Ексклузивно: среща с актьора и писател Фабио Воло

“За цял живот” е трогателна човешка история за четири двойки, които разбират, че браковете им са невалидни, тъй като свещеникът, който ги е венчал,  не е истински такъв. От този момент започват различни перипетии за всяка една от тях, тъй като всички си задават въпроса дали биха сключили брак със същия човек отново. 

Един от тези герои е Вито – разделен вече с майката на детето си, той установява, че няма нужда да плаща издръжка, тъй като те никога не са били женени. Опитва се да построи живота си с нова жена до себе си, а е от онези мъже, които говорят малко и казват повече с действията си. 

Говорим си с актьора, радио водещ и писател Фабио Воло, който влиза в ролята на Вито. Всяка сутрин води предаване по радиото, а сред най-успешните заглавия на италианския автор се нареждат издадените у нас романи “Първите утринни лъчи” и “Още един ден”. Воло е псевдоним, а истинската фамилия на Фабио е Бонети. 50-годишният талантлив мъж пише за сложните взаимоотношения в живота и в чисто човешките истории на неговите герои всеки може да припознае свое преживяване, емоция, копнеж, разочарование. Освен това в течение на разговора ни ми разказва за двете си деца, за собствения си баща и тяхната връзка и как има милион последователи в Инстаграм, без да се справя добре със социалните мрежи. 

Фабио, Може ли нещо в живота да бъде наистина “за цял живот”?

Любовта е нещо, което не е нужно да определяш в количество и няма начало и край. Всичко друго просто не е любов. Ние сме създадени от любов и тя движи всичко. Според мен е объркващо да кажеш “толкова обичам този мъж или жена“ или “обичам го повече от теб”. За мен любовта е в един и същи размер.  Наричаме чувството за притежание любов, но думите не са използвани правилно. 

Говорейки си за думи, твоят герой Вито в “За цял живот” не ползва много такива. 

Не, не, той няма такива умения. Когато си дете, особено до 3-4 годишна възраст, тялото ти се развива и затова е важно какво даваш на децата си да ядат. По същия начин работи и с отношенията и емоциите, на които те стават свидетели. След това строиш собствените си спомени, но те вече имат корени. Когато родителите ти не са те научили да се изразяваш, е много сложно да го правиш, когато си по-голям.