Боряна Иванова, режисьор и продуцент: За да намерим автентичност, трябва да поставим идентичността си в центъра на сцената

Боряна Иванова e режисьорка и продуцентка, живееща в Лос Анджелис, от където работи с медийни компании и общности по целия свят, за които създава иновативни истории и в същото време разглежда критични въпроси със социална значимост. Нейни творби са прожектирани в Дома на световните култури в Берлин, Художествената галерия на Онтарио в Торонто, както и на фестивали по цял свят. Родена и израснала в София, в последното десетилетие тя живее и твори в Холандия, Испания, Южна Африка, Германия и САЩ. Боряна е и един от организаторите на световната конференция Future of Film, чиято цел е да свързва професионалисти и експерти от кино индустрията от цял свят.

Боряна, професионалният Ви път е много разнообразен. Как направихте завоя от корпоративна работа към изкуството?

По една или друга причина, никога не съм се възприемала като артист, а по скоро като активист. За мен правенето на филми винаги трябва да изпълнява цели, по-висши от това да сътвориш продукт, който да радва окото. Разбира се, естетиката е важна, но не за сметка на съдържанието. Преди сегашните си начинания, работех в сферата на международната политика и човешкото развитие. Там обаче ми липсваше директната връзка между целите, които си поставяхме, и резултатите, които мислехме, че постигаме. Документалните филми, поне в моя опит, се оказаха много по-ефикасен инструмент за разпространяване на послания, подемане на инициатива и борба за едно по-справедливо общество. Връзката между двете професии беше логична - едни и същи цели, различен подход.   

Кое е най-голямото предизвикателство в професията Ви?

Нуждата да останеш верен на визията и стила си. И същевременно необходимостта винаги да сътворяваш нещо ново и различно. 

Мислите ли, че пандемията промени начините, по който изкуството достига до нас? 

Да, определено. И, поне по мои наблюдения, тази промяна не е в положителна посока. Все повече се дигитализира изкуството. Все повече се гледа на него като на нещо, което консумираме и съответно то постоянно трябва да блика, без прекъсване. По отношение на киното – гледаме страхотен филм, който ни впечатлява по редица причини. Вместо да си отделим няколко дни, или седмици, да рефлектираме върху това защо толкова ни е докоснал този филм и да отнесем някои поуки със себе си, Нетфликс веднага насочва вниманието ни към следващия филм, също толкова страхотен или дори повече. И сега не само игнорираме съдържанието на предишния филм, но дори ни е трудно да си спомним името му. По отношение на performance art, промените са още по-екстремни. Колективното преживяване е заместено от индивидуално преживяване. По такъв начин, емоциите и спомените, свързани с това, са много по-бегли. Не е едно и също да видиш любимата си група на Glastonbury и да я чуеш по Spotify.  

Какво е бъдещето на стрийминг платформите и успяват ли да заличат понятията “тук” и “там”?

Бъдещето на стрийминг платформите определено е блестящо. Каталозите им стават все по-богати и разнообразни, а пък и съдържанието е достъпно за почти всеки (10 долара за един кино билет и 10 долара месечна такса за стрийминг са две много различни неща). Netflix, Hulu, HBO полагат огромни усилия да достигнат до зрители не само в гигантските пазари на Запад, но също насочват усилията си към нови и досега недооценени по важност пазари като Мексико, Индия, Турция и т.н. 

С това, което правите, успявате да скъсите границите, буквално и преносно, на творци от цял свят. Мислите ли, че обменът на идеи е двигател за нови такива?

Абсолютно! Обменът на идеи и информация е двигател за иновация и вдъхновение. За мен, и за всички участници в конференцията Future of Film, достъпът до визията и начинът на работа на артисти от други краища на света е едно от най-ценните неща в креативната индустрия. 

Кое за Вас прави една история достатъчно интересна, за да бъде разказана?

Героят, посланието на историята и релевантността ѝ в обществен контекст.

За мен една история винаги трябва да има социална важност, за да си струва да бъде разказана. Обикновено започвам с проучване на темата, продължавам с интервюта с подходящи персонажи, след това сондирам мнение на приятели, редактори, продуценти. Винаги се старая да намеря златната среда между това, което ме влече мен самата, и това, което вълнува публиката и читателите. 

Кой според Вас е най-важният извод от изминалата конференция, която организирахте? До каква степен културното наследство влияе на киното? Може ли да се каже, че в кино историите са вплетени различни ДНК?

Начинът, по който разказваме истории, постоянно се мени. Има неща, които са от съществено значение за нас - те дефинират начина, по който се изразяваме и предопределят историите, над които се фокусираме. Независимо в кой край на света живее един творец, той носи със себе си уникална визия, която не се поддава на асимилация. Един от най-големите плюсове днес е да можеш да разказваш локални истории с международно качество. Зрителите са жадни за уникални и нестандартни истории. 

Доскоро идеята за интеграция имаше статус на неписан закон. "От къде си?“ е важен и не толкова невинен въпрос. Трябва ли обаче интеграцията да се случва за сметка на културното многообразие? Единственият начин, по който можем да намерим автентичност, е да поставим идентичността си в центъра на сцената или на екрана. Колкото по-верен на себе си и произхода е артистът, толкова по-лесно е да разкаже една история, която резонира с публиката. 

В същото време, всяка добра история е базирана върху универсални понятия – любов, човешки взаимоотношения, щастие, носталгия. Традиционният киносалон често предлага ограничен достъп до филми от различни култури. Например, в едно индийско кино никога не се пускат испански филми. Гледането на чуждестранни филми "смалява“ света около нас и ни подсеща, че не сме толкова различни, колкото често си мислим. В крайна сметка, всички живи същества на света произлизат от един общ предшественик и това е закодирано в нашето ДНК.

Кои са най-спешните въпроси, които медиите, творците, активистите трябва да поставят на дневен ред? 

Ефектът на пандемията върху нашето общество и икономика. Разделението между богати и бедни, което стана все по-екстремно и дефиниращо за това кой може да си позволи "лукса“ да се бори с предизвикателствата, които неизменно стоят пред нас – промяна на климата, световни здравни кризи, икономическа мобилност. Изолирането на хората, разкъсването на социалната тъкан и способността ни да разчитаме на общности (семейство, приятели, колеги), а не само на себе си. 

Официална визия на Future of Film

Целта на Future of Film е постоянно да проучва различните аспекти, които въздействат върху това как се творят филми - като например модерни технологии, политика, промени в обществото, околна среда. Следете нашия уебсайт futureof.film, защото много споменатите въпроси ще бъдат на дневен ред в следващото издание на конференцията.

Притежава ли изкуството силата да променя реалността?

Бих желала да мисля, че да!

Какво значение следва да отдадем на мястото, на което се намираме в момента - позволяват ли нагласите на професионалистите в индустрията да режисираш, например, реклама в Лондон, намирайки се в София, или обратното?

Това зависи от културната чувствителност и информираност на дадения професионалист. За да произвеждаш съдържание за определен пазар, трябва да си наясно с местните интереси и предпочитания. Ако задоволяваш това изискване и си гъвкав с графика си, не мисля, че мястото, на което се намираме, е бариера. 

Какви са тенденциите в киното, за какво да следят читателите ни и наблюдавате ли все по-голямо “смесване” на изкуства и дисциплини (напр. навлизане на VR в киното, изкуствен интелект в театъра)?

Като цяло - все повече женско участие в ключови роли, като режисьори, продуценти, сценаристи във филмовата индустрия. По отношение на стрийминг платформите - все повече нетрадиционни перспективи и сюжети, които не се придържат към супергерой стандарта. По отношение на традиционния киносалон – най-вече блокбърстъри, franchises, prequels, sequels с все по-натруфени специални ефекти. 

Като фен на VR, съм учудена че технологията не навлезе по-дълбоко във филмовата индустрия. Може би това се дължи на сравнително тромавите и скъпи устройства. Също така употребата на VR e препоръчителна за не повече от 20 минути, за да се избегне световъртеж и дезориентация. В днешни дни всяка платформа се бори за нон-стоп консумация на съдържанието си и този лимит не пасва на бизнес модела.