Никол Краус: Кафка не е принадлежал никому

Разговор с авторката на романа “Лес тъмен”, в който двама герои напускат Ню Йорк и се отправят към Тел Авив с мисълта за върховно преобразяване.

Редакторът на Granta Люк Нейма разговаря с американската писателка Никол Краус за романа й “Лес тъмен”, любовта към Кафка и реалността на Аз-а. Вече можем да прочетем на български език книгата, в която ще се опитаме да си представим какъв ли би бил животът ни, ако бяхме посещавали друго училище, ако бяхме споделили пътя си с друг човек, ако бяхме избрали друга страна...

В България познаваме Краус от виртуозната “История на любовта”.

За начало бихте ли ни разказали повече за произхода на книгата? Откъде се появи историята, кое Ви вдъхнови?

Книгата няма конкретен произход. Помня, че усещах колко силно искам да напиша книга, която по някакъв начин да събужда стотици години от историята, но редом с това да провокира и желание за освобождаване от нея. Замислих се от какво се отказваме, когато обръщаме гръб на непознатото, докато се стремим с присъщото ни тревожно бързане към комфорта и сигурността. Защо виждаме незнанието като временно и безполезно по пътя към познаването, вместо да го погледнем като автентична и стойностна част от съществуването ни.

Книгата смесва елементи на директен литературен реализъм с отблясъци на това, което се оказва реалност в действителност. Един от протагонистите е бруклинска писателка на име Никол. Каква е връзката между истината и фикцията? Присъства ли елемент на автофикция?

Надявам се, че един от въпросите, които “Лес тъмен” повдига, е това какво е реалността. Откъде изобщо получаваме увереността и сигурността, че нещо е реално или не е? Ето един елементарен пример - според физиката онова, което виждаме като солидно и огромно, всъщност не е такова. За нас е по-добре да виждаме скалата като огромна, защото сетивата ни са еволюирали в услуга на оцеляването. А що се отнася до самите нас? Кое е реално, кое не е и изобщо задаваме ли си подобни въпроси? Очевидно аз далеч не съм нито първата, нито единствената писателка, която посочва тези проблеми. Изглежда това е един от най-спешните въпрости в литературата.

Защо героинята носи Вашето име?

Беше естествено решение. Усетих, че е автентично. Човек е малко или много изобретение. От начало до край. Кое е по-нереално и по-изобретено от човешкото създание? Защо обръщаме по-голямо внимание на това, което е истинно, отколкото на това, което не е? Защо е необходимо да правим разлика между автобиография, автофикция и фикция? Нима фикцията не е дълбоко отражение на перспективата и спомените на автора?

През последните 16 години пиша романи и имам усещането, че това ми дава възможност да създам женски гласове, които извират от силата и интелигентността. Непримирими са, но лесно печелят емпатията на читателя. 

Книгата включва разказ за живота на Кафка - казва ни се, че смъртта му е изфабрикувана. Тайно се мести в Палестина, където продължава да пише. Кое Ви привлече към Кафка?

Започнах да чета Кафка още в тийнейджърските си години, но дори преди да се запозная с творчеството му имах чувството, че по някакъв начин е част от семейството. Това странно нелогично усещане само се засилваше с годините, докато потъвах в книгите му. Просто го обичам. И то по начина, по който може да се обича човек, проправил път към това да бъдеш част от едно семейство. 

В много ранен етап от писането той влезе в книгата. Сякаш се подхлъзна и се мушна в повествованието, без дори аз да зная защо. Или може би архивите за живота му са проникнали в книгата ми  - прилежно съхранявани на приземния етаж в апартамента на ул. Спиноза в Тел Авив. Често стоях там, чудейки се какво ли има вътре. Помня как месеци по-късно бях насред Юдейската пустиня, нощувах в бедуинска тента и правех проучване за книгата. Интересуваха ме героите ми и техните съдби. Една нощ не можех да заспя и реших да отворя лаптопа си и тогава някак ме осени. Кафка е бил тук. Тук. В тази пустиня, която някога била част от Палестина. Всички доказателства изплуваха след като се появи светлина над дневниците и писмата му. Палестина е била единствената му надежда и смисъл за бягство и трансформация. Може би се е възползвал.

Елемент в романа е делото за ръкописите на Кафка, които в крайна сметка бяха предадени на Националната библиотека в Израел. Вие самата виждали ли сте ги? Беше ли тази история част от вдъхновението Ви за книгата?

Върховният съд в Израел взе финалното решение след като аз бях приключила с писането на “Лес тъмен”. Все пак тази история се развиваше в продължение на 8 години и, разбира се, беше в ума ми непрестанно. Дори в един миг изпитах умора  постоянно да чета за това кой “притежава” Кафка, което пък водеше към въпроса колко точно “еврейски” писател е бил. Да, имах близък достъп до ръкописите и не спирах да се убеждавам, че Кафка не е принадлежал никому.

Действието на романа се развива предимно в Израел по времето на кратка зимна война. Бихте ли ни разказали как насилието се вписва като фон в книгата Ви?

Не е възможно да се пише за Израел, без да се пише за насилие. Също така не е възможно да се пише за любов и интимност, без да се пише за насилие. Бях се озовала в Израел през лятото на 2014 г., по време на войната с Газа. Изживяването да бъдеш толкова близо до ужасяващото насилие, но междувременно всячески да се опитваш да се пазиш от него, е поразяващо. Двете държави, подобно на два индивида, живеят една до друга, но отказват да приемат чуждата реалност, защото се страхуват от нея, затова приемат само своята собствена реалност, която потвърждава вярванията им за това какво представляват самите те.

В романа Ви пенсиониран професор казва на Никол: “Писателите няма как да избягат от езика, с който са родени”. Това така ли е според Вашия опит?

Другата страна на тази мисъл е, че езикът е най-сигурното средство за бягство. Всеки велик писател го е използвал, за да надскочи собствените си лимити. Някои дори тъкмо чрез езика са успявали да избегнат собствената си смърт. Да, те вече не са сред нас, но продължаваме да ги четем. Продължават да се завръщат чрез литературата си.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция