Психеделичният арабски джаз на Яз Ахмед

Разговаряме с Яз Ахмед за различния джаз, инструментите и изкуството.

На 04 ноември от 20:00 ч. Plovdiv Jazz Fest ще бъде открит с концерт на тромпетистката от британско-бахрейнски произход – Яз Ахмед. Тя ще гостува заедно със своя квартет. Експерименталната ѝ музика опитва да замъгли границите между джаза и електронния саунд дизайн, а това, което прави на сцената е описвано като опияняващ психеделичен арабски джаз. Работила е с Radiohead, Лий Scratch Пери, Transglobal Underground, Артуро О'Фарил, Наташа Атлас и др.

Говорим с нея за различния джаз, инструментите и изкуството.


Какви изпълнители и/или музикални албуми слушате в момента? Какъв би бил саундтракът на Вашето вечерно парти?

Напоследък слушам Рабих Абу-Халил, няколко албума на Moonchild и доста турска психеделична музика! Саундтракът на моята вечеря би бил „Songs For Sad Women“ (Песни за тъжни жени) на Рабих Абу-Халил не защото ми е тъжно, а защото музиката е толкова красива и успокояваща.

Запознанство ми със съвременната британска джаз сцена беше албумът „We Out Here”, с който се сдобих от Rough Trade втората година на университета. Това беше първият ми сблъсък с толкова модерен и различен джаз. Мисля, че реагирах по подобен начин, когато чух за първи път албума Ви „La Saboteuse“. Беше интересно и уникално преживяване за мен и предполагам, че същото важи и за много хора, които чуват музиката Ви за първи път. Как открихте своето звучене? Какъв музикален път Ви доведе до мястото, където сте сега?

Откриването на свой собствен и истински глас със сигурност ме отведе по дълъг, криволичещ път. Всичко започна с откриването на прекрасен албум, наречен „Blue Camel“, на Рабих Абу-Халил. Този синтез от арабска музика и джаз разпали въображението ми, върна щастливи спомени от детството ми в Бахрейн и ме изпълни с вдъхновение. Откритието, че мога да обединявам елементи от контрастни традиции, ме накара да оценя значението на идентичността. Чрез музиката си чувствам, че мога да споделям собствената си история и преживявания, за да изразя страстите си. Въпреки това винаги се развивам, намирам вдъхновение от нови източници и експериментирам с технологиите, които ме отвеждат в музикални сфери, които никога не бих мечтала да изследвам!

Разкажете ми повече за инструментите, които сте избрали. Какви качества Ви привлякоха към тях и как ги използвате/прилагате?

Дядо ми по майчина линия, Тери Браун, първи ме вдъхнови да хвана тромпета. Той беше джаз тромпетист през 50-те години на миналия век и свиреше с музиканти като Джон Данкуърт, Тъби Хейс и Рони Скот. Обожавам звука и гъвкавостта на тромпета – той може да бъде топъл, силен, тих или развълнуван. Прилича на пеене, което го прави много личен инструмент. Обожавам и флюгелхорна. Звукът е по-дълбок, по-топъл и е приятен контраст на могъщия звук на тромпета. Имам и четвърттонов флюгелхорн, проектиран от великия Лий Маккини от „Eclipse trumpets“. Този инструмент ми позволява да свиря „сините ноти“ в арабската музика.

 


Обложките на албумите Ви са впечатляващи. Можете ли да ми разкажете малко повече за тяхното създаване? Мисля, че обложките на „La Saboteuse“ и „Polyhymnia“ са направени от Софи Бас, как започнахте да работите заедно?

Чарли Джънгъл, моят артистичен директор, откри невероятното изкуство на Софи Бас, когато започнахме приключението с „La Saboteuse“. Софи е невероятен талант и се радвам, че установихме такава връзка. Тя наистина усети музиката и темите на „La Saboteuse“ и създаде абсолютно зашеметяващи произведения, които наистина засилват въздействието на музиката. Оттогава насам продължаваме това сътрудничество, като последното издание е „Polyhymnia Remixed“. Чувствам, че с всяка илюстрация Софи добавя допълнителен слой към разказа на моите композиции и този визуален елемент привлича слушателя по-дълбоко.

„Polyhymnia“ на Яз Ахмед, художник: Софи Бас


Коя е любимата ви картина? С коя музика я свързвате?

Възможностите са безкрайни! Това лято обаче, докато работех в Ню Йорк с Артуро О'Фарил и неговата група, отидох на екскурзия до Музея на американското изкуство „Уитни“, където бяха изложени различни творби на Джорджия О'Кийф. За мен нейните картини са умопомрачителни, малко психеделични, така че може би една музика на Джими Хендрикс би създала интересна визуална и звукова смесица!

джаз jazz plovdiv

бюлетин

още интеракция