Отвъд предразсъдъците със създателите на „Нямаш място в нашия град“

Документалното кино заема все повече своето достойно място на малкия екран. Българският документален филм-наблюдение „Нямаш място в нашия град“, копродукция на HBO и Smarty Pants Shooter, e пример как интересни истински истории могат да стигнат до широка аудитория не само у нас, но и в чужбина.

Той вече е в HBO Max и може да се гледа от всяка една точка в рамките на Европейския съюз. По този повод се срещаме с творческия и семеен тандем, създатели на филма – продуцента Ралица Големанова и режисьора и оператор Николай Стефанов.

Футболните агитки често си печелят медийно внимание. Преди няколко години в Англия всички медии бяха изпъстрени с расистките/нацистките жестове и изказвания на фенове в рамките на мача от квалификациите за Евро 2020 между България и Англия в София. Как се подхожда без предразсъдъци към подобна тема? Как се избягва от клишето на „ултраса“? 

Н: Всички имаме предразсъдъци, особено към хора, който не познаваме. За да минеш отвъд предразсъдъците, трябва да опознаеш човека насреща. Това става само като прекараш време с него, максимално отворен и търпелив. Нормално, хората показват само някаква част от себе си в началото. Ако успееш да разтвориш предразсъдъците, си избягал от клишето.

Разкажете малко за героите, които ще видим на екрана?

Н: Героите са ярки образи от родния ми град. Хора, които ми направиха впечатление, докато снимах. Исках да разкажа история за Перник през хората на стадиона, защото той е като мини модел на обществото, а и там често се действа по-емоционално и реакциите са по-драматични.

Документалното кино набира особена популярност в стрийминг платформите последните няколко години. Смятате ли, че домашната среда по някакъв начин предразполага хората да гледат повече документално кино? Какво смятате, че привлича хората към този жанр? 

Р: Определено документалното кино става все по-силно, гледаемо и въздействащо — и то не само за зрителите в стрийминг платформите. Не е случайност, че Венеция награди със Златен Лъв документален филм за втори път в цялата история на фестивала („Цялата красота и кръвопролитието“ на американската журналистка Лора Пойтрас). В свят, в който вече не сме сигурни какво е истина и какво привидна реалност, може би документалистиката дава малко по-автентични парчета реалност на зрителя. Освен това често документалните филми засягат важни социални и обществено значими теми през личните истории на истински хора, а това започва да привлича все повече вниманието на зрителите.