Флориан Зелер пред АртАкция: Какво би означавало да загубиш всичко, дори самия себе си?

Флориан Зелер е известен френски драматург и писател, носител на куп престижни награди. В последните години една от най-поставяните му пиеси "Бащата“ става театрален бестселър и е част от репертоара на редица театри в Ню Йорк, Париж, Берлин, Лондон - имаме възможността да я гледаме и в София под режисурата на Диана Добрева. Талантливият Зелер превръща пиесата във филмов сценарий съвместно с носителя на „Оскар“  Кристофър Хамптън и прави своя режисьорски дебют. В главната роля влиза не кой да е, а самият Антъни Хопкинс. Историята на възрастен мъж, който с бавни, несигурни крачки потъва все по-навътре в черния лабиринт на деменцията, пожъна огромен успех през цялата 2021 година и безспорно беше едно от филмовите събития на годината. След две награди “Оскар”, двамата получиха и своите призове за сценарий и актьорско майсторство преди броени дни - на Европейските филмови награди. Двамата с Антъни работят заедно и по следващия проект на Флориан - "Синът", но за за ролята на Хопкинс не са разкрити никакви детайли. Историята разказва за Питър и новата му съпруга Бет, които току-що станали родители. Животът им обаче рязко се променя, когато на прага им се появява бившата съпруга на Питър заедно със сина им тийнейджър, а в главните роли са Хю Джакмън, Ванеса Кърби и Лора Дърн.

Срещаме се именно по повод последните му награди и Флориан с усмивка ми разказва за успеха си през 2021. 

Имала съм възможността да се срещна с Антъни Хопкинс преди няколко години. Нямам думи да опиша вълнението си от срещата с него - великолепен е. Каква трансформация претърпя героят му в “Бащата” от твоята първоначална идея до онова, което виждаме на големия екран?

Идеята беше Антъни Хопкинс да си представи, че няма такъв герой, именно заради това имената не са променени. Исках да се опита да бъде себе си, без помощ, да използва собствените си емоции. Собственото си усещане за смъртност, да се осмели да навлезе в тази непозната територия. Като артист той е свикнал винаги да има контрол. Изключително умен и интелигентен е и предизвикателството тук беше да се освободи от всичко, което знае. Да не е герой, а да бъде себе си - това промени персонажа от първоначалната скцица до екрана – исках да усетим неговото сърце и страхове.

От самото начало искахме да се опитаме да поставим зрителя в непозната позиция, сякаш всичко това се случва със самия него. Какво би означавало да загубиш всичко, дори самия себе си? Исках да бъде преживяване, не само история. И с помощта на езика на киното, да бъде разтърсващо преживяване. Но идва един момент, в който вече се объркваш, има толкова много противоречия и трябва да признаеш, че не знаеш какво точно се случва. И просто се отказваш...Моята цел беше всички да могат да разберат историята  – да осъзнаят какъв е бил пътят на героя и емоциите му. 

Как успях да убедя Антъни? Не знам. На първо място, имах много силно желание. Спомням си, че като споделях намеренията си с приятелите ми или продуцентите ми, те ми се смееха. Казах им, че докато някой не дойде с доказателства, че е невъзможно това да се случи, ще следвам желанията си. Изпратих сценария чрез агента му и започнах да чакам.  Колкото и да е странно, бях твърдо убеден, че ще ми се обади обратно, в моята глава това беше негова роля.

Един ден получих обаждане от непознат номер. Беше неговият агент, за да ми каже, че Антъни иска да се срещне с мен. Качих се на самолета за Ел Ей и отидох на закуска с него. Беше може би най-важната закуска в моя живот! Бях притеснен, все пак това е Антъни Хопкинс! Но само след няколко минути си дадох сметка колко лесно ще се работи с него. Той е толкова интелигентен и скромен. Тук е, за да служи на нещо много по-голямо от самия него. А именно историята, емоциите и визията. 

Как успехът на “Бащата” променя кариерата и живота ти в момента?

Трудно ми е да преценя, опитвам се да се насладя на тази радост, на случващото се. Смятам, че всичко това ми помага да направя следващия си филм, тъй като идеята не е просто да правиш филми, а точно този, който имаш в главата си. Винаги е битка и мисля, че “Бащата” ми помогна да направя “Синът” по начина, по който исках. 

Каква беше първата ти реакция, когато Антъни Хопкинс спечели “Оскар”, залозите бяха за Чадуик Боусман?

Цялата нощ беше много специална, тъй като започна и завърши с нашите награди. Бях толкова щастлив и изненадан, беше искрено удоволствие, защото написах този сценарий специално за Антъни. Започнахме вечерта с моя “Оскар” за най-добър адаптиран сценарий и приключихме с неговата награда, така че всичко това се умножи, защото го споделих с него. Той не присъства на церемонията, но му се обадих веднага след това, при него беше рано сутрин. Исках само да му кажа, че е спечелил. Беше изключително специален момент за нас.