, Адриан Фрутигер, Глен Гулд, Марина Абрамович, Ришард Капушчински, Паула Шер, Хенрик Томашевски, Питър Савил, Масимо Винели, Джесика Уолш, Дейвид Лама, Стефан Яноски, Яйой Кусама, Йозеф Бойс, Дейвид Гилмур, Едуард Джонстън, Анселм Кифер и много, много други...

Имате ли любим проект, по който сте работили?

Подобно на всеки дизайнер, и на мен ще ми е трудно да избера любим проект – но ако трябва, то ще е “Bona Nova”. Проектът представляваше съживяване и разширяване на шрифта “Bona”, измислен през 1971 г. от създателя на полските банкноти Анджей Хайдрих. Работихме в екип с него и Лешек Биелски в продължение на 3 години по първия етап на цифровизацията, а след това разширихме шрифта и с нови стилове. Беше изключително преживяване, защото и тримата сме завършили едно и също висше училище – Академията за изящни изкуства във Варшава. Въпреки почти 60-годишната разлика във възрастта разговаряхме като колеги. Сътрудничеството между поколенията доведе до още много проекти и получихме няколко важни награди за него.

Какво Ви привлече към типографията и как я сравнявате с други аспекти на графичния дизайн? 

Като дизайнер е трудно да разграничиш или разделиш тези области. Мисля, че опитът ми в типографията силно определи подхода ми към проектите за визуална комуникация, които се основават основно на типографията. От моя собствен опит и от опита на моите ученици знам, че работата с букви силно развива както окото, така и съзнанието на дизайнера – затова смятам, че независимо от областта на дизайна, си струва да се обучавате в типография. Вероятно нищо не учи на чувствителност към формата така, както работата с букви. Ако сравняваме класически графичен и шрифтов дизайн, процесът изглежда много подобен – кратки и стратегически предположения, на които трябва да отговорим по някакъв начин. Това, което най-много ми харесва в типографията, е фактът, че когато други хора използват моите шрифтове, работата ми става част от техния проект.

Върху какви теми се фокусирате в изследванията си, какви са някои от интересните Ви открития? 

През последните години проучвам предимно теми, свързани с историята на полския графичен дизайн и визуалната комуникация. По-голямата част от тях се занимават с типографията и нейната история. Този вид изследвания са и най-забавните за мен. Много ми харесва да работя с дигитализация, защото процесът е креативен и дава възможности за интерпретация. Вероятно най-интересният проект, който реализирахме наскоро, беше създаването на Typoteka.pl – индекс на полските шрифтове от периода 1474-2022 г. Екипът, с който работих, откри изключително интересни проекти, за които преди това нямах представа. Много се радвам, че работата ни беше оценена от дизайнери от различни части на света – защото така разбираме колко необходимо е това, което сме направили.

Коя е любимата Ви изложба, която сте посетили през последните няколко години (независимо дали става въпрос за изкуство, дизайн, постоянна колекция, или нещо друго)? 

Пак същият проблем с избора (смее се)... Няколко неща ми направиха впечатление „над средното ниво“. Сред тях със сигурност е Италианският павилион на Венецианското биенале – дори е трудно да се опише, просто трябва да се изпита. Впечатлиха ме и две изложби на живопис: Анселм Кифер в Палацо Дукале и Вилхелм Саснал в Музеят за история на полските евреи „Полин“ – показващи колко важен е пространственият контекст за представените обекти. Освен това бях изключително впечатлен от неофутуристичния Музей на утрешния ден (Museu do Amanhã), проектиран от Сантяго Калатрава. За мен беше невероятно как може да функционира музей, който ангажира всички сетива на посетителя. В допълнение към модерните музеи, разбира се, обичам и всички, свързани с историята – тук бих искал да спомена Националния музей на Иран в Техеран и Националния музей на Дамаск (Сирия) – и двата скромни, но с невероятни колекции.