Юрий Фелщински: Крим беше само първата стъпка

Юрий Фелщински е доктор на историческите науки и автор на „Взривяването на Русия“ (в съавторство с Александър Литвиненко) и „Корпорацията: Русия и КГБ по времето на президента Путин“. Въпреки че е базиран в Бостън, той улавя пулса на събитията в Русия, които следи отблизо, анализирайки всяка секунда. След разкритията на Фелщински за потресаващите методи, изстреляли Владимир Путин към върховете на властта, не остава съмнение, че зад благовидна маска наследникът на КГБ си е възвърнал абсолютния контрол над Руската федерация. През 2014 г. Фелщински предупреждава, че Крим е само първата стъпка от бъдеща ескалация на конфликт с Украйна, предвиждайки развитието му през октомври 2020 г. Изглежда, пандемията обърква плановете на руския самодържец, но днес войната срещу Украйна е факт.

Юрий, полудя ли светът? Или само на мен така ми се струва? Имам предвид геополитическите стремежи на Путин. 

Юрий Фелщински: Светът не е полудял. Само една държава е полудяла – Русия, добре, от гледна точка на Европа и САЩ. Ако се вгледаме по-отблизо, не цяла Русия е полудяла, а само една относително малка група хора, която управлява държавата. Но ако направим по-сериозен и обективен анализ на случващото се, трябва да кажем, че дори тази група хора не е полудяла. От медицинска гледна точка те са напълно здрави. Проблемът е, че живеят в друг свят, който вече не съществува. Те обаче не знаят това и се опитват да се върнат към една отминала епоха. Отчасти те не са виновни. Работата е там, че тази епоха си отиде бързо, без никакви обяснения, през 1991 г. Всички хора, които днес управляват Русия, са израснали и са се формирали преди 1991 г. Почти всички са били членове на комунистическата партия, някои са били комсомолска номенклатура, а някои са работили в КГБ или ГРУ. Това са доста специфични структури. Имаше определен подбор и работата в тези институции оставяше дълбок отпечатък върху човешката личност. Тези хора така и не разбраха защо Съветският съюз е „лошо нещо“. Те наистина вярваха, че Съветският съюз е „добро нещо“ и някаква зла сила (е, може би Америка) е смазала тази система през 1989-1991 г.

От 1991 г. насам имаше няколко опита да се върне Русия там, където е сега. Всъщност августовският преврат през 1991 г. е първият опит за това. Вторият беше през 1993 г., когато прокомунистическият парламент се опита да свали Елцин. Третият беше през 1996 г., когато Коржаков-Барсуков-Сосковец се опитаха да отменят или пренасрочат президентските избори, като въведоха извънредно положение. Беше въведено извънредно положение, тъй като социологическите проучвания сочеха, че кандидатът на комунистите Зюганов ще спечели. За да се запази властта през 1996 г., първата чеченска война е провокирана предварително, така че да бъде въведено извънредно положение и изборите да бъдат отменени. През 1996 г. изборът беше между победата на комунистите (Зюганов) и победата на специалните служби (Коржаков-Барсуков), защото в случай на победа на Елцин Коржаков трябваше да отстрани Елцин от властта, да го замени със Сосковец и да създаде Русия от днешния тип.

Това обаче не успя през 1996 г.: Елцин с неговата поразителна интуиция разбра, че Коржаков представлява заплаха и трябва да приеме помощта на олигарсите, оглавявани от Березовски. Елцин отиде на избори, отмени указа за извънредно положение, който беше подготвен, но все още не беше публикуван, уволни Коржаков-Барсуков-Сосковец, спечели (честно или не, но официално) изборите с „един глас” и в знак на благодарност даде управлението на Русия на олигарсите – до следващите президентски избори.

През 1999 г. руските тайни служби започнаха нова атака срещу бастиона на Кремъл. Путин спечели тази битка. А можеше да спечели Примаков. Степашин също можеше. Всички са от тайните служби. На политиката на шахматната дъска в Кремъл през 1999 г. фигурите бяха подредени по такъв начин, че където и да стъпите – ще получите мат: във всички случаи следващият президент щеше да е човек на КГБ. Забележете, че когато Путин стана президент, мнозина не бяха доволни, защото той беше човек на Елцин, човек на Абрамович-Березовски-Волошин, човек на олигарсите. Нямаше обаче хора, които да са недоволни от назначението на Путин, по причина че е от КГБ. И все пак това беше най-важното.

Когато Путин започна (с помощта на Волошин) да изгражда вертикална власт, като елиминира Съвета на федерацията, „дресира“ парламента, започна да прави промени в конституцията, въведе твърда централизация, премахна системата на местните избори и унищожи независимите медии, никой не можеше да проумее защо го прави. Всички разбраха това през март 2014 г.: целта е била нов обрат в историята, възраждането на империята. Защото беше невъзможно да направи този завой, без да стане преди това диктатор.

„Разширяване“ и нахлуване в територии на други държави – нормално ли е това в XXI век?

Юрий Фелщински: Това беше отдавна забравено. До 1945 г. границите в Европа непрекъснато се прекрояват. Важно е да се уточни, че те не се преначертават чрез обединяване или разделяне на държави, те се преначертават между самите държави в полза на един от съседите. Няма да изброявам множеството примери сега. През 1918 г. и в периода 1938-1945 г. картата на Европа се променя драматично и многократно. Но от 1946 до 1991 г. промени на границите няма. Дори след 1991 г. до март 2014 г. бяхме свидетели на образуването на нови европейски и азиатски държави, но не сме били свидетели на анексии. Именно заради това Меркел каза, че Путин живее в друг свят. Нямаше предвид, че е луд в истинския смисъл на думата, а че светът, към който той се опитва да върне Европа, си е отишъл през 1945 г., преди почти 70 години.

Защо руски журналисти говорят за „връщане на подарената Кримска земя“, но не споменават Киевска Рус например?

Юрий Фелщински: Тези руски журналисти са наети от властта пропагандатори, които изпълняват заповедите на Кремъл. Изненадващо е, че има толкова много желаещи да се занимават с такава безскрупулна работа. Никой от репортерите, които не са контролирани от руските власти, няма достъп до ефир и до публикации във вестниците в „този критичен за родината момент”. Някои работят за пари, други заради вярванията си. Крим като цяло беше само претекст, малка първа стъпка. Това, което се случва сега, няма отношение нито към обективността, нито към справедливостта и историческите реалности. Преди март 2014 г. можеше да се дискутира дали Крим е „родна руска земя“, или не е. След окупацията на Крим и референдума с резултат от 97% Крим е украинска земя, която е окупирана от Русия. Тази земя, разбира се, ще трябва да бъде върната. Единственият въпрос е кога точно ще стане това.

Защо в представите на Путин копнежът около националната идея и завръщането към Съветския съюз толкова лесно съжителстват с фашизма?

Юрий Фелщински: Путин не вижда паралела с фашизма или се преструва, че не го вижда. Всички останали го виждат, защото аналогията е твърде очевидна. Меркел го вижда, Хилари Клинтън също, аз също. През март 1938 г. Хитлер нахлува в Австрия и няколко дни по-късно провежда референдум, който му дава 97% подкрепа и той поглъща Австрия. През септември 1938 г. нахлува в Судетска област, провежда референдум, получава 99% от гласовете и анексира Судетска област. Това не се различава от руската окупация на Крим през март 2014 г. Трябва да отбележа, че „аншлусът“ на Австрия и анексията на Судетите бяха инкриминирани, въпреки че и двете анексии бяха извършени без жертви и със съгласието на мнозинството от населението от анексираните територии.

Путин и обкръжението му вярват, че хората са говеда. В демокрацията (във всички значения на думата) те, разбира се, не вярват. Съответно бяха похарчени много усилия за създаване на идеология по отношение на тези „говеда”. По-специално, тази идея беше подхранвана от главния идеолог и технолог на Кремъл - Сурков. Не можа да измисли нищо ново, въпреки че се стара много. Когато започнаха да издигат Рогозин, ми стана тъжно, защото Рогозин е откровен руски фашист. И наистина, с назначаването на Рогозин за вицепремиер, който отговаряше за военната индустрия, се появи идеологията: руски фашизъм. Очевидно тази дума не е популярна и не се използва в положителен смисъл, а само като псувня по чужд адрес (към украинците, например). Думата „нацист“ се използва в Русия открито, всъщност за тях е хубаво нещо да си националист или да отстояваш национални интереси. Дори самият президент не се свени да се нарече руски националист в многонационална държава, каквато е Руската федерация, забележете, не патриот, а националист.

И така, президентът формулира националната идея – руски национализъм. Като добавим тази национална идея към поредното признание на Путин, че най-голямата му лична трагедия е разпадането на Съветския съюз през 1991 г., получаваме март-април 2014 г. Стогодишнината от Първата световна война отбелязахме с началото на Трета. Ако не през август-септември 2014 г., то през август-септември 2015 г. ще се окажем в тази война. Защото Путин е мръсник в класическия, конвенционален смисъл на тази дума. Не му пука за мнението на никого и не го интересуват последствията. Не защото е луд. Въобще не е. Просто всички бяха такива в КГБ… Ние сме само на първия етап от създаването не на СССР, а на нещо, което може да се нарече Руска империя. Светът се смущава от тази дума, „империя“ звучи гордо, но глупаво днес. А Русия се гордее с тази дума. „Назад към империята“ е лозунгът на първия етап от Третата световна война, битката за Украйна.

Литературата и изкуството също са ирационални, но писателите и художниците не убиват прототипите на своите творения. Кои журналисти и медии са адекватни според вас?

Юрий Фелщински: Ако се съди по руската телевизия, Източна Украйна е руска територия, която е временно окупирана от враг, а артистите, писателите и журналистите са склонни да убиват „украинските окупатори“. Оруелските 5 минути омраза (от романа „1984”) са детска игра в сравнение с руските репортажи за Украйна. Тези думи, които се леят от телевизията, се произнасят от истински хора, „артисти“ и „майстори в професията си“. Бих дал първа награда на писателя Александър Проханов за предаването му „Реплика“ (канал „Русия 24“), където красноречиво описа как украинците, ако не бъдат завладени, ще „кормят руските бременни жени“ (това е цитат). Ако Гьобелс имаше телевизия, а Химлер - Фейсбук и Туитър, Чарли Чаплин с неговия „диктатор“ никак нямаше да изглежда страшен…

Абониран съм за всички руски канали. Там тече война. Ако човек не знае нищо за нещата, които се случват по света и съди само по руската телевизия, изглежда, че има една тъжна страна Украйна, управлявана от хунта, където подлото самопровъзгласило се правителство се гаври с потиснатото руско население. Съществува и друга държава, Америка, както и някаква странна общност в лицето на ЕС, който, макар и не толкова проклет като Украйна, все пак е подъл и презрян и винаги вреди на добрата търпелива Русия. А сърцето на Русия „страда“ за руснаците, живеещи в Украйна, за небрежните глупави украинци, паднали под властта на хунтата и „фашистите”, или т.нар. „бандеровци” или „бендеровци”. Тези украинци (които между другото се хранят от Русия на цена от 1 милиард долара годишно) не разбират, че е по-добре да се подчинят на Русия и да не люлеят лодката повече. Това се предава 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Руският новинарски канал „Русия 24" излъчва само за Украйна и Крим, нищо друго. Има дори излъчване на английски по руската телевизия (която се казва RT).

Сега нека да разгледаме украинските канали. Децата пеят песни, домакинята готви борш, сякаш всичко е спокойно. Разбира се, в определени интервали има новини. Както по всяка нормална телевизия. Докато за всички в Русия е ясно, че се води руско-украинска война, украинската страна продължава да смята, че това е някаква „зарница“, че всичко това не е много реално… Как можеш да устоиш на агресора, ако не наричаш нещата с истинските им имена? Хората трябва да знаят какво се случва.

Какво бихте направили, за да разрешите ситуацията около събитията Украйна-Русия, ако бяхте начело на „световното правителство“? 

Юрий Фелщински: Вярвам, че днес е възможно да се избегне избухването на голяма война чрез твърдо противопоставяне на Путин в Украйна. Днес, повтарям, тази възможност все още съществува. След една година няма да е същото. Днес има много начини за задушаване на режима на Путин без изстрел, чрез санкции. Разбира се, това трябва да са санкции от друго равнище, а не тези, които се въвеждат сега. Очевидно тези санкции биха довели до прекъсване на доставките на руски газ за Европа например. Но повярвайте ми, година по-късно икономическите трудности, причинени от санкциите срещу Русия, ще ни се сторят стотинка в сравнение с бъдещите проблеми. Цената на петрола и газа изобщо няма да ни притесняват, нито пазарните точки или валутните курсове, защото ще трябва да започнем голяма война. Ако сега мислите, че това е невъзможно, не сте сами: целият свят мислеше така през 1938 година.